съм възприемала смирението като нещо възвишено. И в никакъв случай - като примирение или безволевост.
мисля, че никога не е късно човек да потърси дълбоко в същността си, в душата си това качество и да го развие. радвам се, че постави на обсъждане тази тема! Поздрави!

Наистина е нужна сила, за да прояви човек смирение...сила, за да смири егото си...сила, за да обуздае страстите и емоциите си...
Приятно ми е, че сподели с мен свойте мисли...
Хубава вечер ти желая!:)

И аз винаги съм смятала смирението за нещо възвишено. За нещо голямо, което може да бъде извършено само от големи хора. Постинга ти много ми харесва. Между примирението и смирението има голяма разлика. За второто се иска да преглътнеш егото си, гордостта си...и когато го направиш ще бъдеш наистина извисен.

Много ми хареса...много вярно и точно си анализирала случката...,съгласна съм със всяка твоя дума...! И това е истината...! И сега,докато четях... изплуваха още едни думи от Божието Слово... - тези на Петър... - " ... иди Си от мене Господи,защото съм грешен човек..." ...! Наистина...,аз си мисля,че много ни е нужно смирението в нашето ежедневие...
И както четем и на друго място... -
" ... Облечете се със смирението;защото Бог на горделивите се противи,а на смирените дава благодат " - 1Петрово5:5
Дано Бог ни помогне...! KISS :)))*

Много си права! Никак не е лесно да преглътнем егото си, никак не е лесно да укротим плътските страсти, които бушуват в телесните ни части и ни подлагат на съблазън и изкушения...нужна е много любов и сила, за да се смирим...защото, ако ние сами не съумеем да смирим бунтовническата си природа, рано или късно Бог ще го стори под Мощната си ръка...
Радвам се, че ти допадна темата на постинга и благодаря за коментара!
Усмихнат ден!:))

като с писанията и коментарите си, сте оставили у мен чувството за много смирен и благ човек.
А Бог живее в сърцето на смирения.

Да...сега като ми припомни и аз се сетих за тези думи на апостол Петър...Наистина, те са подобни на тези, които изрече стотникът...така е...права си...Петър смяташе, че е недостоен, поради своята греховност да стои в присъствието на Бог!
Но, благодаря на Бог, че Той не мисли по този начин...и въпреки нашата греховна природа ни приема такива, каквито сме...за да ни трансформира чрез Своята любов и да ни даде мир, бъдеще и надежда...
Не е ли чудесен Бог...?
Коментарът ти е чудесно допълнение към постинга! Благодаря ти, Дока!:)
Целувки и от мен!:))**

...недостойно ли видяхте в постинга днес!?
Защото аз си мисля, че ние като християни, можем да дискутираме и обсъждаме всички теми, които са от изключително важно значение за всеки един човек, и които ни помагат да израстваме духовно, и да се приближаваме към нашия Създател!
По моя преценка, темата за смирението, успоредно с темата за любовта и чистотата на характера е една от тези жизненоважни теми!
Благодаря Ви за доброто мнение, което сте си изградили за мен! Приятно ме изненадахте!
Дано с написването на този постинг, не го промените!
Бог да бъде с Вас!

mnogo mi haresva postinga ti Bog naistina te e pomazal da razprostranqva6 velikite Mu dela,mnogo se radvam za teb :))))))

Аз се радвам за теб, че си толкова млад, а вече си познал и вървиш по Пътя на Истината...
Дързостен и смел бъди, и
във всичко Бог да те благослови!:)
Спокойна нощ!:)

вярващ и смирен човек! Темата е отлична! Но подета от благ човек, провокира въпроса ми..само толкова!

Радвам се, че наминахте...
Най-вероятно аз не съм разтълкувала правилно Вашия коментар и не съм уловила точното послание, което той носи.
На всеки може да се случи, нали?:)
Светъл и ползотворен ден!