Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.04.2015 12:03 - ДО ТУНИС И НАЗАД – ДЕН ПЪРВИ
Автор: zaprehoda Категория: Бизнес   
Прочетен: 5108 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 26.04.2015 20:08

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

 

За една седмица изминах няколко хиляди километра – с автобус, метро, самолет, джип и камила накрая. Пътуването ми дойде малко неочаквано. Попаднах в една група, организирана от тунизийското Министерство на туризма. Първо се зарадвах, че някой се е сетил за мен, след това разбрах, че мераклиите не били много. И съм попълнил бройката на мястото на някой, който не събрал кураж да тръгне натам, където стрелят по туристите. Преди по-малко от месец беше станал кървавият атентат в музей Бардо в столицата Тунис при който бяха загинали 22 от посетителите. Атентаторите очевидно са имали за цел да сринат туризма в страната. И     до голяма степен бяха успели. Този номер не е само ислямски, правеха го и някакви революционери в Испания преди 40 години със същата цел – да уплашат туристите. Имаше един прочут филм за тези събития – „Войната свърши” на Ален Рене. Атентати стават навсякъде – за съжаление, туристи загиват и при разни злополуки, риск винаги има. Но така или иначе отливът на туристи е забележим. Хора, които са били през миналата година в Тунис, не можеха да повярват, че на пазара има толкова малко хора, или че пред амфитеатъра в Ел Джем няма колона от автобуси. За една страна, чийто приходи се формират до голяма степен от туризъм, връщането на доверието на туристите е жизнено важно. Може би това бе и причината да се канят чужди журналисти – да документират и покажат, че в Тунис всички е спокойно. Което си е така. Пътувахме през Истанбул. Естествено, взехме нощния автобус, за да можем да поразгледаме и турския мегаполис. Което си е изморителна работа. Туристическата част на града беше окупирана до такава степен от разноезични тълпи, че беше проблем човек да си пробие път. Вечерният Тунис ни посрещна прохладен и спокоен. Многобройните въоръжени патрули респектираха, но в същото време напомняха, че сме в една страна, където неотдавна се е ляла кръв. Правителствени сгради, посолства, храмове бяха изолирани с телени мрежи – това вероятно беше наследство от Арабската пролет. Да напомним, че така наречената Арабска пролет, която промени света, всъщност започва от град Тунис. Уличният търговец Ахмед Буазизи запалва искрата на арабските революции, запалва я буквално, като се самозапалва. Започват протести, които се пренасят в целия арабски свят. Срутват се режими, които управляват десетилетия, но нещата не тръгват в желаната посока. Тунис като че ли излиза от от кризата най-бързо, провеждат се избори, най-много гласове получава ислямистка партия, но тя обещава умерена политика и диалог със светските политически сили. На една ограда в Тунис видяхме надпис – някой беше написал с големи криви букви „Тунис – демократична държава номер 1 в арабския свят”. Като човек, който е свикнал на надписи от типа „Долу Левски” и „Само Ботев” подобни надписи подтикват към размисъл. Тунизийската демокрация прилича малко на нашия преход – ако се съди по някои коментари на тунизийци. Появили се например наркотиците, които преди това били непознати. Преди да тръгна, приятели ме предупредиха да не ходя в музея Бардо – там, където бе големият атентат. Оказа се обаче, че това е първа точка в програмата ни. Минахме на влизане такива проверки, че реално музеят вече беше най-сигурното място в света. Беше минал точно един месец от трагичното събитие. На входа имаше паметна плоча с имената на загиналите – японци, поляци, италианци, тунизийци. Сред цветята в памет на жертвите имаше трогателен надпис в памет на италианката Джузепина. Някой беше написал на италиански ” Ио соно Джузепина”. Имаше и френски надпис: ”Светът е Бардо”. По стените и стъклените витрини още личаха дупките от куршумите. Сигурно щяха да ги оставят така завинаги – редом с шедьоврите на древните цивилизации – като документ на нашето време. Бардо е един от трите най-големи музеи на мозайките в света. В него има шедьоври от праисторическия, римския, раннохристиянския и ислямския период от историята на Тунис. По-голяма част са открити в древния Картаген, който е наблизо. Интересното е, че те възкресяват моменти от живота в различните епохи – земеделие, лов и риболов, спорт, обществен живот... Тогава хората не са имали възможност да снимат и са консервирали спомените, редейки мозайки. Затова пък сега всеки щракаше, забравяйки да поспре, да разгледа, да помисли. Едно време се смеехме на японските туристи, че вместо да гледат само щракали и после разглеждали вкъщи снимките. Сега модерният турист още вечерта качва фотоурожая във фейсбук и сутрин брои лайковете. Та и нашата група вечер вечер като ято пеперуди търсеше не светлината, а уай фая, залягаше над интернета, качваше файлове, прехвърляше, цъкаше есемеси, преглеждаше пощата... А едно време като се събирахме в чужбина, обсъждахме видяното, споделяхме впечатления, разказвахме вицове, опознавахме се... Повече за музея Бардо – в интернет. Сега идва ред на Медината – прочутия пазар, който съществува от не знам си колко века. Трудно се описва нещо, което трябва да се види. А и да се чуе. Защото звуците на пазара също са нещо уникално. Намерих място да седна и затворих очи. Глъчката беше удивителна – смесваха се гласове и езици. И в този момент дойде време за молитва – „аллах е акбар” се чу от съседната джамия, след това се обадиха и от по-далечните минарета, преплитайки глъчка и молитви в една странна полифония. Молитвата свърши, дочу се скърцане на магарешка каручка, заглушиха го ято мотопеди... Всичко имаше на този пазар, но не и капка алкохол. Даже и бира. Витрини на кока кола имаше на всеки ъгъл – та чак в пустинята, но ако в някой хладилник можеше да се открие кутийка бира, тя задължително беше безалкохолна.В скъпите хотели и ресторанти имаше всичко, но нен и по пътищата и кварталите. Тунизийците имат добри вина, които се изнасят даже във Франция. Извоювахме си правото да пием по половин бутилка на ядене, но тунизийците, които ни съпровождаха, не кусваха и капка. По-добре стои въпросът с пушенето. Все още в Тунис не са приели тоталната забрана да се пуши в заведения. Лошото е че там, където се пущи не сервират алкохол. И         обратното – където има пиене, вече не се пуши. В Тунис акцизите върху тютюневите изделия са едновремешни, така че не е нужно да си носите цигари – тук са около два пъти по-евтини. Има местни марки, които струват под 2 лева. Не ги пробвахме, но затова пък се запасихме с ароматизирани цигари, които в Европа вече са забранени – с аромат на портокал, мента, ягода и какво ли още не. Най ми харесаха гроздовите, наистина имаха приятен аромат. Е, не толкова колкото на гроздовата ракия, които ни липсваше, но все пак.   Следващата спирка беше Картаген. Минахме по улица „Анибал” и стигнахме до канала, където е акустирала картагенската флота. От паметта ми изплуваха някакви пунически войни, бойни слонове и римския сенатор Катон, който завършвал всяка реч с „Картаген трябва да бъде разрушен!” Повече за Картаген – в Интернет. Аз ще го запомня с парка около термите на Антоний, който в 17 часа се заключвал. И в един момент се оказа, че сме заключени. А оградата беше с наредени остри железа като копия. За малко да щурмуваме Картаген, но се оказа, че има резервен изход. Дойде време да лягаме. Персоналът в хотела беше на ниво. Движеха се като сенки и гледаха да не се натрапват. Чак като запалихме цигари в ресторанта, в който очевидно не се пушеше, се наложи да влезем в контакт. Обясниха ни много учтиво, че тук е място за непушачи, но не можаха да ни надвият. Стаята беше с изглед към централния булевард Хабиб Бургиба. На масата имаше фруктиера с плодове и картичка с приветствие. Благодаряха ми, че съм техен гост. Самао едно нещо не ми беше ясно - на нощното ми шкафче имаше лепенка със стрелка. Не можах да си обясня за какво служи. Помислих, че тя показва на сънения човек посоката към тоалетната. В следващия хотел имаше същата стрелка, но този път сочеше към прозореца. Чак на третия ми обясниха, че стрелките сочат къде е Мека. Та да знае накъде да се наведе правоверният, като дойде време за молитва. На ум благодарих на аллах за шанса да видя Тунис и се помолих и следващите дни да бъдат мирни и спокойни. На следващия ден ни предстоеше пътуване до Сус. Следва продължение.  



Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zaprehoda
Категория: Бизнес
Прочетен: 9455561
Постинги: 999
Коментари: 6456
Гласове: 8615
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031