Публикувам го и за вас!

Здравейте, аз съм Ивелина Тодоракева и искам да споделя с вас нещо,което мен лично ме разтърси и докосна силно! Бог е толкова непредсказуем и прекрасен в отговорите си към нас, в милостта си всеки миг да ни дава и насища в малките и големи неща, да ни се открива! А сега ще ви разкажа за това момиче (Дона се казва), което е инвалид от много години, но запознавайки се с мен, тя славеше и хвалеше Бога и от нейните редове (а сигурна съм и от очите й), струяха обич и посветеност на Бог! Тя - която беше в инвалидната количка, загубила слуха си, подвижността на тялото си, говора си и ми пишеше с уста с „китайска пръчица”, тя казваше че Бог е чудесен и Той е смисъла на живота й!Представете си без гняв , болка, озлобение към всичко,което беше дошло в нейното ежедневие и я лишаваше от нещата, които ние приемаме за даденост -  да чува прекрасните звуци,  да ходи на разходка, да създаде демейство и да гушне свое дете, да ходи на работа и хилядите други малки неща, които ние не осъзнаваме! Тя ми разказваше за себе си с усмивка и обич към нашият Създател, Господ Бог, чувствайки се щастлива!

Тогава в разговор, аз си помислих: Ивелина , колко много пъти си била недоволна от живота си, и колко пъти си роптала без да има защо, и колко пъти си лишавала хората около теб с добра дума, усмивка, насърчение! Колко пъти си се оплаквала и си посрещала проблема като пораженец, с наведена глава и гняв! Почувствах се подла, глупава, недостойна и разбрах, че вече  имам  в сърцето си всичко, което ми е нужно да се чувствам ВИНАГИ щастлива и пълноценна! Да давам ВИНАГИ на хората обич и доброта! Това беше Исус Христос – имах Него, имах Неговата жертва, имах най – невероятната любов в света и един Баща, който ми даваше целият мир, не както света, да Го познавам и приемам! Най вече ми даваше мира да приемам и виждам себе си и нещата около себе си през Неговите очи, като дар, като подарък без стойност и същевременно с най- високата цена!

Това е нейното свидетелство!!!

Казвам се Дона от Стара Загора съм, за години ще остана аноним.

  Моята история е това, че като съм била на 2 г. са ме бутнали в канал пълен с вода, седяла съм в него без никой да предположи, че съм паднала в канала  ... не знам по каква случайност са ме открили ...

От тоя случай започват и здравословните ми проблемиОт детската градина започва да се развива и болестта ми “мускулна атрофия ”  Първо се започна проблем с единия крак, докато тръгна първи клас някъде по това време започнаха на външен вид да се деформират ... , и не след дълго време се почна и с ръцете ми,  някъде до 3-4 незавършен клас ходих на даскало и престанах, защото болеста ми се развиваше, започнах да губя равновесие  /залитах/, не след дълго ми се налагаше да бъда и подпирана като се движа ... След извесно време се почна и със слуха ми, гърлото, сега не чувам! От близо година ,две се засегна и говора ми, говоря неразбираемо, сега ми остават очите, но напоследък и с тях си имам проблем /прекалявам с компа/  и аз общо не се пазя, не полагам никакви грижи за себе си .... и това е моята история.

От 2001 г. Съм приела Исус за мой Спасител, на Него съм поверила духа и живота си, и само чрез Него съществувам. Въпреки състоянието в което се намирам, аз не се оплаквам от недоволство, не се чуствам нещасна ,от както съм придала живота си на Исус, а напротив чуствам се истински щаслива в Него, дори и като живо трупче да бъда. Аз имам свидетелство в сърцето си за Него и постояно виждам, Неговата слава ...

Просто в живота ми съм зависима от Него – ВСИЧКО КОЕТО ЖЕЛАЯ И ПО ЧОВЕШКИ УСИЛИЯ НЕ МОГА ДА ГО НАПРАВЯ, ГО ПОСТИГАМ ЧРЕЗ МОЛИТВА КЪМ ИСУС и Той се грижи за мен. Решава проблемите ми, снабдява нуждите ми, дава  мир и свобода от утесненията, в който се намирам и така ... това слово в живота ми се сбъдва  

И призови Ме в ден на напаст; И Аз ще те избавя; и ти ще Ме прославиш.

Сигурно ще питаш ами защо не ме вдигне от количката или с други думи не ме изцели савършено, ...  ами истината е, че нямам такова желание в сърцето си, и не се моля за тази ми нужда ... – ЕДИНСТВЕНОТО което искам е да съм здрава от греха /духовно/, послушна и покорна на Господа, защото Неговата любов към нас грешните е неизмеримо голяма, това ти го казвам от опит ...

Ето това е -  непреработено,както ми го написа самата тя-Дона!

А това е историята на нейното приемане на Исус Христос като личен Спасител  Господ!

Ами на моя баща леля му и чичо му са били силно вярващи хора и поради болестта ми, те са говорили за Бога, че Той може да ме изцели, от тях бяхме чували за Бога, но не Го познавахме. Родителите ми уж се молиха, ходили сме на църква, но никой не го съзнаваше това, че има Бог и Той върши чудеса. И не след дълго всичко се забрави и си почнаха по старому. Но през изминалите години Бог пращаше отново и отново своите служители при нас, но без никой да ги приеме насериозно, и така живота си вървеше...

         Докато един ден през 1998г. у нас дойде една комшиика, аз бях поотраснала вече. Тя се молеше за нас, за мен и започна да ми говори за Исус и ме беше настроила да се моля. Тя ми каза, че всичко, което поискам с вяра от Исус в молитва, ще ми бъде, и наистина така ставаше. Всичко, за което се молих, Бог ми отговаряше на молитвите, но не го съзнавах. Мислех, че съм в свят на приказките, искаше ми се никога да не изчезва това чудесно нещо, което чрез молитва към Исус ставаше, както исках!

         Преди да приема Исус в живота си за мой личен Спасител, аз като инвалид в количка не живеех, по този начин (болно и скромно момиче), напротив бях лошо, много разглезено, не лишено от нищо момиче, с други думи казано живеех разпуснат живот. Моите родители работиха денонощно в централния нощен бар в Стара Загора, пътуваха в чужбина, насам-натам и аз си бях свободна да си правя каквото си искам от малка. Никога не бях оставала сама, имах много приятели, познати от, които бях винаги обичана, такава, каквато съм. Мога смело да кажа, че за мен семейството бяха приятелите, защото те се грижеха за мен, никога не бяха ме оставяли. И така, започнах  да пуша, да пия, да употребявам марихуана. Имах си гадже – напълно здраво и нормално момче, с което имах връзка близо 4 години.

Живота за мен беше купон – живей за мига!

         От 98-99г до 2001г. – аз пияна, заляна, напушена, когато се прибирах в къщи и сядах да ям, не знаех как да се моля, но канех и Господ да хапва с мен и като лягах да спа, пак се молих. Не знам как ставаше, но усещах в себе си ли, в стаята ли – не знам, някакво невидимо присъствие, което ме караше да се срамувам от постъпките си, чувствах гузна съвест и същото това присъствие ме подтикваше да взимам Библията да чета и да се моля, не знаех как, но нещо в мен се молеше. Искаше да се запозная с това невидимо присъствие за да Му благодаря, че даваше отговор на молитвите ми, иначе казано –правеше ме щастлива. Започвах да чета Библията, много харесвах, а и все още са ми любими книгите Псалми и Притчи. От Псалми се учех да се моля, в тях откривах все повече думи, за които вътрешно копнеех, започнах да си ги подчертавам и така молих Бог да ми покаже пътя си.

         И така от 2001г. до сега, аз падам, ставам, продължавам в Божия път да вървя.

Сега Исус е мой Спасител, мой Приятел, мой Бог, Той е смисъла на моя живот! Имам ли Него в сърцето си, имам всичко онова, от което се нуждая на тази земя!