Духовна поезия :: Какъв приятел съм аз?

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

16.12.2007 21:14 - Какъв приятел съм аз?

Автор: slavei Категория: Други

Прочетен: 5094 Коментари: 25 Гласове:

Последна промяна: 17.12.2007 20:00

Днес ще ви разкажа една история. Надявам се да ви хареса!
Събитията в нея, са се случили преди много, много години, но тя е толкова актуална, истинска и жива, и към днешна дата, че четейки я, понякога се изненадвам, как ние хората, не се променяме...оставаме си едни и същи, допускаме едни и същи грешки, независимо от времето и обстоятелствата, при които живеем.

И така...
Живееше някога в земята Ур, един достоен човек. Как достоен, ще кажете някой, има ли достойни хора!?
Разбира се, както тогава, така и днес има много достойни хора!
Той имаше седем сина и три дъщери.
Притежаваше огромно богатство, голям имот. Голямо беше и числото на слугите, които бяха негово притежание. Той беше най-богатия човек на изток! Но неговото истинско богатство беше неговата непорочност и правдивост. Знам, че дори и да не напиша името на този достоен човек, вие вече се досещате кой е той.
Да! Този човек се казваше Йов!
Йов се боеше от Бога и се отдалечаваше от злото, именно затова беше непорочен и правдив.
Но, така се случи в живота му, че Бог допусна да премине през много, много трудни моменти - с една единствена цел - да изпита вярата му.
Само, че акцентът в този разказ, няма да бъде поставен върху твърдата и непоклатима вяра на Йов, която е възхищавала и продължава да буди възхищение във всеки един човек, прочел тази невероятна книга в Библията, а темата е за приятелите.

И така, проблемите, изпитанията на Йов са много. В един ден, той губи всичко - богатство, имоти, добитък, слуги и накрая, смъртта отнася, и всичките му деца.
Но, дори и тогава, подложен на огромна болка и скръб, Йов не се отрече, и не похули името Божие, защото той добре съзнаваше, че и животът, и благоденствието, и всичкото добро идва от този същия Бог, който сега го изпитваше.
И тогава този силен мъж, изрече паметните думи: "...Господ даде, Господ взе, да бъде благословено Господното име. " - Йов 1 : 21 ст.
Малко по-късно, Йов изгуби и здравето си!

И така, от един преуспял, проспериращ човек, човек с добро име и авторитет сред своя дом, и обществото, със стабилни нравствени устои и материална сигурност, от човек с цъфтящо здраве и семейно положение, той се оказва съвсем сам и болен.
Единственото, което все още притежаваше, и то защото Бог не позволи на сатана да му го отнеме, бе животът му.

Точно в този съдбовен, изключително труден момент, при Йов пристигнаха неговите трима приятели. Това, което той очакваше от тях, бе да му бъдат, поне те подкрепа, да му помогнат в този тежък миг, да споделят с него болката и страданията му....
Но, уви! В този миг, когато сърцето на Йов е ракъсано на хиляди парчета, а душата му агонизира, приятелите изричат своята присъда над него, и с това преумножават болките и страданията му, и съвсем го съкрушават. Силно обезсърчен, отчаян и сломен от техните упреци и критики, изречени в съвсем неподходящ момент, омаломощават духа му. Дълбоко разочарован от тяхното безсърдечие и студенина, той извиква с болка в сърцето: " До кога ще оскърбявате душата ми и ще ме съкрушавате с думи..." "...окаяни утешители сте вие, ако беше вашата душа на мястото на моята душа, аз бих ви подкрепил с устата си, и утехата ми от устните ми би облекчила скръбта ви ! " - Йов 16 : 2,4, 5, 6 ст.

Как завършва тази история ли?
Бог благославя двойно повече Йов и му дава двойно повече от това, което е притежавал преди огненото изпитание, а на Йововите " утешители " - неговите приятели, гневът Му пламва срещу тях...

Безкрайно много поуки, всеки може да извлече за себе си от тази библейска история...
Въпросите, който възникват в съзнанието ми в този миг, търсят отговор в сърцето ми...
Какъв приятел съм аз...?
Умея ли да утешавам...?
Успявам ли да облекча с устните си, поне мъничко болката на страдащия до мен?
Какви са устните ми - медена пита или горчива отрова?
Какво нося в сърцето си...?
Думите, които изричам смърт или живот са...оживотворяват или " убиват "...

Нека не бъдем като Йововите " утешители! "
Нека бъдем хора, които даряват...
Които възкресяват надеждата...
Които състрадават...
Които връщат изгубената вяра в сърцето и украсяват с усмивка лицето...
Нека бъдем Човеци!

Нагоре

Тагове: Какъв,

Гласувай:

Подобни постинги

Ще полудея,..ба си майката какъв живот ж...
Мамма миа, какъв филм!
Свободното слово в България е в немилост...

Следващ постинг

Предишен постинг

Бяла пътека

Ти само поискай...

Коментари

1. yuliya2006 - Слав, много мъдрост има в притчите, ...
16.12.2007 22:20

Слав, много мъдрост има в притчите, защото в тях е кодиран урока, за да си човек в трудния си живот. Прекрасно го предаваш и то покорява и ни кара да се замислим какво е това приятелство.
Благодаря ти!
с обич ДЖУЛИЯ БЕЛ