Живееха някога мъж и жена. Тя се казваше Сара. Той - Авраам.
Тя го наричаше: "Господарю мой!"
Той я обичаше с цялото си сърце.
Тя зачиташе неговата воля във всяка една ситуация.
Той от своя страна винаги се допитваше до нея и изслушваше и нейното мнение, но последната дума винаги беше негова.
Смирение и кротост - с това тази невероятна жена украсяваше себе си и затова приемаше своя съпруг и като свой господар - т. е. затова тя зачиташе неговата воля и оставаше крайното решение да е негово.
Разбира се, той ясно съзнаваше, че да е лидер, не означава да командва и да нарежда, а да се грижи за нея, да полага цялата си любов и сърцето си в нейните ръце, съзнаваше също, че лидерът поема цялата отговорност за живота, добруването и благоденствието на хората над които е поставен - с една дума - съзнаваше, че трябва да осигури всичко, от което се нуждае съпругата му, за да бъде щастлива! И този велик мъж не се възползваше от властта, дадена му от Бога като глава на семейството, за да властта, а като истински лидер беше великодушен, справедлив и обичащ.
Винаги съм се възхищавала на смирението и кротостта на Сара!
Питам се, ние - днешните Еви, които сме наследници на тази невероятна жена, украсяваме ли себе си със кротост и смирение?
И към днешна дата, в нашето модернистично еманципирано общество,   смирението добродетел ли е или признак на слабост?

<a href="http://www.imeem.com/xxeenna/photo/f_uPvdFD2b/"><img src="http://media.imeem.com/p/f_uPvdFD2b.jpg" alt="click to comment" title="click to comment" /></a>

Смирението винаги е добродетел, но не е много модерно в съвременния свят от нахакани жени и мъже.

Бих искала да вярвам,че е добродетел,но на този етап не се оценява като такова.

Но и много от днешните мъже ,наследници на Авраам проявяват собственическо чувство и се опитват да властват с груба сила, не като господари на сърцето и душата, а като деспоти ,без да зачитат личността на жената,беа да осъзнават,че любовта и насилието не могат да вървят ръка за ръка! Любовта е свобода,почит ,спокойствие ...смирението е добродетел,когато насреща има любов!

Смирението определено е голяма сила, но това трудно се разбира в началото и трудно се изгражда! Oа си смирен, това означава да си победил в себе си вечно надигащото се АЗ! Човекът е изгубил рая и отпаднал от райското блаженство повален от гордостта-сл.ако иска отново да се издигне до рая, трябва да тръгне по видимо надолния път на смиреението! "Бог се противи на горделиlи, а на смирени дава благодат"/ 1 Петр. 5:5. Св.Антоний Велики отговаря на въпроса в що се състои смирението по следния начин:"Смирението се състои в това-човек да признава себе си грешен, неизвършил никакво добро пред Бога; грижливо да пази мълчание; да се смята за нищо; да не натрапва своето слово на другите; да отхвърля собствената си воля; да обуздава зрението си; да има смъртта пред очите си; да се въздържа от лъжа; да не произнася празни думи;да не противоречи на по-старите; търпеливо да търпи оскърбления и да се самопринуждава да понася трудове и скърби".Думите на св.Антоний Велики показват, че смирението не е безсилие, а най-възвишена активност на полето на духа и върховно и скрито същевременно подвижничество! Подвигът на смирението е много труден и затова толкова рядък и велик! Праведниците са съзнавали, че техни са само греховете, защото само греховете се вършат без Божията помощ. Тъй те чрез съъзнанието си за греховност са станали смирени, а смирението е привличало над тях Божията благодат и именно тя ги е издигала до праведност. А ние грешните не виждаме греховете си, не си даваме сметка, че каквото достойнство имаме-от Бога сме го получили. Гордостта ни учи да критикуваме чуждите недостатъци и да бъдем снисходителни към своите собствени. Ако можехме да видим греховете си, бихме се смирили. И смирението ще ни доведе до покаяние, покаянието би ни очистило от греховете и би ни направило от грешни -праведни. Но ние затова сме непоправимо грешни, понеже се смятаме за праведни! Който е доволен от себе си, той не може да напредва в духовния живот! ""Който иска между вас да бъде пръв, нека ви бъде роб!"/Мат.20:27/ - "Смирете се под крепката ръка Божия, за да ви въздигне, когато дойде време"/1 Петр.5:6/-златен стих!