Случвало ли ти се е, читателю мой, да влезеш в безполезен словесен двубой с някого?
Казвам безполезен, защото 99% от споровете са безполезни.
Случвало ли ти се е твоят опонент толкова яростно и разгорещено да се опитва да докаже истинността на своята теза, без да си го молил за това.
На мен ми се случи.
Бях се настанила удобно на автобусната седалка, разбира се, доколкото може да се твърди, че е удобно едно такова настаняване, но тъй като разстоянието, което трябваше да пропътувам, беше късо, а и предвкусвах топлото посрещане и приятните емоции от предстоящата дългоочаквана среща с моите близки и това извикваше в съзнанието ми идилични картини и ме усмихваше, та наистина пътуването за момента беше удобно.
Слънцето топло припичаше през прозореца и аз полюлявайки се в такт с движението на автобуса, се намирах точно в онова състояние, което е на неусетно преливащата граница между действителността и царството на Морфей.
В този момент автобусът спря на поредната спирка и в него се качи мой познат. Поогледа се за свободни места и къде-къде, като ме видя, седна при мен.
Спокойствието и блаженото ми подремване бяха дотук.
Започнахме разговор на определена тема. Всъщност не - това не беше разговор. Това беше  монолог. Този мъж, този мой познат, през цялото време упорито се опитваше да ме убеди, че моето мислене не е правилно по дадената тема, че неговата гледна точка си струва да бъде не само чута, но и приета - с една дума - опитваше се да ми докаже, че правотата е на негова страна.  
Рядко ми се налага да включвам дълготърпението си, то си е перманентно включено, но този път се нуждаех от дълго-дълготърпението си. Слава Богу, че го държах заключено дълбоко в себе си - за всеки случай. Е, този случай дойде! Проявих уважение, заради възрастта и белите му коси. Но беше неприятна случка, беше неприятна и гледката  - зачервен, развълнуван, очите му блестят с адов пламък, жестикулираше, за да придаде повече убедителност на думите си.
Гледах и си мислех - напразно похабена толкова енергийна мощ. Ако беше впрегнал цялата изразходвана енергия за нещо съзидателно, истина ви казвам - чудо щеше да направи.
Така и този мъж не успя да ме убеди - аз си имах лична позиция и никой не беше в състояние да ми я промени. Но запомних тази неприятна случка, макар че се случи преди доста години. И поуката, която си извлякох от нея и до днес ми е от полза.
Впоследствие през годините все се появява някой, който упорито се опитва да натрапи своята гледна точка по даден въпрос.
Питам се тези хора защо го правят? Никога ли не са чували всеизвестната истина, че "пътят на човека в собствените му очи е прав."
Никога ли не са прочели от мъдрата книга следните слова, за да придобият разум и да се замислят и да не се поддават на своите страсти.

"Тит 3:10
След като съветваш един - два пъти човек, който е раздорник, остави го..."

Като съветваме човек веднъж, най-много два пъти, това е напълно достатъчно. Ако чуе - добре, ако не чуе, значи той все още не е готов за този съвет, не му е дошло времето, както се казва в

Еклесиаст 3:1ст.
"Има време за всяко нещо и срок за всяка работа под небето."

С нашето упорстване не само, че нищо не постигаме, но твърде вероятно е да влошим ситуацията и не е изключено вместо очаквания положителен да постигнем отрицателен резултат, но дори и опонентите, стъпвайки на базата на своето възпитание да се овладеят и да не изразят грубо отношение, то остава хладният повей в душите. Така че за предпочитане е да се вслушаме в съвета, който по горе цитирах, защото, ако не се вслушаме в него и продължим да настояваме, автоматично навлизаме под ударите на

Яков 4:1ст.
" Откъде произлизат боеве и откъде крамоли между вас? Не оттам ли от вашите страсти, които воюват в телесните ви части?" - пита Яков.

И е много прав като ни изобличава по този начин, защото само нашето его може да ни подтиква да търсим спора и да упорстваме в своето си, смиреният човек не си позволява това, защото се вслушва в гласа на своя любящ Баща, който е Божието Слово и защото знае, че

"гордостта предшества погибелта, а смирението славата"!

 

Майстори сме на монолозите!!!Често слушаме,но не чуваме ,а още по-малко да разбираме със сърцето

да се опитват, да ми натрапват собствената си гледна точка по дадена тема.Последния път,за който си спомням беше от една непозната жена в автобус на градския транспорт.
Разбирам те,много е неприятно да се води разговор с подобен събеседник.
Споделям мнението ти,че някои спорове са излишни.:)))

Такае,Пепи! Има много такива хора,за съжаление.Но,както казваш,щом не му е дошло времето,няма смисъл да се занимаваме повече с него.

Както винаги си точна и стреляш право в десетката!:)
Харесвам и приветствам тази твоя искреност!:)

Надявам се всички ние все по-ясно да осъзнаваме, че това, от което се нуждаем в общуването си не е демонстрация на превъзходство един над друг, а отношение на любов и разбиране!
Спорен ден!

В това лично съм се убедила!
Ние не притежаваме власт над никого, за да го убедим в каквото и да било, ако той не позволява да му се влияе.
Ех, ако използвахме силата да убеждаваме, за да обуздаваме себе си и собствените си страсти, светът със сигурност щеше да е друг!
Приятно ми е в твоята компания, Веси! Винаги!:)

добро общуване.В интерес на всеки човек е да умее да показва добро отношение,зачитане на партньора и уважение към неговата личност в процеса на ощуването.Поздрави!:)))

Ние затова така добре се разбираме с теб, защото ясно осъзнаваме необходимостта от толерантост и тактичност!
Благодаря ти, че си тук!:)

Радвам се,че има хора като теб,които се замислят!Дано стават все повече!Че иначе,накъдето сме тръгнали...не ми се мисли дори!

Има доста хора, които си задават и се замислят над тези въпроси, но истината е, че на фона на общата картина наистина са малък процент.
Приятен ден!:)