Не мога повече... Нямам нито капчица сила... Чувствам, че животът ми изтича ...
Не съм тъжна... Съкрушена съм... Не знам какво да сторя?... Накъде да обърна поглед?...
Към кого или към какво?...
Не знам... Вече нищо не знам... и не искам да знам... Всъщност едно нещо знам - опивам се от солено-горчивия вкус на сълзите си и за мен няма радост... няма усмивка.. няма бъдеще, то е скрито за мен... потънало в смразяващ хлад и тъмнина, населявана от призрачни сенки...
Болката взриви и разкъса клетките ми и животът изтича от тях, погълнат от отчаяние...
Нямам сили да продължа...
Не мога... и не искам. Не искам  нито да се боря... нито да продължа напред...

Чувствам се толкова сама, изоставена, предадена, неразбрана - обезсилена съм, без надежда...без подкрепа...
Ужасно е... обезсърчаващо... до лудост...
На границата съм... повярвай ми! На границата на онова състояние, в което болката взема превес над съзнанието и го обладава...
Ледени иглички пълзят по тялото ми... Островърхи стрели и не една, а много потъват в плътта ми, а отровата им бавно, но сигурно ме убива...
Огнетечна лава ехидно пропълзява... жигосва безмилостно гръдта ми...
А  душата ми... душата ми кърви... кърви... кърви...
Една голяма кървяща рана... съм...

Ако в този момент, читателю мой, се чувстваш точно по този начин, искам да ти кажа колко добре те разбирам!...
"Не, не! - ще ме апострофираш ти, - не ме разбираш, ти не си преживяла моята болка, ти не знаеш колко много, много боли, а докато не го преживееш, не би могла да разбереш..."
О, не, читателю мой, грешиш! - ние с теб сме сътворени от едно и също естество и изпитваме болка по един и същи начин. Всеки от нас е извървял или ще извърви пътя на страданието - сега е твоят миг, сега е твоето време на страдание, сега е твоята пустиня...
И знам, че много те боли!  И знам, че се чувстваш по ужасен начин, но тази вечер искам да те утеша, ще ми се да ти помогна поне мъничко.
Да, кръста ще си го носиш ти, няма как - друг не може да ти го вземе, но аз ще повдигна мъничко крилото, за да поемеш живителната глътка въздух, която ще ти даде сила, за да продължиш...

Искам да ти кажа - животът и дишането ти са в ръката на твоя Създател.
Той е в контрол на всяка една ситуация в твоя живот. От главата ти косъм не може да падне без Негово знание, а камо ли да ти се случат различни неща.
Нищо в твоя живот не е случайно. Всичко, което се случва, си има причина, и то основателна.
Но, ти, не се бой!
Имай повече вяра в твоя Създател и принеси молитва от дъното на ранената си душа пред Неговия благодатен трон.
Той още преди да се родиш в плът на тази земя е определил броя на дните и месеците ти.
Опитай се да разбереш, скъпи ми приятелю, че Бог толкова много те обича и че желае да ти помогне. Ти само Го помоли за това и той ще се отзове като любящ баща. Не се съмнявай, защото нали ти, ако твоето дете те помоли за нещо, ще се опиташ веднага да му помогнеш, колко повече Бог, Който не е ограничен нито във времето, нито в пространството и Който разполага с всички ресурси необходими за твоето тяло и твоята душа, ще се отзове.

Опитай, със сигурност няма да ти навреди, но кой знае!... може сам да се изненадаш от резултата...
И още нещо искам да ти кажа тази вечер - Бог не дава изпитание, което човек да не може да понесе - дава толкова, колкото са силите на всеки един  - Той знае степента на поносимост на болка на всяка една душа и дава точната дозировка - толкова, колкото е необходимо тази душа да започне да си задава въпроси... и да търси отговори...
А и когато Бог ни дава страдание, егото ни се смалява, а и нещо много важно, познавайки страданието и извървявайки този път, ние се научаваме да състрадаваме, да утешаваме, да помагаме... да не оставаме безразлични и безчувствени към чуждата болка и страдание...
Защото както ние получаваме утеха, така е добре и да даряваме утеха...
И не забравяй - във всяка пустиня на отчаяние Бог ще те доведе до своя оазис на утеха!
Ти само Го помоли!


През сълзи се усмихни!

Когато много те боли...
светлинка като не виждаш ти дори.
Когато облак засенява
и мрак в душата пропълзява...
Когато сили нямаш ти
и връхлетят те урагани и беди.
Когато паднеш от стрели
от  "приятели добри"  дошли.
Когато болест сполети...
Когато отчаян си, обезсърчен
тъжен, сам, сломен
от думи зли ранен...
Когато някой ти изневери
и сърцето ти  кърви...кърви...

Когато много, много те боли...
Не се отчайвай, силен си, помни
на живота през сълзи се усмихни
и знай, че в този свят голям
Някой те обича - нейде... там!

Имай вяра! Запомни -
през всички трудни, тежки дни
вярата ще те спаси!
Вярата в Доброто, в Любовта
вярата в Твореца на света!

Чудесно те разбирам.
Когато и аз бях "толкова сама, изоставена, предадена, неразбрана ", се обърнах към НЕГО и ТОЙ не ме изостави, а ми помогна!
Мисля, че знаеш за какво говоря...

Чудесно знам за какво говориш, мила!
И се радвам, че коментира, защото твоят коментар е едно потвърждение на моя постинг!
Хубава да е нощта ти!:)

"Имай вяра, запомни
през всички трудни, тежки дни
вярата ще те спаси!
Вярата в Доброто, в Любовта
вярата в Твореца на света!"

защото:
"В живота към нещо всеки се стреми
и преломи най-различни преживява.
С всяка скръб душата си гради,
и повече до Бог се доближава."
/Грета Бабулкова/

Абсолютната истина е отразена в стиха на тази непозната за мен авторка, макар че абсолютна истина не съществува на земята.
Благодаря ти, че ми подаряваш този стих-коментар!
Къде мога да открия нейни стихове да прочета?

http://hristianche.ucoz.com/5467/index.html

Ще погледна непременно!:)

no kogato si mnogo sam i trqbva da si silen toi e poputniq vqturq koito razpuva platnata.....
Kazah go obrazno, no vutre6noto use6tane 4e ne si izostaven ot nego e nai - golqmo moje bi to e dokosvaneto ot vqrata i lubovta i nadejdata v sebepodobniq....
Mnogo bogatstvo v posta ti!
{Pozdravi za vul6ebstvoto !

А душата ми... душата ми кърви... кърви... кърви...
Една голяма кървяща рана... съм..."

Има и сега моменти в които съм нерабрана, полагам невероятни усилия да бъда себе си, макар че трудно се получава. Понякога си мисля, че дори и Бог не може да ми помогне, дори че не чува молбите ми. Да, в болката израстваме повече, но не искам да ме боли. Защо другите не ги боли. Защо могат да се усмихмат, без усилие, и за тях живота е песен. Много защо... а за мен остава болката, и стремежа към търсене на себе си и моята същност. А живота е кратък, бих искала да го изживея като песен за любов. Хубав и добър ден Славейче. Прегръдки от мен. :)

Много си права - Бог е в теб и в мен и Неговото проявление тук на земята е поведението и отношението ни един към друг - той е в нежната ласка, в трепетната милувка, Той е в насърчителните, ободряващи слова, Той е в умението да разбираме и да приемаме хората, такива, каквито са - Той е погледът светъл в очите ни, Той е нежният акорд на сърцето ни, отправен към себеподобния - Той е всичко онова добро и красиво нещо, за което се сетиш, мила, защото Той е любов, а всички тези неща, който изброих дотук са производни на Любовта!
Радвам се, че ми беше на гости!
Ще те очаквам отново!:)

не се отчайвай... просто не губи вярата и надеждата си за по-добри и красиви мигове и се моли и те ще дойдат...
Кога? - не знам... но, ако не изгубиш вярата си, ще се сбъднат...
Благославям те в името на Исус!

Мила, всеки един човек, който преминава през страдания и болка си мисли по този начин - нищо ново под слънцето, рожбе...
Знаеш ли, когато Йов страдаше, обвини Бог, че е жесток, но не изгуби вярата си в Него, защото, мила, нищо не става случайно, както вече написах в постинга, ако до теб идват страдания и трудности, които ти причиняват болка и сълзи, то не става без божие знание - а щом Бог е допуснал до теб някаква трудност, то повярвай ми никой на света не може да ти помогне освен самият Той.
Така че, мила, дори не се й съмнявай, че Той не може да ти помогне - ти просто продължавай да принасяш молитви пред него с търпение, а Той знае как и какво да направи за теб...
Преди време, когато преминавах през огнената пустиня питах: Господи какво да направя? Къде да отида? Господи искам да не пропусна нещо важно, не искам да съм бездейна, а да опитвам, да търся, защото си мислех като повечето хора, че може би не всичко съм опитала, може би пропускам нещо важно, може би това важното нещо е до мен, а аз не го виждам. Питах Го какво трябва да направя, за да променя нещата в моя живот към по-добро, като си мислех, че трябва ,образно казано, екшън, много действие. И Нинка останах изненадана, когато раозбрах, че това, което трябва да направя е просто да имам вяра и... познай какво... търпение... да, ама лесна работа ли е, когато страдаш, да имаш търпение - не, не е никак лесно, защото ти се ще час по-скоро да излезеш от този тъмен тунел, в който си попаднал, без изгледи от светлина и топлина...
Вярата я имах, но търпението наистина не ми достигаше... И чак тогава го осъзнах, че колкото повече роптаех, колкото повече бях нетърпелива и недоволна, толкова нещата не се оправяха...
Вяра и търпение, мила...това са ключовите слова и разбира се, послушание на Неговото слово...
Топло те прегръщам, мила!
"Не бой се! Само вярвай!" - това е обещание на Исус, и днес , в този миг чрез мен, Той го отправи към теб!" - Повярвай Му!
Благославям те в името на Исус! Амин!

Абсолютно съм сигурна ,че вярата,търпението и смирението са ключови!Поздрави!

Приятно ми е, че се отби на моите скромни странички и прочете... и сподели с мен своите мисли.
Хармонизират съвършено с твоите!
Бъди щастлива!:)