Много е трудно да бъде обективен към себе си, поглеждайки се през призмата на собствените си очи. А най-доброто е грешките които прави, да не ги повтаря.
Всеки човек сам по себе си е уникален, той е единствен и неповторим в Космоса, Природата и Вселената. Преди всичко човек трябва да се научи да уважава първо себе си, за да се научи в последствие да уважава и другите, да разчита на себе си, да вярва в способностите си, да помага на нуждаещите се от сърце и душа.
Благодаря ти Славейче, много хубаво и точно си изразила мислите на много хора, защото понякога ни е трудно да изкажем, това което чувстваме.
Лека нощ, и хубав неделен ден. :)

И аз съм на това мнение, че е трудно да бъдем обективни в преценките за самите себе си и не само за себе си, но и за другите покрай нас.
Обикновено, забелязвам, винаги бързаме да дадем оценка за другите, а дали е правилна по-късно се замисляме...но това е друга тема...
А, иначе съм напълно съгласна с теб, че е необходимо да обичаме себе си, такива каквито Бог ни е създал, да сме доволни от това, с което ни е надарил, и да се радваме на това, което притежаваме, защото в противен случай, ще сме нещастни...и няма да обичаме и ще ни липсва желание да помагаме и на хората...
Благодаря за точното допълнение към постинга, Нинче!:)
Радвам се, че сподели своята гледна точка по темата!
Лека нощ и на теб!:)*

Трябва да сме трезви,когато се сравняваме с другите.
Не бива да се подценяваме за нищо на света.Бог обича чедата си такива, каквито са.Когато не сме,каквито трябва ,той ни помага да намерим правилния начин.
Примерът с петуниите е чудесен!Приятен ден ти желая!

Абсолютно си права! Всеки човек е един Уникат, и като такъв не подлежи на сравнение! Да гледаме непредубедено, с чист и ясен поглед на себе си и на другите е изкуство, което цял живот се учи, разбира се стига човек да е настроен за това...Проблемът е, че съдим за себе си и за останалите по някакви външни, натрапени ни критерии, които не отразяват същността на човека, а се докосват само до повърхността...Още веднъж поздрави и лека и успешна седмица!

Много ми харесва....! :) И аз съм на същото мнение.....че всеки човек е .... уникален....
сам по себе си... единствен....неповторим... на тази земя.....! Дори и еднояйчните близнаци....видимо....еднакви....носят съвсем
различни души....! Всеки един от нас....е
уникат....в Божиите очи....ценен....и специален.....! И...както каваш.....само,когато
се научим да гледаме през призмата на
Неговия поглед....и когато нашето сърце....
започне да бие с Неговия ритъм в нас.....
тогава....си мисля.....че никога няма да
искаме а се сравняваме с другите...! Нека
наистина бъдем като петуниите.... Нека предоставим себе си на Бога...... да работи в нас...и да ни изгражада...както казваш, за наше благословение и за благословението на другите.....! :)) Благословена нощ,мила...:))**

Съвсем точно си го написала, Ваня!
Всичко е в ума ни, оттам се раждат и добрите, хубавите неща, оттам се раждат и проблемите в живота ни, защото, наистина е много важно какви мисли се раждат в ума ни, ако една лоша мисъл се роди в нашия ум, ражда се и греха, но ако се потуши тази недобра мисъл, греха не се развива и няма последствия, ако обаче, мисълта се развие, то развива се и грехът и му се дава външен израз, а грехът развие ли се - носи смърт!
Затова и Исус ни учи - преобразявайте се, чрез обновяване на ума си...или не е възможна промяна в нас, ако не променим начина си на мислене...и понеже много ни обича, продължава да ни поощрява и ни казва - не се притеснявайте и срамувайте, ако на някого не достига мъдрост, за да обнови ума си, искайте от Бога и Той дава щедро на всеки, който Го помоли, и то без дори и най-малък укор!
Така, че ти си абсолютно права, Ваня!
Единственият начин, ако имаме какъвто и да е проблем е като помолим Бог за помощ и Той ни помага!
Чудесен коментар си ми подарила!:)
Благодаря ти!
Щастлив да е денят ти!:)))

Оценяването, или още по известно като одумване, автоматично ни превръща в съдници, за огромно наше съжаление...
Защото, кои сме ние да съдим, нямаме това право: " Не се одумвайте един друг, който одумва или съди брата си, одумва закона и съди закона, а ако съдиш закона, не си изпълнител, но съдия.
Само Един е законодател и съдия, Който може да спаси и да погуби, а ти кой си та съдиш ближния си? "
Нека Бог да ни дава сили и мъдрост, това слово да се съедини чрез вяра в сърцето ни и не само да го четем, изповядваме, но и да го живеем!
Което, всъщност и ще ни ползва!
Приятно ми е, че се отби и коментира, Ветрогон!:)
Идвай по-честичко!:)*
Благодаря ти за топлите пожелания!
Да ти се връщат хилядократно умножени!:)))*

Толкова е субективно нашето мислене, че е много трудно, да не кажа почти невъзможно, да бъдем непредубедени!
Все някакви фактори, критерии, които хората сами измислят и поставят, влияят и тласкат ума ни в погрешната посока, а оттам и действията и делата ни са такива...
Защото е всеизвестна истина, че каквито са нашите мисли, такива сме и ние самите: " Защото от доброто си съкровище, добрият човек добри неща изнася, а от злото си съкровище, злият човек зли неща изнася! "
Не можем да имаме чисти мисли и да вършим нечестие, и обратно...Бере ли се грозде от къпини?...
Приятно ми е да споделям с теб, Диамантче!:)*
Успешна, спорна, лека и каквато още там си пожелаеш, седмица!:)))))**

Много, много ми хареса това:
"...и когато нашето сърце....
започне да бие с Неговия ритъм в нас..."
Страхотно си го измислила! Браво!!!
И нека наистина нашият ритъм пулсира в съзвучие с Божият....
От това със сигурност ще проезлезе само добро за нас...
Благодаря ти, че те има, Даниии.....
Целувки!:)))***

За мен истинската любов е Божествената любов.От нея не боли сърцето.Когато човек я приеме в себе си,се изпълва с нея и иска да я отдаде на другите хора,става милосърден и жертвоготовен.Благодаря ти,Славей,за духовната близост,която ми даваш да чувствам!

Много често и аз чета постинги и коментари, където се пише, че от Любовта боли...ако от Любовта боли, то, питам се тогава от кое не боли...

Любовта не може да бъде друга, освен Истинска, защото идва от Бог - Бог е любов!
Другото не е любов, то е страст...пожелание на плътта, затова и умира, отшумява, отива си....затова и наранява, и от нея наистина боли...
Но страстта няма нищо общо с любовта, тази, любов, която идва от свише...изцелява...спасява...носи само радост и веселие...хармония и мир...
Радвам се, че тази любов изпълва живота ти, Ваня!
Прекрасна е!
Красива и хармонична вечер!:))**

да наричаме романтична.Тя е временна,много често условна,често се бърка с увлечението,страстта и физическото привличане.Хората си мислят,че е истинска,защото е реална,завладяваща и т.н.Разбира се,това е друга гледна точка за любовта.Тази любов просто е друга
любов,но ни е дадена от Бога.

благодарение на любовта, която идва от Бога, са възможни и другите и` проявления в пълнота - към любимият/та, към родителя, към приятеля, към природата, към страдащият........защото....

Какво съм аз без Любовта,
без Святата, Божествена?

Ранена...мъртва съм душа!
Красива нощ, ухаеща на нежност и любов ти пожелавам!:)))

Може би не трябва толкова да се стремим да се сравняваме с другите, може би все пак трябва да се стремим да не бъдем тотално отхвърлено от техните редици..Не е за изхвърляне самоудоволетворението, не става въпрос за некоректна самооценка, а за онзи момент, когато се чувстваш доволен от себе си.Мигът преди да се сложиш до другите... И боцкащата тръпка да видиш къде си...А мисля истинския човек няма да е напълно доволен от себе си, но там е идеята - самосъвършенстването :)

Благодаря ти, че прочете и сподели свойте мисли!
Щастлива вечер ти пожелавам!:)

tolkova e trudno v zabarzanostta ni da sme dori samite sebe si,kamo li da se prevapla6tavame v ne6to,koeto ako poznavame cqlostno,moje da se okaje,4e ne iskame da badem...
pone s men e taka!:)))))

Поздравления за този коментар!

"...кoeto ako poznavame cqlostno,moje da se okaje,4e ne iskame da badem..."

Само човек, пълен с мъдрост, може да проумее, че нещата не винаги са такива, каквито изглеждат на пръв поглед, че не винаги външното съответства на вътрешното...
Хубав ден!:)))

Темата е актуална винаги !!!Стремежа да се сравняваш с останалите може да те извади от равновесие!Винаги може да имаш повод да не бъдеш доволен от себе си !Човек е най- жесток към себе си ,а трябва да се научи да се обича-не дотам ,че да се превърне в съвършен егоист ,но дотолкова ,че да се чувства добре в собствената си кожа !!!
Всеки човек е един малък ,съвършен и завършен космос!

Факт е, че ако не сме се се освободили от тези " вируси " - недоволството и неблагодарността, то те наистина могат да вгорчат дните ни и да ограбят радостта ни...
Защото неоспорима истина е, че в живота ни винаги ще се появвява някой, който в дадена област ще се справя по-добре от нас, ще е по-добър и ако ние не сме достатъчно мъдри, за да проумеем, че Бог ни го изпраща, за да се научим на нещо от него...и ако вместо да учим и да растем, започнем да се сравняваме...наистина ще бъдем жестоки към себе си...
Да! Напълно съм съгласна с теб, че трябва да имаме, аз го наричам - добро самочувствие...
Нито да бъдем високомерни и надменни, нито пък да се подценяваме...а да имаме една добра, правилна самооценка...
И благодарение на мъдростта, която получаваме от Бог, можем да я получим...
Благодаря ти за споделените мисли!
Приятно ми е в твоята компания!:))