Днес ще изложа само
моето мнение, без да споря, защото:

"От гордостта произхожда само препиране, А мъдростта е с ония, които приемат съвети." - Притчи 13:10ст.

Исус умря, възкръсна и се възнесе на небето, отдясно на Отца, за наше оправдание и за да ни дари вечен живот. От тази по-голяма любов няма. Така е!
И докато беше тук, на тази земя, Той изцеляваше всеки, който го потърсеше и отидеше при Него. Но, Харви, те точно това правеха - смиряваха се - т.е. признаваха своето безсилие и признаваха Неговия Авторитет, независимо от общественото си положение и социалния статус, отиваха при него и го молеха за помощ, а това определено се нарича смирение. И днес е така - всеки, който смири себе си и помоли Исус за помощ, Той го изцелява, защото :
"Исус Христос е същият вчера днес и до века." - Евреи 13:8ст.

И още за смирението...
Разбира се, че Бог ни смирява, и как няма да го прави, щом като ние сами не искаме да се смирим. Той ни призовава:
"И тъй, смирете се под мощната ръка на Бога, за да ви възвиси своевременно" - 1 Петрово 5:6ст., но ние си ходим по нашите си страсти и издигаме на пиедестал Аз-образа в нас, какво друго да очакваме, освен Той да ни смири, защото, ходейки по нашите си страсти, гордостта непременно избуява, и без това е много трудно да я приспим, а той ни предупреждава още:
" Гордостта предшества погибелта, а високоумието - падането"! - Притчи 16:18ст.

Можем да си спомним Мириам и Аарон, които се възгордяха и се разбунтуваха против Моисей и това наложи автоматичната намеса на Бог. И какво се случи? - Бог не осъди ли Мириам и Аарон за бунта им? - осъди ги. Проказата веднага обхвана Мириам. Застъпи ли се великодушно Моисей за сестра си, въпреки нейният бунт? - застъпи се. И Бог се смили над нея - за седем дни тя беше прокажена, а след този период на издадена присъда, след като понесе наказанието си за своето непокорство, Той я изцели.

Така че Бог дисциплинира и още как..., защото иначе ние се самозабравяме, за съжаление. Ами спомнете си Ананий и Сапфира и тяхната лъжа. Не реагира ли Святия Дух (третото лице на Бога ) автоматично - на място ги уби. Защо тогава ги уби? Разбира се, поради греха им - откровената и нагла лъжа, и защото освен, че Бог е любов и ни показва къде и в какво грешим, освен че осветява пътя ни, за да не сме слепци и да не знаем къде ходим, но ясно да виждаме пътя, по който вървим, че иначе вероятността да попаднем в капан или в някоя пропаст е огромна, то Той е и Законодател, и Съдия, и то некорумпиран съдия, а Справедлив Съдия. И след като Той е поставил законодателството и Своя морален духовен Кодекс, а някой безобразничи и не го спазва, разбира се, че ще бъде осъден. Някой, ако наруши световните закони, нали му се търси съдебна отговорност, ами така е и с духовните закони.
Нарушим ли ги, Бог ни търси отговорност. Влиза в ролята си на Съдия!
И тогава, когато гордостта превиши в нас, Той използва падналите ангели, за да ни смири чрез изпитания, страдание, чрез болката. Затова Билията ни казва: 
"Страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог." - Евреи 10:31ст. Тук не се казва - страшно е да падне човек в ръцете на сатана, а "страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог", защото Бог е в контрол на всичко и всички, дори и сатана сме подчинени на Неговата върховна воля. И не може да ти се случи абсолютно нищо, без да го е допуснал Той - какво говоря - косъм от главата ти не може да падне без Негово знание. Разбира се и тогава ни наказва с любов, защото Той е любов. И не ни наказва колкото и както заслужаваме и не в гнева си, защото това би ни убило на секундата, но ни наказва с мярка...

"Господи, наказвай ме, но с мярка, не в гнева Си, да не би да ме довършиш." - Еремия 10:24ст.

"Защото Господ НАКАЗВА този, когото люби и бие всеки син, когото приема!" - Евреи 12:6ст.

И това е за наше добро - за да спаси безсмъртната ни душа, защото животът ни на тази земя е само миг, кратък миг, а после що? през Вечността какво ще правим, къде ще бъдем? - това е Големият въпрос!
Истината тук е не да прокарваме доктрината, че Бог е любов и Той не смирява, това не е библейска доктрина. Библията ни казва следното:

" Ето, блажен е оня човек, когото Бог изобличава; Затова, не презирай НАКАЗАНИЕТО от Всемогъщия;      
Защото Той наранява, Той и превързва; Поразява, и Неговите ръце изцеляват." - Йов 5:18ст.


"Но ако сте без НАКАЗАНИЕ, на което всички са били определени да участвуват, тогава сте незаконно родени, а не синове." - Евреи 12:8ст.

"Страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог!" - Евреи 10:31ст.

Наказание и изпитание,но никога по голямо от силата на душата ни-Божи работи

" Никакво изпитание не ви е постигнало освен това, което може да носи човек; обаче, Бог е верен, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така щото да можете да го издържите." - 1 Коринтяни 10:13

Моля те да ми простиш, не съм искала да звуча гордо, а дори и не съм си помисляла, че Бог не е праведен Съдия! Това, което исках да кажа е, че ние точно с високомерието си, ходенето си по плътските страсти, с приятелството си къв света отваряме вратата на дявола. Нали пише, че проклетията не идва без причина. Бог ни даде първо закона Си, а после изпрати и Сина Си, за да ходим в Неговите пътища и да не се отклоняваме от тях. Той ни каза да изберем благословението или проклятието, живота или смъртта. Ако съгрешим спрямо Него - ще си носим последствията и в този смисъл съм съгласна с всичко, което си написала днес. Когато споменах вчера думата спор, нямах предвид да нараня никого. Да, Бог е Свят и ревнува за Духа, Който е положил в нас! И "Бог не е за подиграване!". Но ми е трудно да приема, че Бог смирява с болести. Това е въпрос на вяра, аз приемам твоето становище и няма да споря. Може би някой ден Бог ще ми покаже в Словото Си правилния отговор. А ти бъди благословена! Толкова много харесвам постингите ти!

Няма за какво да ти прощавам!
Абсолютно с нищо не си ме обидила, с нищо! Ти сподели с мен твоето мнение, аз сега споделям моето и тъй като стана много дълго за коментар, го постнах тук.
В крайна сметка се оказва, че говорим за едно и също нещо, но го изказваме по различен начин.
А за това, че Бог смирява - имам лична опитност - точно по този начин чрез страдания, чрез болест и трудни моменти, той ме смири - иначе просто не се получаваше. И аз знам, че Бог ме смири и Той ме преведе през тези изпитания или наказания с една-единствена цел - да ме подготви за царството си. И аз казвам Бог ме смир , а не сатана, защото сатана няма власт над мен - Исус трябва да му позволи, да го допусне до мен.
Спомни си също така кой смири апостол Павел.
Гордият, непоколебим, решителен Савел, който мислеше, че като преследва християните прави услуга на Бога, колко беше горд този Савел - то и името му това означава - голям, но Бог го срещна по пътя за Дамаск, свали го най-безцеремонно в прахта, ослепи го и гордият и голям Савел се смири. Стана Павел, което означава малък.
Каква мощна трансформация. Какво смирение, достойно за подражание, пример за нас - днешните християни, благодарение на мощната намеса на Бог по пътя за Дамаск.
Според мен, Харви, всеки има своя път за Дамаск.
Кой по-рано, кой по-късно, но Бог се намесва мощно в живота ни именно с тази цел да ни смири, за да живеем угоден на Него живот и да бъдем успешни.
Благодаря ти, че си тук, Харви!
Изобилни благословения и за теб!:)

Не знам дали е Бог или някаква друга(Висша енергия) Сила,но и аз съм изпитала на гърбът си "Усмиряването"!И то няколко пъти!Смея да твърдя,че бях Неконтролируема,Горда,Необуздана понякога...сега...сега съм просто Различна!Сега(след Изпитанията) гледам по друг,по-смирен начин на всичко,което ме заобикаля!

И мила, права си, наистина започваме да гледаме нещата от друг ъгъл.
Започваме да се замисляме, да си задаваме въпроси и да търсим отговорите им.
Затова ни се казва, че изпитанията са за наше добро. Да, в момента са тежки за понасяне, но след като преминат принасят сладки плодове в живота ни.
Кате, истината е, че без страдания няма духовен растеж, Няма напредък. Няма развитие.
Благодаря ти за коментара!
Приятно ми е в твоята компания!:)