Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.08.2009 23:46 - Зазиданата Библия - продължение
Автор: slavei Категория: Изкуство   
Прочетен: 2552 Коментари: 12 Гласове:
3





Йоанес погледнал сериозно Антонио: "О, аз и сега мога да я разпозная, но съм напълно уверен, че Христос не може да я извади от стената!"
Йоанес извадил Библията и запитал: "Ще познаете ли вашата Библия?"
Антонио бил толкова смаян, че вижда своята Библия и не можел да отговори. А Йоанес продължил: "Това е направил Бог, за да можете да се убедите, че Той е жив! Христос иска и вас да спаси!"

Тези думи така ожесточили Антонио, въпреки че съвестта му го обвинявала. Тогава той повикал приятелите си, с които разбили щанда с Библиите, самия Йоанес набили и бързо се изпокрили между притеклите се жители на селото. От този момент Антонио започнал да пие още повече. Един ден като бил на работа в нетрезво състояние, Антонио паднал от скелето, от 17 метра височина, наранил се тежко и бил откаран в болницата.
Йоанес узнал за случилото се. Той купил букет цветя и посетил Антонио в болницата. Посещението направило дълбоко впечатление на Антонио, но сърцето му останало каменно.

Всяка седмица Йоанес посещавал Антонио и много му разказвал за Библията. Постепенно, отначало от скука, после от интерес, Антонио започнал да чете Божието Слово. Когато прочел в посланието до евреите глава 12:5-6 стихове: "...не пренебрегвай Господните наказания и не унивай, когато те изобличава, защото Господ, когото обича, този и наказва", Антонио разбрал, че Господ дълго-дълго чука в сърцето му и с наведена глава и съкрушено сърце поискал от Бога прошка.

Въпреки че оттогава Антонио не можел да работи повече по своята специалност, поради повреденото си бедро, той бил щастлив, че душата му намерила изцеление в Исус Христос. Наскоро след оздравяването си, той си намерил по-лека работа, оженил се за дъщерята на Йоанес, който му станал не само тъст, но и най-добър приятел.
Антонио е отдавна в небесната си родина, при Бога, а зазиданата Библия е най-голямото наследство, което е останало от него за неговите потомци.



Из "Писмо за теб"








Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Много
12.08.2009 23:56
хубава и поучителна история. Трябва да се замислим какво сме зазидали в себе си!
цитирай
2. slavei - Наистина си много права...
13.08.2009 00:00
Тази история поражда толкова много въпроси - и ако ние се замислим и поискаме, както ти си ми написала в предния си коментар, ще ни се дадат отговорите на всичките ни въпроси.
Какво ли наистина сме зазидали в себе си?...
Дали не сме се капсуловали... за другите...
Дали сърцата ни не са каменни... като на Антонио...
И други... и други.. много са...




цитирай
3. анонимен - Да, както пише, трябва да обрежем
13.08.2009 00:10
краекожията на сърцата си, за да бъдат меки!
цитирай
4. slavei - Да...
13.08.2009 00:13
...меки, нежни и съчувствителни - такова, каквото беше и е сърцето на Исус, пълно с любов.
Как иначе щеше да застане на кръста и да понесе всичките грехове, на цялото човечество, ако нямаше такова сърце...
цитирай
5. анонимен - Да...
13.08.2009 00:19
хората трябва да разберат, че Бог е Любов, а не страшилище, което търси кого да накаже, разболее и разори, защото Го е ядосал. А в нашия свят точно това липсва - любов! И всеки я търси.
цитирай
6. slavei - harvi!
13.08.2009 00:29
Толкова се радвам...
За какво ли...!
Защото имаме единомислие по този въпрос...:)
Ти си много мъдър човек - отново си много права... това е една от основните лъжи на дявола - да внуши точно това на хората, че Бог едва ли не е някакъв жесток Бог и само стои и дебне къде ще сгрешим, за да ни накаже, но никой не поема вината за своето непослушание и за собствените си грешки.
Защото в Еремия 4 глава точно така е записано: "Твоето поведение и твоите дела ти причиниха всичко това..."

Бог не иска да наказва човека - Бог мрази греха, но обича грешника, затова изпрати Своя Син на кръста.
Дано хората по-скоро да осъзнаят тази жизненоважна истина за живота си.

Ти жив си...

И днес Те виждам към Голгота
понесъл Кръста Си... вървиш,
облян във кръв - Ти цял си рана
с душа ранена, поругана...

Пристъпваш бавно и полека
неимоверно страдаш, заради човека
и не от бича сърцето ти кърви -
от мойто беззаконие изгаря и боли...

Ранихме Те жестоко,
забихме гвоздей във плътта,
сковахме Кръста на Голгота,
не познали Бог на вечността.

Видях омразата в очите на
всички, дето викахме: " Осанна!"
"Прости ни, Боже, не разбрахме,
че за нас си Ти небесна манна!"

Венецът трънен, Ти Исусе, и
днес пробожда твоето сърце,
а Ти любов ми даде за утеха
и милостиво болката отне...

И днес те виждаме възкръснал!
Ти жив си, Господи! Велик!
Застанали сега пред Твоя лик
извикваме във тоз тържествен миг:

"Не можем друго да Ти дадем,
освен живота си на Теб,
във дар да принесем!"
цитирай
7. анонимен - Много хубави стихове!
13.08.2009 02:45
Поздравления! Пожелавам ти всичко най-хубаво!
цитирай
8. slavei - Добро утро, harvi!
13.08.2009 08:27
Благодаря ти за чудесното общение снощи.:)
Чувствах се прекрасно в твоята компания!
Слънчево-усмихнат да е денят ти!:))
цитирай
9. priqtel12 - Хареса ми развръзката, радвам се, че Бог все пак успя да достигне до Антонио
13.08.2009 17:09
Толкова е хубаво, когато дори до едно такова вкаменено сърце достигнат божиите слова и любов!!!
цитирай
10. slavei - ЗДравей, Иве!
16.08.2009 21:32
И аз се радвам за Антонио, и не само за него, а и за всяко сърце, което е прозряло истината и отваря своята врата, за да влезе там Слънцето на правдата и да освети със своята нежна светлина най-тъмните кътчета на туй сърце, и да прогони и най-мрачните мисли!!
Хубава вечер!:)
цитирай
11. tita1959 - tina
17.08.2009 09:43
Поучителна,история.
цитирай
12. slavei - ЗДравей, Тина!
17.08.2009 09:45
Радвам се, че ти хареса историята!
Хубав ден!:)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: slavei
Категория: Изкуство
Прочетен: 2357962
Постинги: 474
Коментари: 6454
Гласове: 28518
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031