Лоза плодоносна, вкоренена здраво на плодна земя, зеленееше на един хълм, с натежали кехлибареножълти зърна, преливаща от сладостен нектар.
Минаваха оттам уморени пътници и с благодарност и наслада утоляваха жаждата си с медено-златистата сочност. Отдъхваха под раззеленените й листи и продължаваха нататък.
И тя беше щастлива!
Колкото повече плод даряваше, толкова по-плодовита ставаше и... процъфтяваше...
Беше любимо място за толкова много изнурени от дългото лутане по прашните и остри зъбери на живота пътници. Очакваха с нетърпение да достигнат до нея, за да си... отдъхнат...  Беше за тях като пустинен оазис... Глътка свеж въздух, изпълващ клетките им с живот, с надежда, със смисъл...

В близост до нея, както до всяко плодно дърво, растяха плевели - силни, горди, надменни. Издържаха на всякакви условия, нагаждаха се към всякакви ситуации. Не се страхуваха нито от безкрайната суша, нито от проливните дъждове - устояваха, но... бяха безплодни!
Никой не се спираше при тях.
Никой не се нуждаеше от тях.
И с право - те растяха единствено и само за себе си...
Нямаше какво, а и не искаха нищо да споделят с никого... Не обичаха пътниците - нарушаваха им покоя...  И като виждаха плодовитостта на нежната лоза... се озлобяваха... Критикуваха я остро, осъждаха я за загрижеността и добротата й, за щедростта, с която разпиляваше своите плодове. Завиждаха й - укоряваха я, обвиняваха я... 
Но колкото повече я обвиняваха, тя толкова повече зеленееше и по-плодоносна ставаше...

Така минаваха ден след ден...
Докато един ден лозата видя тези същите плевели, нейните съседи, които растяха съвсем близо до нея... пожълтели... изсъхнали...
Тях, дето нито ураганен вятър, нито пустинна суша, нито дъждовни порои успяха да сломят, завистта проникна дълбоко в сърцевината им като отрова и... безмилостно ги погуби.

Благодаря!
Завистта изяжда завистниците.
Обичам те!

Защото ти си плодно дръвче и... то с много плодове...
И аз те обичам!
До скоро, когато ще те гушна!:)

Истина е!Завистта убива най-напред завистника.А живота е толкова кратък....
Мъдра си,приятелко и затова те обичам!
Infinity

Чувствата ни са взаимни!
Знаеш това, мила, нали?
И се радвам, че си тук!:))

гордостта във всичките й измерения, е най-сигурният начин да се държим като плевели...
Поздрави :)))

завист. Още по-лоши са тези, които растат върху даващите плод и изпиват соковете им. Затова трябва да има Градинар, Който да се грижи за лозето Си и за градината Си! :)

са паразити, а плевелите, които се размножават и растата бързо, направо задушават растението, отнемайки му възможността да се развива и то залинява. Затова трябва да се грижим за по-нежните, които сами не могат да оцелеят. Така крехки са създадени и живеят само при определени условия. Те са тук, за да ни научат на милосърдие и доброта.

Благодаря ти!
Наистина си струва да се замислим на коя страна сме - лоза или плевели...?
Страхотен прочит на постинга!
Поздравления!:)

Има Градинар, но е дълготърпелив и внимава да не би като изскубва плевелите да нарани и някое плодно растение...
Но така или иначе идва ден, когато плевелите ще бъдат отскубнати!!:)

Хубаво е когато имаме меки сърца и се грижим и за по-нежните и крехки създания, и за тези, които по една или друга причина се нуждаят от нашата помощ.
В това се състои и същността на живота ни.
Да обичаме и да даваме...
Благодаря ти, че сподели своите мисли с мен!:)

Наистина си струва да се замислим на коя страна сме,- казваш, но и като се замислим, наистина да застанем от правилната.....Хубав да е деня ти!

Ако замислянето ни няма външен израз, но си остане само на мисловно ниво, то не е имало смисъл от замисляне...:)
В такива случай аз се оприличавам на човек, който е минал покрай огледалото, оледал се е в него, открил е известни несъвършенства по визията си, но е подминал, без да ги отстрани... т.е. липсва екшън, действия... така че резултатът си остава нулев.
Затова си права - комбинацията от мисловна дейност и активни действия е желязна!
Хубав да е и твоят ден!:)

Завистта е пагубна за приносителя си!
Поздрав от сърце!:)