Лошото е, че понякога езика се оказва по-бър от разума и волята :( , а нали сме просто хора... Аз например, по рождение съм си малко драсни-пални-клечица и ми беше изключително трудно да се науча да се владея. Казвам го, защото най-често гнева е този който ни кара да говорим повече отколкто е нужно, и когато не успееш да си овладееш гнева навреме... Все пак продължавам да се уча и да опитвам, макар в някои моменти да забравям доброто си желание...:(
Интересен постинг на хубава тема! Поздрави и лека ! :)))))))))))))))

Вярно е! Гнева е лош съветник, но ние няма да се отказваме да се борим с него...къде по-успешно, къде нe толкова, но ще продължаваме...:)

Лека и на теб, и поздрави за чудесната идея!:))

Точно това Слово, за което пишеш в началото на коментара си ни казва" " Защото ние всички в много неща грешим..." - ако някой твърди обратното, то истината не е в него...
В някой миг от живота си, волно или неволно сме " изгаряли " с думите си близък човек и това е болезнено, но винаги можем да поискаме мъдрост и сила, за да укротим, да трансформираме силата, която се съдържа в думите, от разрушителна в съзидателна.
Казвам, да поискаме мъдрост и сила, защото съзнавам, че сами доста трудно бихме се справили с тази нелека задача...

Имаш прекрасно сърце, Ветрогон!
Лекотата, с която молиш за прошка, разкаянието за " направена издънка ", говори точно това!
Бог да ти дава сила и мъдрост, думите, които изричаш да топлят и галят сетивата, да носят мир и нежно ухание...
Щастлив ден ти желая!:)))

Признавам си, никога не съм се замисляла върху този факт...но, като се замисля, може и да си права...:)
Благодаря ти за свежото чувство за хумор!
Спокоен ден!

Силата на словото е огромна!Откакто взех да пиша в този блог доста често взех и да се замислям по този въпрос...Не,че преди това не съм се замисляла,де...Имаме си много поговорки,свързани с тази тема:"Дълбока рана заздравява,лоша дума не се забравя","Казана дума, хвърлен камък","Благата дума врати отваря"...И аз съм от тези,дето се палят,но най-вече когато виждам несправедливост...Според мен!В пристъп на гняв съм изговаряла думи,за които после съм съжалявала,въпреки,че за да ги кажа,съм ги мислела...Понякога трябва да кажеш,друг път да замълчиш...Уча се...Определено имам напредък...Но когато си силно афектиран е страшно трудно да удържиш думите,които напират с вулканична мощ като лавина...И от една дума ставааааа...Все по-рядко ми се случва и съм много доволна...Мъжът ми обича да прави хапливи забележки,по-скоро към околните,отколкото към мен,които ме дразнят.Критикува,пък не обича да го критикуват...Е тази му черта направо ме изкарва от равновесие...Но някак,като че ли и при него взеха да се уталожват нещата...Време ли трябва,помъдряване ли...до характер ли си е?То не е едно...
А красивото слово е така завладяващо...Обичам красивите думи...

Хубава тема,Славейче!Поздрави!:))

Наистина трябва да помислим преди да кажем нещо , но понякога емоцията е толкова силна, че пречи на разума и думите го изпреварват и после съжаляваме за казаното от нас … но човекът е човек защото греши … по важното е да може да осъзнае и признае грешката си и да може да поиска прошка … стига да не е късно и да е искрен когато го прави … а и си спомняме приказката за “ Лошата дума ” … е в нея мечката не можа да забрави думите на човека, даже когато раната вече беше зараснала , но … трябва да можем и да прощаваме нали ?!? – Стига на хората да не им стане навик та ни нараняват с думите си … и да си помислят , че всичко им е простено щом е направено веднъж …

Има ли по-хубаво нещо от това някой да се обърне към нас с блага дума, мека интонация, с усмивка и с най-красивите слова. Дори и да съм предубедена, при такова отношение със сигурност ще ми въздейства положително...
Не случайно четем следния стих: " Мек отговор отклонява от ярост, а оскърбителната дума възбужда гняв. "
" Езикът на мъдрите изказва знание, а устата на безумните изригват глупост. " - Притчи 15 : 1 и 2 стихове.
Много точен и хубав стих, нали?
Избора е наш - мек отговор или оскърбителната дума - за последствията сме предупредени...:)

Радвам се, че сподели с мен свойте мисли, Мелс!
Вечер, изпълнена с красиви слова ти пожелавам!:)))

Права си! В много от случайте реагираме повече емоционално, отколкото разумно...за съжаление...:(
И наистина си учим уроците, и аз вярвам, че един от тях е да се научим да търсим помощ от Бог, и със силата и мъдростта, който Той ни дарява да контролираме емоциите си.....и разбира се, да прощаваме...
Виж какъв пример има в Книгата на Любовта за прошката: " Тогава Петър се приближи и Му рече: Господи, до колко пъти като ми съгреши брат ми, да му прощавам? - до седем пъти ли?
Исус му рече: Не ти казвам: До седем - до седемдесет пъти по седем. " - Матей 18 : 21, 22 ст.

Приятно ми е, че си тук, Лилавка!
Весела и празнична вечер ти желая!:)))

Достолепното поведение може да бъде донякъде " изиграно ", но винаги се усеща и не може да ни заблуди за наличие на вътрешен мир, при условие, че такъв отсъства, защото състоянието на вътрешния ни духовен свят, неминуемо намира външно проявление, дори и при добре играна роля - хапливо слово, изречено с усмивка, недоволна гримаса, студен поглед, нервен жест - много са барометрите, които сочат вътрешните ни параметри на външния свят.
А гъвкавостта, бих добавила и смирението, наистина са много важна част от характера ни, защото без тях трудно се правят компромиси, а без взаимни компромиси не могат да се изградят хармонични взаимоотношения...

Благодаря ти за точния коментар, emikelangello!
Приятно ми беше посещението ти!:)
Лека вечер!:)

Слав,думите са мощ, равен на най-модерно оръжие.Знаеш ли моето любимо стихотворение"ЖДИ МЕНЯ И Я ВЕРНУСЬ" със силата си е спасило по време на войната милиони руски души.По сила е сравнявано с ракетното оръжие- Катюша.Словото е меч и лира,тя може да извиси човек но може да го погребе.Силата на клетвата,тази черна мисъл и пожелание на глас достига дадения човек и може да го погуби ,но с двойна сила се връща към автора и живота на поколения след него плащат кармично онова безумие тръгнало от злобна дума.Страхотни теми предлагаш и ми е приятно да бъда тук!
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Знам, че словата може да са като медена пита, а може и да са като разпалена жарава, но признавам си, дори и не подозирах, че това стихотворение е оказало такова силно, положително въздействие и е спасило човешки души!
Впечатлена съм, Джули!!!
Благодаря ти за съдържателния коментар!
И на мен ми е приятно, че си тук!:)
Ще те очаквам отново!
Приятна вечер и спокойна нощ!:)

...са крайните точки в широкия диапазон на душата човешка, отразена в слово...
С дума можеш да възродиш една паднала духом същност, както и да унищожиш и остатъка от вярата й...
Думите съдържат неподозиран заряд.
Когато ги помисляме само дори, ние енергитизираме тяхната нежна тъкан и я изпълваме със смислово звучене, което гали и лекува, или дълбае кратери в душата...
Прекрасен постинг - отново, slavei!
С нееднозначно послание, което е не само видимо, а и скрито зад думите:)))

Шегувам се, разбира се!:)
Така е! Постинга не е еднопластов!
Улавят се няколко акцента като всеки от тях може да се обособи в отделна тема...

Аз наистина вярвам, че словото има силата да лекува, особено Божието...:)
Благодаря ти за коментара, който се явява като чудесно допълнение към постинга!
Весели празнични дни на теб и Дидка! Като казах Дидка, да не забравя...
Имаш прекрасна дъщеря, Теменуга, не само красива, но и контактна, общителна, сърдечна! :) Справя се чудесно с коментарите!
Да ти е жива и здрава!:)

Ето го:....грубо нарушена от нетактичен и зъл човек, човек, който не е успял да обуздае езика си, пишете Вие.
1. Предполагам, че и сред Вашите приятели има такива, коита са нетактични, но в сърцата си са добри хора, а не обезателно и зли!Те се познават! На такива и с едно помахване на ръка се прощава!
2. Има зли хора, които са изпълнени с толкова коварство, че те не бързат да говорят, но бързат в действията си, които са поразяващи!Те са най-опасни! Предполагам, че познавате хора, които "внимават какво говорят" и в поводението и думите си към околните са прецизни...но...раните, които нанасят в гръб са трудно изличими!
Бог да се смили и да продължи да ни извайва, защото сме "празни съдинки в Неговите ръце" и колкото и да сме добронамерени, пак бъркаме! Поне аз, зная за себе си случаи, когато, уви, съм казвал повече от необходимото!

:) Дъщеря ми ненадейно се появи тук /решението бе изцяло нейно - аз не знаех, т.е. изненада и мен самата:)
Виждам, че се справя успешно с виртуалното пространство /поне засега:)/
Хубави празнични дни ти жeлая и на теб!
А иначе - твоето слово наистина е нужно на хората тук! Облагородяващо душевните баланси е:)!

Големия брой коментари по поста ти показва колко е актуален мила .Напълно съм съгласна с това , че няма нещо , което да ни докосва и да оказва такава сила върху нас, както думите изречени от нас или образно казано нашия език.
Правилната му употреба обаче безпорно е наша отговорност.Бог ни е дал този дар -словото зада можем да изразяваме нашите мисли и чувства.Каквото е на сърцето ни това е и на езика ни.Ето защо от голямо значение е каква е нагласата на нашето сърце.Дали сме смирени или горди.
И точно в този момент ни помага мъдрото ръководство на Библията .Там винаги можем да намерим надеждните съвети, които да ни помогнат да прилагаме правилно словото така че да носим слава на нашия Бог.Всичко, което говорим да отразява една християнска същност.
Поздрав

...че и на мен никак, ама никак не ми допада думичката " зъл ", някак си е доста, най-малкото неблагозвучна, но не аз давам такова определение на дадена категория хора: " Злият човек от злото си съкровище..." или " И тъй, ако Вие, които сте зли знаете да давате блага на чадата си..." -
Така, че Зари всъщност спора Ви не е с мен, а...с Библията...:)))

Благодаря ти!

А за словото ми - дано да си права...
Ако е така, това само може да ме радва...:)

Радостни дни и за теб!:)))

Винаги с точен и съдържателен коментар!
Бъди благословена, мила!:)*

Вървях с дъх на царевица
и пеех в жълто.
Завързах панделка на твоето дърво,
за да разцъфне.
Разходих се сред сивата трева.
Подминах молитви и статуи
с дъх на кочани.
А когато се върнах,
ти беше гора.
И беше лято.

Рядко някой ме е поздравявал със стих! И то с такъв прекрасен стих! Ваш ли е?
Прекрасно е това:
"...Завързах панделка на твоето дърво,
за да разцъфне...
...А когато се върнах
ти беше гора... "

Благодаря Ви!:)

Природата принадлежи на Бога, четем я когато ходим пеш... А ние на кого сме? Трудно минаваме покрай себе си. Авторът е направил бяла пътека, която до тук има 24 извивки, като подписи на обичта.
Мисля, че е нещо малко да простиш за зли думи изказани неразумно, а по-голямото е сам да можеш навреме да ги заличиш по свой начин.
Дано съм разбран!

“Нехайна дума спор запалва;
жестоката живот съсипва;
от остра враг ще си спечелиш;
суровата дори убива;
а мила дума изравнява пътя;
приятна дума светлина разлива;
уместна дума тежко бреме снема;
с любяща благодатен дар поемаш.”
Спор с кого? Чий живот съсипва? Чий враг? Кого убива? Чий път изравнява? Светлина над кого разлива? Чие тежко бреме снема? Кому дава благодатен дар?
На вас! На вас! На вас!
Думите, които избирате, за да влияете върху другите, се връщат обратно към вас. Може би хората са го разбрали интуитивно още преди хиляда години, в дните на “И Цзин”, но днес можем да го обясним и научно.
Това е проста обмяна на енергия. Каквото даваме, това и получаваме. Ако животът ни изразява нещо отрицателно в дума или деяние, Животът с главна буква дава нещо равно на това в замяна.

Боже мой, колко е вярно ,че лошите думи правят дупки в сърцето,те просто разстрелват ! Думите поне можем да ги обмислим преди да ги кажем ,а как да се справим с мислите,които са още по-страшни от тях ?

Много актуален въпрос поставяш!
Ами, борим се да ги преодоляваме и да ги изтласкваме далеч от съзнанието си...
Дай Боже, все повече и по-успешно да се справяме!:)
Благодаря ти за коментара!
Лека вечер ти желая!:)

Много хубав постинг си поставила,и много точно си го анализирала - чудесен е!
Напълно съм съгласна с теб,особено с това -
" Какъв да бъде човек? - това е избор, който прави всеки един от нас във всеки един миг от своя съзнателен живот, докато е тук на тази земя - на коя страна ще воюва - на страната на Доброто или на страната на злото " !!! Права си,много си права!
Това е въпрос на личен избор!
Лек и хубав ден мила! :)*

Радвам се, че сме в пълно единомислие!
Приятна ми е твоята подкрепа и думите ти, пълни с положителност и съгласие ме насърчават!:)
Благодаря ти най-сърдечно!
Ползотворен и благословен ден ти желая, мила!:))**