Смъртта настъпва неизбежно
и никога не е желана тя,
но свършат ли се дните преброени -
заминаваме си ние от света.

А тук - животът продължава
със свойте радост, болки и скърби,
но не ни е жал тогава,
че далече сме от тези тегоби.

И как ли сме живели -
животът си ще видим като филм.
Добри ли, лоши ли сме били,
ще разберем, изправени пред
                                    Всемогъщий Властелин!

Поздравявам те чудесното стихотворение!
Много ми харесва!Сега,когато го чета,си спомних куплетче от една песен (от голямите песнарки-много я обичам), -
"...когато дойде и за мен призовка от Отца,
къде ще ида в онзи ден,туй зная отсега..."!
И както отбелязваш -
"А тук - животът продължава
със свойте радост, болки и скърби,
но не ни е жал тогава,
че далече сме от тези тегоби"!
Така е,права си Славейче,защото ние като християни не бива да се страхуваме от смъртта!И още една песен изплува сега - тази - " Моята молитва"(пак от голямите..,много я обичам и нея),защото често казвам на Господа,че " ...когато стана жител на невидимия град,ще Го хваля непрестанно,със
небесна благадат(с музикални инструменти...
:)))...)!И знаеш ли какво си мисля още...аз искам да видя(тогава),само хубавите неща от моя живот...като силно вярвам,че Бог ми Е простил греховете(за които съм се разкаяла досега),като искрено се надявам,да не виждам никога моменти от живота си,за които не искам да си спомням...
Лека и спокойна нощ,мила! :)*

Аз също харесвам - Моята молитва, чудесна песен и текст, и музика: " Във борбата дай ми сили, вярата ми умножи..." и т. н. и т. н.
Знаеш ли...истината е, че не знам какво ще видим в оня ден, това, което със сигурност знам е, че ще дадем отчет за свойте дела...
Затова нека са пълни с любов сърцата ни сега, за да не се срамуваме тогава...в оня ден...

Ето виж това, ако имаш време:

http://slavei.blog.bg/viewpost.php?id=12268
Ползотворен и благословен да е денят ти!:))**