Поздравления за тъжният текст!
Много ми хареса!

Страхотно стихотворение!Мног тъжно,точно в мой стил!

В живота ни за съжаление идват не само радостни, но и тъжни моменти....важното е да не се предаваме....

Радвам се, че ти е харесал стиха!:)

Благодаря ти за коментара!
Приятно ми е, че си тук!:)

Тъжно и хубаво! Много ми хареса ...

Благодаря, antinous!
Спокоен ден!:)

Ако е истинска любовта няма да си отиде!
Когато се върна назад и си спомня за моите влюбвания , виждам и страданието което е следвало след края на връзката.Осъзнавам обаче че това не са били истински чувства.Осъзнаването на смисъла който влагаме в понятието любов ще ни помогне и да се предпазим от разочарования.
Хубаво си го написала стихотворението IПоздрав

***********************
Никога не се обръщай
гледай винаги напред,
защото знай човек се връща,
когато нещо не е в ред!
*********************** "Всеки има нужда"

Отвори вратата си
за новото, за тръпката,
за топлината.

Направи го
за себе си,
зарадвай си душата.

Всеки от време на време
има нужда,
заспалото в себе си
да събужда.

Да почувства,
че отново се ражда -
да утолява своята
жажда.

25.01.07г.

Павел Димитров

***********************


http://paveldimitrov.blog.bg/


***********************
Никога не се обръщай
гледай винаги напред,
защото знай човек се връща,
когато нещо не е в ред!
***********************

Напълно съм съгласна с теб - ако любовта е истинска няма да си отиде!
Успешен и щастлив ден!:)

Наистина е най-добре човек да не се обръща назад. Всичко се случва с определена цел в живота ни - поне аз така мисля. Затова, оставяме старото назад и...." отваряме вратата за новото, за тръпката, за топлината.":)

Благодаря ти за стихът-коментар!
Желая ти щастие!:)

Тази тъга не е пресъща за теб.Но може би бог ще промени мислите ти.Тази любов може да се превърне в пламък и пак да победи тъгата.Очаквам любовния пламък в някои от следващите стихотворения.

Оценям и красотата на чувствата ти! Не позволявай хора да потъпкват тази красота...Ти имаш ключа към сърцето си и ти решаваш на кого да отвориш сърцето си...Ти заслужаваш да бъдеш истински обичана - вярвам, че те очакват прекрасни неща!

Тъгата спохожда всеки човек понякога. Независимо какви са причините за това! При всеки е различно!
А този стих специално е по-скоро споделено преживяване, отколкото лично изживяване...
Не се съмнявай пламъка на любовта е в сърцето ми и може би ще намери външен израз в някои от следващите ми стихове!

Много се радвам, да те "видя", мила!:)
Поздрави!:)

Много ми хареса това за ключа и сърцето.... наистина всеки решава на кого да отвори сърдечните си двери и кого да пусне в това свято място!
А този стих, както написах и в предния коментар на Ивето е споделено от мои близки, но толкова ме впечатли и разчувства, че емоцията се "изля" в този стих!
Много се радвам, че ме посети!:)
Бъди щастлива!:)

Ама страхотен ник имаш.....:)
Спокойна вечер ти желая!:))

много хубаво ми става като чета какво пишеш, дори малко ми напомня на начина по който се чувствах преди известно време

Като имам предвид колко е тъжен стиха, много съжалявам, че ти припомням тези твои тъжни дни, които надявам се са вече забравени!
Неволно е, Роси!

Иначе много се радвам, че стиховете ти доставят удоволствие, като ги четеш!
Благодаря ти за споделеното!:)

радвайте се с тези, които се радват ... Господ това ни завеща също!
Тъкмо се притесних, че нещо ... тъжно се е случило със близък, за да има толкова болка в стиха, но ... Радвам се, че можеш да прилагаш Божието Слово в действие! Бъди във всичко благословена да бъдеш съвършено покорна и радостна от това да живееш за Христос!

А болката ... когато имаме надежда, не боли ... чак толкова. Изпитала съм го от опит и знам, че Истинни са думите на Исус, че ако не сме преживели нещо лично не можем да съчувстваме ... напълно!

Божият мир, който никой ум не може да схване, нека пази сърцата ви и мислите ви в Христос Исус! На теб и близките ти, които са преживели ... болка! Нека сърцата да бъдат излекувани и докоснати от Христовата любов, Славейче!

Съжалявам, че те притесних. Но ти вече разбра, това е споделено....
А за болката. Аз също съм я преживявала. И макар, че не съм била сама, Бог е бил винаги и е до мен.....не е лесно, докато премине този труден период...
Когато ми е било най-трудно си давам сметка, че Той ме е носил на ръце.....и тогава пътеката е била само една, тази по която Той е вървял с мен на ръце! Определено не ми е било лесно, но този труден период ме научи на много неща, едно от тях е да състрадавам, да разбирам сълзите, мъката и болката в душата на този, който ми споделя!
Стремя се с Божия помощ да насърчавам, да влагам разбиране, а да не обезсърчавам, както правеха " Йововите утешители!"

Нека Божият мир и любов да преливат от сърцето ти!:)))