" Един от членовете на моето семейство ме нарани дълбоко и изгуби доверието ми. Преди съм му прощавала, но този път не можах. По мен беше полепнала болката от обидата и аз си припомнях отново и отново болезнената случка. В мен започна да се отваря една незарастваща рана, тъй като не спирах да я посипвам с отровата на гнева. Дистанцията в отношението ми към този близък човек ставаше все по-голяма, подобно на връзката ми с Бога. Бях в отчаяние. Затвореният кръг на горчивина и болка трябваше да бъде разкъсан.

Докато се молех и четях Божието Слово, осъзнах, че само прошката може да скъса веригата на страданието и да възстанови близостта ми с Бог. Когато простих на този, който беше предал доверието ми, започнах да гледам на него, не само като на човек, който ме е наранил, но и като на някой, който се нуждае от Божията благодат. Цялостното ми виждане за този човек се промени. Прошката ме избави от болката. Това не ми донесе отговори на всички въпроси, които си бях задавала, но даде нова възможност за възстановяване на накърнените взаимоотношения.

Христос е достатъчната жертва за нашите грехове и ни дава пълно прощение. Като Христови последователи ние сме призовани да постъпваме като Него!

Прошката променя нас и нашето виждане за другите! "
                                                                              Джейн Е. Максуел

       "...и бъдете един към друг благи, милосърдни,
           прощавайте си един на друг,
           както и Бог в Христос е простил на вас."
                                                                             Ефесяни 4:32

" Един от членовете на моето семейство ме нарани дълбоко и изгуби доверието ми. Преди съм му прощавала, но този път не можах. По мен беше полепнала болката от обидата и аз си припомнях отново и отново болезнената случка.

Znam, mnogo boli!

Знам, че нараняването от близък човек причинява болка, но също така знам, че по никакъв друг начин не можем да се освободим от нея, освен чрез прошката.....
Друг е въпроса дали сме готови да простим...а от личен опит установих, че без Божествена подкрепа е много трудно това да се случи....

Радвам се, че ме посети!:)
Спокойна вечер и мирът и любовта да те съпътстват във всеки един миг от живота ти!:)

Лек за болката не знам,
освен да останеш сам,
в себе си да се вглъбиш
щом не можеш да простиш!
Аз не съм жена такава
ни ръждива съм, ни стара,
само гнило аз сека
туй мърси ме за беда!

Разбирам, че ти си силна жена
щом прошка да даваш,
можеш сама....
За помощ помолих аз небеса
и тогава простих с лекота!
Реших...ще изхвърля болка, вина
и всичко, което ми носи беда!
Щастлива, свободна мойта душа,
ликува и пее днес на света!

Успешен и щастлив ден ти желая, Секира!:)
И много усмивки!:)

Съгласна съм напълно с теб!
Ако нямаме любов, не можем да простим...само Любовта прощава!

Щастливи мигове ти пожелавам днес!:)

както и ние прощаваме на нашите длъжници!...."

Това е интересен пример за това как трябва да се молим на Отца - Христос ни остави този пример!

Уау, последният път като се замислих по този въпрос... ами, ще искам да прощавам. Колкото и да ми е трудно, ще моля Бог да ми даде сила да простя, както и Христос прости на онези, които Го изтезаваха, заплюваха, подиграваха, разпънаха.....дори и на онези, които не вярват в Него....

Бог ни прости, точно защото ни обича без условия, Неговата любов е съвършена!

Дано и ние успеем да заприличаме на Най-добрият си и Най-верен Приятел, Христос!

- тя е необходима, за да обичаме. Ако ние не простим, се отдалечаваме от Източника на Любов. Но ако простим от сърце - ставаме проводник, а защо не и извор на Любовта.
Няма по-голямо щастие от това да 'побеждаваш злото чрез доброто'.
Вярвам, че всеки, който търси от Исус помощ, за да прости, ще я получи!
Чао!.Радвам се да споделям с теб, slavei!
..............................................................

Много важна част от Господната молитва....ако ние не простим, то и Бог няма да ни прости.....
Вал, много ти благодаря, че ни я припомни!:)
И дано, подкрепени с нашият верен Приятел, стигнем....върха!

Правда, мир и радост да изпълват сърцето ти!:)))

Аз също вярвам, че щом черпим от Източника на любов, то и ще даряваме любов и ще имаме сила да побеждаваме, защото добре знаем, че се изисква много сила, за да победим...злото чрез доброто....а ние я нямаме...откриваме я само при Извора на Любовта!

Приятно ми е, че сподели с мен мнението си!:)
Радвам се, че си тук:)

...въпросът за прошката, и за любовта...
Аз също съм го изпитала в моя живот в много голяма степен, и се научих... мисля, че умея да прощавам... Нужно е... но все пак трябва да има желание и от отсрещната страна.... да бъде всичко простено и забравено...А не да се трупат нови болки и обиди след прошката... защото така просто не става...

Аз обичам спокойствието, това е истината... Много се нуждая от него, заради израненото си минало, заради многото страдания, които са минали през мене... И понякога мога да простя дори само в името на запазването на това спокойствие и мир между нас... Не знам дали е редно, това да ми е основание, но мисля, че е истинско... и човешко...
:)

Всичко, което допринася за запазването или възстановяването на мира, спокойствието и радостта е добро.....не се съмнявай в това, мила!:)

Благодаря, че сподели всичко това!
Спорен и усмихнат ден ти пожелавам!:)))

И на мен ми е приятно да съм в този блог, slavei!
............................
Приятна вечер!

Наистина, не искаме да имаме проблеми във взаимоотношенията, но те винаги са непредвидими.
Вярвам, че те изискват много работа, прошка, насърчение и даване.

Най-ми е било трудно с най-близките хора и с близки приятели. Но пък тези трудности ме учат, че както аз трябва да простя така и аз имам нужда от тяхната прошка на моменти...

<><

Знаеш ли....замисляла съм се върху това! От разговорите с мои близки и познати, разбирам, че май при всички е така. С близки и познати е най-трудно!
Но пък и аз мисля, че Бог изгражда характерите ни точно чрез тях.....и учи и нас и тях...на любов и простителност!

Благодаря, че ме посети, longrun!:)
Успешен нов ден ти желая!:))

Но трябва да знаем, че прошката не е брошката, закачена на ревера, за да я виждат всчички и винаги да си мислят, че каквото и да ни направят ние ще им прощаваме перманентно.

Трябва още и да знаем, че прошката не е еднократно събитие в живота ни. Тя е стил, начин на живот и в ежедневието си, прощаваме многократно.....
Но пък....и на нас Бог не ни ли прощава перманентно?

Успешен ден ти желая!

... си мислех, че няма да мога да простя след като един от най-близките ми хора от семейството ми ме нарани с думите си (естесвено след това се извини и промени коренно нагласата си)... но аз простих, простих защото трябва да прощаваме. И ние самите нараняваме дори неосъзнато много често своите близки... и те ни прощават... многократно...
Поздрави!

Но аз пак ще напомня- има само едно условие, за да бъде една прошка нужна и... как да кажа... ефективна /не намирам по-подходяща дума в момента :)/ е тя да бъде ЖЕЛАНА И ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ... Иначе си губи смисъла просто... Ако простим, а човека отсреща, който ни е наранил по някакъв начин дори не я желае и не го интересува какво ни е било... /това разбира се се получава с външни за живота ни хора, най-близките си ни обичат и естествено желаят прошката...както и ние тяхната.../

Исках просто да го кажа пак. Тежи ми иначе...:)
Поздрави и усмивки на всички!
...И лека нощ! :))

Много ми е приятно и много ме насърчава, когато някой сподели с мен, че е намерил сили и е простил на свои близки, любими хора. Защото от опит знам, че трудно се прощава и затова се радвам, когато някой е "победил" себе си или по-скоро гордостта в себе си, тъй като тя е тази, която не ни позволява да простим....

Поздрави и от мен, princesa!
Хубава вечер ти желая!:))

Съгласна съм с теб, че е най-добре, когато прошката е желана от двете страни, но когато както ти казваш не желаят да ни дадат прошка или да получат нашата, според мен изхода е само един - ние искаме от тях прошка и им даваме нашата прошка - по този начин, прощавайки освобождаваме сърцето и душата си от омразата и обидата. С даването на прошка на другият, ние правим безценен подарък на себе си - освобождаваме се от непосилният товар, който сме носили преди да простим!
В такива заплетени казуси, поне според мен друг изход няма, освен този и молитва към Бог, за да се променят отношенията към по-добро. Защото за Него невъзможни неща няма!

Така мисля, миличка!
Поздрави и лека нощ и на теб!:)))

Благодаря ти за тези размишления и за вниманието ти... Наистина се почувствах по-добре :) Поне ме разбираш, че има наистина такива по-заплетени казуси, както казваш...То, за съжаление, хората сами си ги създават...:( Можеше да минем и без тях, тъй като живота и без това не е никак лесно нещо, но.... Какво да се прави... /въздишка/ Молитвата наистина е добро решение на нещата в такива случаи. Дори може би единственото! И най-доброто.... :) Да освободиш сърцето, душата и ума си от негативни взаимоотношения, е просто прекрасно!... И аз вярвам, че за Него невъзможни неща няма... А и за нас, хората, които се уповаваме на вярата и на любовта си, мисля! :)

Благодаря ти още веднъж!
Лека нощ и на теб! :))))

Знаеш ли колко ме радва това, че си се почувствала по-добре, тъй като сега бях при теб, в твоя блог и разбрах колко много те боли и колко си наранена! И да разбера, че поне малко си по-добре, наистина и аз се чувствам по-добре!:)
А за молитвата - наистина е най-доброто решение и в трудни и в радостни мигове!
В единият случай сме, така да се каже в безизходица и молим за помощ, а в другият случай не забравяме да благодарим, че Бог е чул молитвата ни и ни е освободил от тежката ситуация, дал ни е изходен път....от това какво по-добро?:)

Лека нощ и на теб, candysays !
Спи спокойно!:))

Благодаря ти за пожеланията :) Спах спокойно аз (както всяка нощ почти, нали съм си човек с чиста съвест ;), но тъй като си легнах и заспах късно, а и предната нощ така, та едвам "отлепих" сутринта... Толкова е блажено да си спи човек... Вярвам че съня е дар за хората, за да си почиват и да се лекуват всичките им рани... (стига да не сънуват кошмари, де ;)... И така не ми се събуждаше и ставаше, но, както се казва, "дългът ни зове"... Или по-точно "новият ден ни зове" :-)))))))))

Та по този повод, ти желая приятен и лек ден! :)

(и ме извини за това лирично отклонение, дано те е развеселило поне :)

Повече обаче се зарадвах, че пак си си ти! Усмихната, весела, жизнерадостна, каквато си в повечето моменти от живота си!

Благодаря за пожеланието!:)
Лек и успешен и на теб!:)