Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.10.2009 15:47 - "Извикай към Мене..."
Автор: slavei Категория: Изкуство   
Прочетен: 4033 Коментари: 15 Гласове:
6

Последна промяна: 16.10.2009 18:13





image


Пол Йонги Чо
Неделя, 21 април 2002
Стих: Лука 18:1-8

Тези, които са се молили, трябва да са усетили, че не е лесно да получат отговор. Когато Исус се молеше в Гетсимания, Той плака и стена. Писано е, че капките пот по челото му се превърнаха в капки кръв. Можем да си представим колко усърдно се молеше Той. Молитвата е като духовна война. Не приключваме бързо. Никоя война не приключва лесно. Може да продължи дори цял живот. Молитвата е тази, чрез която се борим срещу дявола и злите духове, които ни пречат да бъдем с Бог. Затова се нуждаем от търпение. Понякога е толкова трудно, че можем да се отчаем…
Исус ни казва да продължаваме да се молим и да не се обезсърчаваме. Той ни предупреди чрез притча, че молитвата е много трудна.

Лука 18:1-3 „Каза им една притча затова как трябва всякога да се молят и да не отслабват, думайки: В някой си град имаше един съдия, който от Бога се не боеше и човека не зачиташе. В същия град имаше и една вдовица, която дохождаше при него и му казваше: „Отдай ми правото спрямо противника ми.” Какво представлява вдовицата? Тя е самотна, нали? Откакто е загубила съпруга си, тя е самотна, мизерна и немощна. Когато е имала съпруг, тя е била приета, но без него е изоставена и презряна. Хората я пренебрегват. Обществото и заобикалящите я се отнасят с нея зле и не и обръщат внимание. Когато я сравняваме със съдията, който имаше огромна сила и власт, тя изглежда толкова бедна и нищожна. Как би могла да му повлияе? Но тя отиде при съдията, за да се защити. „Отдай ми правото спрямо противника ми.” Трябва да е имала тежък живот, откакто е останала сама, безсилна, безпомощна, пренебрегната и злочеста. Обиждана и притеснявана от хората и без никой, който да и помогне, тя отиде при този зъл съдия и започна да настоява: „Отдай ми правото спрямо противника ми.” Съдията я игнорира казвайки: „За какво ми досажда тая беда жена?”. Никога не я изслуша. По същия начин, когато се молим, но не можем да разрешим проблемите си, се чувстваме отчаяни и често се намираме в състоянието на вдовицата, която се защитаваше пред съдията. Макар да коленичим и започнем да се молим на Бог, ние сме толкова подтиснати и обременени, че се чудим дали Той би отговорил на молитвите ни.
Често сме объркани. Затова Бог ни каза тази притча, за да ни окуражи. Няма значение колко безсилни, обезсърчени и разочаровани сме, не можем да се сравняваме с жената, която отиде при този зъл съдия. Господ ни казва чрез притчата, че както вдовицата търсеше правото си пред злия съдия, въпреки че имаше ужасни проблеми, така и ние трябва да отидем при Бог, въпреки че срещаме много изпитания, които изглеждат неразрешими.

Второ, в Писанието виждаме, че вдовицата беше напълно пренебрегната, защото съдията не я слушаше. Помислете за нея. Тя се стремеше да даде най-доброто от себе си, за да превъзмогне тази тежка ситуация. Можем да научим страшно много от тази вдовица, която се опитваше да разреши ужасния си проблем. Тя взе твърдото решение да не позволява с нея да се отнасят несправедливо, отивайки при съдията. Това се превърна в повратна точка в живота й. Ако си мислим, че няма значение дали Бог чува молитвите ни или не, няма да получим отговор и не бихме могли да променим безнадеждното си положение. Но въпреки, че вдовицата беше в много мизерна ситуация, тя взе твърдо решение да не позволява с нея да се отнасят несправедливо, да я пренебрегват или унижават.

Много болни са идвали при мен през тези 44 години, карайки ме да се моля за тях и открих някои общи принципи, които действат при тези, които получават отговор. Всички те си мислят: „Не трябва да страдам повече от тая болест!” Те не си мислят: „Добре съм, без значение здрав ли съм или не.” Но са взели твърдо решение: „Повече не трябва да страдам от тази болест! Няма да живея повече по този начин! Трябва да реша да живея по нов начин! Дори да умра, молейки се на Бог, няма да живея вече по този отчайващ начин. Трябва да се променя!”
Тези, които са вземали подобно твърдо решение, до един са били изцелени.
Трябва да сме твърди в решенията си. Знаете ли, когато Исус молеше Бог за помощ в Гетсимания, Той се е молил настойчиво. Той се молеше, стенейки. Молеше се толкова усилно, че капилярите му се спукаха и потече кръв. Много хора казват, че светиите от Yoido Full Gospel Church (църквата на Пол Йонги Чо - бел. пр.) се молят много шумно. Много са ни критикували за това. Както и да е, напоследък не много светии се молят по този начин и това е, защото не са отчаяни. Ако са силно притиснати от проблеми ще викат към Бог. Преди много хора идваха в Yoido Full Gospel Church защото бяха сериозно обременени. Те идваха в нашата църква, силно се молеха на Бог и получаваха отговор на молитвите си. Молитвата към Бог е като война. Знаете, че войната не свършва за няколко дни. Ще се чувстваме безсилни и разочаровани, но ако превъзмогнем изпитните и тревогите, ще победим.

Трето, Господ казва: „Чуйте какво каза злия съдия.” Господ ни казва, че трябва да научим какво каза този зъл съдия. Което означава, че трябва дълбоко да помислим защо злият съдия в края на краищата прие молбата на вдовицата. Защо злият съдия отвори сърцето си и колко силно решение взе вдовицата? Чрез тази притча Господ ни казва следното: „Когато дойдете при Мен, за да Ме молите, трябва да вземете твърдо решение, като това на вдовицата. Ако сте вече на моста, не трябва да мислите как да се върнете назад. Уверете се, че сте взели твърдото решение да получите отговор на молитвата си или да умрете. Вземете твърдо решение. „Извикай към мен и аз ще ти дам велики и страшни неща, за които не знаеш.”, казва Господ. Той не ни казва да се молим тихичко, но да се молим високо и непрекъснато. Така че, трябва да се молим продължително сутрин, обед, вечер и през нощта. Не трябва да спираме да се молим.
Макар че пролетта идва и си отива, както и лятото, есента и зимата, макар да сме отчаяни, ние трябва да се молим на Бог непрекъснато.

В Библията Исус ни казва и друга притча. Един човек почука на вратата на съседа си в полунощ. Съседът му попита: „Кой е?” Човекът отговори: „Аз съм, твоят приятел. Дойдох, за да ми дадеш три хляба, защото нямам хляб у нас.” Съседът отговори: ”Извинявай, но не мога сега. Цялото ми семейство току що заспа, така че не мога да стана, да ти дам хляб. Ела утре.” Приятелят му каза: „Извинявай, но няколко приятели ми дойдоха на гости и хлябът ми трябва заради тях. Моля те, дай ми хляба сега.” Съседът отговори: „Не мога да изляза сега.” Какво мислите, че направи приятелят в нужда? Може би си мислите, че се прибра в къщи. Не, той остана там, тропайки по вратата: „Дай ми хляб! Дай ми хляб! Дай ми хляб! Дай ми хляб!” После се развика: „Хляб! Хляб! Хляб! Хляб! Хляб!” В спешна молитва не трябва да използваме красиви думи. Когато е спешно, трябва да викаме много прости думи като: „Хляб! Дай ми хляб! Дай ми хляб! Хляб, хляб, хляб, хляб... Изцери ме! Изцери ме! Изцери ме! Изцери ме!” Трябва да викаме с прости думи. Съседът бил изненадан от виковете на приятеля си. Децата му се събудили, а и той самият не могъл да спи. Децата му казвали: „Тате, моля те бързо му дай хляб, че не можем да заспим.” И така, бащата станал, запалил лампата, взел три хляба от кухнята и казал на приятеля си: „Не мога да не ти дам хляб. Не защото си ми приятел, но поради настойчивостта ти. Взимай.” Исус казва същото: Отговарям ти не, защото си ми приятел, но поради настойчивостта ти.” И така, когато молим Бог за нещо, трябва да го молим с горещо желание да получим отговор.
Лука 11:9-10 казва: „И аз ви казвам: Искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори. Защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на онзи, който хлопа, ще се отвори.” Това, което Бог казва е - да искаме, търсим и хлопаме. Това наричаме гореща молитва. Продължавайте да искате, търсите и хлопате! Това е настоятелна, силна молитва.

Евреи 10:38 казва: „който е праведен пред Мене (Гр.: Моят праведник), ще живее чрез вяра, но ако се дръпне назад, няма да благоволи в него душата Ми". Яков 1:6 също казва: „Да проси с вяра без да се съмнява ни най-малко, защото, който се съмнява прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете.” И така, трябва да се научим как да премахваме съмненията си.
В Матей 15:21-28 виждаме молитвата на жена от района на Тир и Сидон. Исус отиде на почивка с учениците Си в Тир и Сидон. Ханаанка от покрайнините на града дойде при Него, викайки: „Господи, Сине Давидов, смили се над мен! Дъщеря ми зле страда, обладана от демон.” Исус въобще не й отговори, така че учениците Му дойдоха при Него и Го караха да я прогони: „Отпрати я, че не спира да крещи след нас.” Той каза: „Аз Съм пратен само до изгубените овце от Израел. Няма да лекувам езичниците.” Учениците казаха на жената: „Господарят ни каза, че не е дошъл заради езичниците. Той не може да те изцели. Сега се махай.” Обаче жената отиде и коленичи пред Него: „Господи, дъщеря ми страда ужасно, обладана е от демон. Моля Те, изцели я.” Обаче Исус ѝ каза нещо шокиращо: „Не е правилно да взема хляба на децата и да го хвърля на кучетата.” Това означава, че тя е куче! Ако чуехме това, бихме казали: „Какво?! Ти ме нарече куче?! Не ме интересува изцелена ли е дъщеря ми или не!” Тя чу толкова обидна дума, нали? Чу я от Исус, Божия Син. Така че, вече нямаше шанс да получи отговор на молбата си. Господ я нарече куче и ѝ каза, че няма да вземе хляба от децата Си, за да го даде на кучето. Това е ужасно отхвърляне. Обаче тя каза: „Така е Господи, но и кучетата ядат трохите, паднали от масата на господарите им.” Исус беше силно впечатлен и отговори: „Жено, твоята вяра е голяма! След като каза това, можеш да се върнеш у дома си. Демонът напусна дъщеря ти.”

Ха! Вижте молитвата на ханаанката! Тя раздвижи Бог. Той се впечатли от това, което тя каза. Тя не се депресира, не се отдръпна, но се смири, въпреки че с нея се отнесоха като с куче и в крайна сметка, получи отговор на молитвата си. Дано никога не се откажеш, както не се отказа и тя! Писанието казва: „колко повече вашият Небесен Отец ще ви даде?” Лука 18:6-8 казва: „И Господ рече: Слушайте що каза неправедният съдия! А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях? Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро. Обаче, когато дойде Човешкият Син ще намери ли вяра на земята?” Чрез притчата за злия съдия и вдовицата, Господ ни казва, че нашият Бог не е безмилостен и коравосърдечен като съдията, но е добър и ни обича. Така че, ако Му се помолим, няма ли да ни чуе? Писанието казва: „Вие сте избран народ.” Писано е в І Петр. 2:9: „Вие обаче, сте избран род, царско свещенство, свят народ, люде, които Бог придоби, за да възвестява превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина.”

Самият Бог те е избрал. Когато пазарувате в магазина, какво избирате? Купувате каквото ви хареса – дрехи и храна, които ви харесват. Защо те е избрал Бог? Защото те обича. И така, знай, че Бог не те избра от кофата за боклук. Щом те обича, те избра да си Негово дете. Следователно ти си обичан от Бог. Моля, кажете на съседа си: „Ти си обичан от Бог!” Колко е голяма Неговата любов! Съдията беше безмилостен, но Бог те обича. Така е, Той ни харесва. Ако отидем при Него, Той радостно казва: „Много се радвам да те видя! Добре дошъл!” Толкова сме щастливи, че имаме толкова добър Бог!
Матей 7:9-11 казва: „Има ли между вас човек, който, ако му поиска син му хляб, ще му даде камък? или, ако поиска риба, да му даде змия? И тъй, ако вие, които сте зли, знаете да давате блага на чадата си, колко повече Отец ви, Който е на небесата, ще даде добри неща на тия, които искат от Него!” Колко впечатляващо. Ако поискаме хляб, Бог не ще ни даде камък, ако поискаме риба, няма да ни даде змия. Дори земен баща знае как да даде добри неща на децата си, а колко повече Бог би ни дал? Родителите обичат децата си толкова много, че искат да им угодят във всичко, ако е възможно. Виждали ли сте някога родители, които да са против онова, което искат децата им. Ако сте отхвърлили желанието на децата си, бихте ли вдигнали ръка? Никой не вдигна ръка. Защо? Защото обичат децата си. Тогава, какво си мисли Бог за нас? Той изпрати Сина Си Исус, чрез чиято смърт на кръста ни откупи. Ще ни отхвърли ли после? Той работи за нашето щастие. Дори когато не ни отговаря, е за наше добро. Мълчанието също е отговор. И така, Бог не е доволен от неискрена молитва. Той не иска да спираме да се молим. Той иска ние да продължаваме да се молим, независимо че пролетта идва и си отива, идват и си отиват лятото, есента и зимата. Писанието казва: „Избраният, който вика към Бог ден и нощ.” Това означава, че трябва да викаме към Бог ден и нощ. Ела при Него, моли Го и викай към Него. Понеже Бог иска искрено да викаме към Него. Йоан 14:13-14 казва: „И каквото и да поискате в Мое име, ще го сторя, за да се прослави Отец в Сина. Ако поискате нещо в Мое име, това ще сторя.” Ако гледаме на сериозната ситуация, в която сме, е много трудно да повярваме. Вземете за пример Мария и Марта. Брат им беше мъртъв вече от четири дни и започваше да мирише. Исус им каза да преместят надгробния камък. Никой не смееше да премести камъка.

Плачейки, Марта се обърна към Исус: „Господи, брат ми е мъртъв от четири дни и вече мирише.” Какво отговори Исус? Той ясно ѝ каза: „Марто, казвам ти, ако повярваш, ще видиш Божията слава.” Бог ни казва да вярваме. Трябва да вярваме, дори, когато сме отчаяни. Проблемът ни е според вярата ни. Не зависи от неща като това, че човекът е вече в гроба, мъртъв е от четири дни, мирише лошо. Това не е нашия проблем, защото не можем да го разрешим, но Господ може! Това, което трябва да направим, е да вярваме. Не можем да направим повече от това. Как да възкресим мъртвец, който се е вмирисал? Само Бог го може! Така че, Исус казва: „Казвам ти, ако повярваш, ще видиш Божията слава.” Дори обстоятелствата около теб да са толкова черни, че изглеждат като огромна скала, това не е твой проблем, но е на Бог. Това, което трябва да правиш е да вярваш. Жив или мъртъв, благоденстващ или погиващ, успешен или пропаднал, трябва да вярваш. Дори да умреш, докато се молиш, трябва да вярваш. Молитвата не служи само за получаване на отговор, но и за покаяние, хваление, поклонение, благодарене и общуване с Бог. И така, молите ли се, докато получите отговор? Помнете какво ни научи Бог чрез молитвата на вдовицата, която продължително викаше към злия съдия. Мислете за молитвата на вдовицата, която победи злия съдия и обещанието, което Бог ни е дал. Тогава не ще се депресираш, но ще получиш отговор на твоите малки или големи въпроси и ще триумфираш!

Скъпи Господи, в живота си се сблъскваме с много изпитания и страдания. Господи, Татко! Толкова често се нуждаем от Теб, но понеже не знаем как да се молим, не получаваме отговори. Моля Те, помогни ни да се научим на твърдост и постоянство от молитвата на вдовицата, която викаше към злия съдия и го накара да отговори. Помогни ни да се молим като нея. Ти си десетки хиляди пъти по-добър от съдията. Ти ни обичаш и искаш да ни отговориш на молитвите. Моля Те, помогни ни да не се отчайваме, но да вярваме. Молим се в името на Исус. Амин!
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Превод от английски:
Мартин Стоименов
mexico_100@hotmail.com
Мексико, 19.06.2006 г.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~





Тагове:   молитва,


Гласувай:
6



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - ELISUNSHAN
16.10.2009 18:25
Тази статия е за баби,за незнаещи или хленчещи хора.За всяко нещо неможе да се зове бог ...може да помага на някой болен.Вместо това ще е по-добре хората да знаят малко источна медицина и да засилят центъра на волята си
цитирай
2. slavei - Ех, ELISUNSHAN! :)
16.10.2009 19:10
Не случайно Божието Слово ни предупреждава:

"...Очи имат, но не виждат..." - Псалом 115:5ст.

"Уши имат, но не чуват..." - Псалм 135:17ст.

Ако се вслушаш и чуеш словата, който Исус изрече и на ханаанката, и на Марта, ясно - съвсем ясно ще проумееш, че не източната медицина, не разни техники, не каквото и да било друго, а вярата, вярата в живия Бог - Исус Христос промени из основи животът на техните любими хора, а и на тях самите.

" И всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас. - 1 Петрово 15: 7 ст.

Както виждаш, ELISUNSHAN, Бог не само може, но и трябва да се призовава за всяко нещо, защото иначе как и от кого ще получим мъдрост в този свят, за да вземаме правилните решения? Кой може да ни посъветва, без да рискува да сгреши и така и нас да въвлече в грешка, защото:

"... слепец слепеца ако води, и двамата ще паднат в ямата." - Матей 15:14ст.

Бог да те благослови!:)
цитирай
3. compassion - И друг път съм ти го казвала
17.10.2009 14:13
Аз вярвам в силата на благодарността. Молят се, които се чувстват слаби. А аз усещам Бог в мен и не се чувствам слаба и не ме е страх. Благодаря му, че ме е създал човек на тази Земя, за да се уча и да се върна още по-силна откъдето съм тръгнала - при него, но не сама, а в единство с всички. Ние сме едно.
цитирай
4. ivesa - За мене Исус винаги е бил символ на чистота,любов и безкрайна доброта,
17.10.2009 17:13
когато му се моля,за да ме чуе,зная,че ме гледа с голямо умиление и ще ми даде точно това,от което най-много се нуждая в момента.Той е необятна,мощна енергия,недостъпна за хората с затворени към него сърца.Понякога си мисля,че е извънземно,много благородно същество,дошло от безкрайния космос,за да ни облагородява.Чрез молитвата,ние се свързваме с Божествената енергия на Исус и умовете ни се прочистват от негативни мисли и енергии.Поздрави!:))))
цитирай
5. анонимен - Не случайно църквата на
17.10.2009 17:28
Йонги Чо е една от най-големите в света. Те имат Молитвена планина и знаят силата на молитвата. "Голяма сила има усърдната и ефективна молитва на праведния!" В църквата на ОрълРобъртс имат молитвена кула и хора, които постоянно се молят за нуждаещите се. Същото е и в Рема (Кенет Хегин Министрис). Трябва да се научим да владеем силата на молитвата и да триумфираме в живота.
цитирай
6. slavei - Руми!
17.10.2009 18:15
Чудесно е този аксесоар - благодарността да краси нашия характер, но не е достатъчен, за да бъдем успешни, щастливи, спасени...
Нуждаем се от Исус и от молитвата... Човек, който е познал Бог не може да не иска да общува с Него чрез молитвата.
Друг начин няма за общение.
Молитвата ,принесена с вяра пред престола на Бог, променя самия човек, променя ситуации, събития, събаря крепости и предразсъдъци в умовете на хората...
Никой не може да претендира за сила, ако не упражнява молитвата.
Всички Божии мъже бяха хора на молитвата и затова бяха силни, и затова бяха и успешни, и обичаха да общуват по този начин със своя Бог.
Ако не беше важна молитвата, Исус нямаше да я практикува.
А Той не се молеше, защото беше слаб, но за да ни даде пример на подражание.
Руми, рано или късно ние всички ще се върнем при Него, това е сигурно, така, както е сигурно, че утрешния ден ще настъпи зората, по-важно е като застанем пред Неговото съдилище, какво ще получим... вечен живот или вечно осъждение...
цитирай
7. анонимен - http://www.phildriscoll.com
17.10.2009 18:17
Поздравявам те с тази красива музика!
цитирай
8. slavei - Иве, Слънчице!
17.10.2009 18:30
Исус не е извънземно, мила!
Исус е самият Бог, който толкова много обича света, че прие човешко естество, за спаси грешника от смърт и да му подари вечността.

"...и като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст." - Филипяни 2:8
Исус дойде, за да съсипе делата на дявола.
Не можем да отидем при Бог освен чрез Исус Христос - и няма друго спасение, освен чрез Него.

" И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим." - Деяния 4:12
В това вярвам аз!:)
цитирай
9. slavei - harvi! Напълно се съгласявам с теб!
17.10.2009 18:43
"Трябва да се научим да владеем силата на молитвата и да триумфираме в живота."

Не можем да очакваме да триумфираме, да вървим от победа към победа и от слава в слава, ако сме занемарили духовното си състояние.
harvi, сърдечно ти благодаря закрасивата музика - като нежна небесна милувка обгръща душата ми.
Благодаря ти!:)

цитирай
10. compassion - Виждам, че ти е трудно да разбереш
17.10.2009 20:06
и защото искам да ти предам от моя опит ще ти дам пример:
Вие в църквите казвате:
"Мили Боже, моля Те, помогни ни да не се отчайваме, но да вярваме.
Скъпи Господи, дай ни сили и избави ни от страха, който ни е обладал.
Дай ни любов и радост в душите, Боже и ни избави от болестите и нещастието, в които живеем!
Молим се в името на Исус. Амин!",
а аз казвам:
"Господи, благодаря ти, че не ме оставяш да падна духом и ми даваш сили. Господи, благодарна съм, че си ме изпълнил с вяра и любов. Щото Ти си винаги с мен, голяма е радостта ми и страхът си е отишъл от мен. Благодаря ти, Господи"
Сега разбра ли? Аз не съм прекратила връзката си с БОГ, а даже съм я персонализирала. Общувам с него в 1л.ед.ч. Аз не съм в позицията на слабия човек, който сам не може да се справи с проблемите си и чака Господ да му "съдейства", моли се и се вайка как това и онова няма и трябва да му бъде дадено, трябва да бъде научен дори как да се моли. Ако се молиш от сърце, нищо друго не трябва да знаеш! А като се молиш, не да просиш като просяк, а да благодариш, за което ВЕЧЕ си получил изобилно и дори не се замисляш, като го приемаш за естествено. Да, естествено е да имаш очи и да виждаш, но можеше и да си сляп. Да, етествено е да имаш уши и да чуваш, но може и да оглушееш и т.н. Разбираш, че когато благодариш, ти правиш позитивни утвърждения. Да, ти имаш това и това, ти си щастлив, ти си радостен, ти си успяващ, ти си полезен за себе си и за другите и т.н., а това психологически има най-важно значение за душевното (и физическото) ти здраве и за плодотворното ти общуване с БОГ. А това скриване сред масите е най-вредно. Не се чувстваш достатъчно силен дори да се обърнеш лично към Бог и да поемеш личната си отговорност за грешките си. Така в мнозинството е по-лесно, нали? Виждаш ли, всички сме грешни, слаби, помогни ни, Боже (едва ли не като обвинение, че Той ни е създал такива и не ни е дал достатъчно сили да следваме съветите му и сме "паднали" в грях.) Когато благодариш на Бог, ти всъщност го славиш, че Той те е създал творец по свое подобие, той те е надарил с тланти и способности, той те е поставил тук на този Земен рай да се радваш на неговото творение и да благоговееш пред тази красота и му благодариш. Да сме блажени тук и сега е възможно и няма нужда да просим, а да вярваме, че вече ни е дадено и трябва само да се пресегнем и сами да го вземем и да благодарим, защото доброволно ни е дадено всичко, от което се нуждаем. Още като сме се родили необходимите ни ресурси са гарантирани и само СТРАХЪТ, че ресурсите са недостатъчни ни кара да просим, да се молим и кланяме. (така всъщност обиждаме Бог като се съмняваме в неговата щедрост, предполагайки, че той не познава нуждите ни и няма да ни даде, ако не се молим). Не трябва да се молим за нищо конкретно. Ние не знаем кое ни е необходимо за нашето израстване. А може би точно тази болест, от която се молим да се отървем, ще ни даде време и възможност да се спрем да тичаме след задачите и да се замислим за живота си и да преоценим целите си. А може би точно този провал, за който се оплакваме, ще ни мотивира следващия път да работим по-добре и да постигнем успеха, за който дори не сме мечтали и т.н. Това, което сега мислим за лошо и молим за обратното, може да се окаже най-голямото добро, което някога ни е сполетявало. Ние не познаваме бъдещето, а за Бог няма минало и няма бъдеще нито има тук и там. Той е във вечността, където няма пространство и време, където и ние ще отидем в просветлено съзнание, бидейки ЕДНО.
цитирай
11. slavei - Руми, Руми... спокойно, мила...:)
17.10.2009 22:55
Никой не отрича благодарността, разбира се, че трябва да сме благодарни на Бог за всичко... за всичко..., както казва Йов:" Що! доброто ли ще приемаме от Бога, и да не приемаме и злото?", но едно е благодарността, друго е молитвата. Всъщност благодарността е задължително да присъства всеки път като част от молитвата ни, но, Руми, можем ли всеки ден да се изправяме и само да благодарим на Бог. А като видим съседката ни да страда, защото има проблеми, като разберем за наш близък или за когото и да е, че е тежко болен, или като виждаме как този свят погива... тогава... какво правим...? Няма ли да застанем в пролома, да коленичим в молитва и да викаме към Господа, точно така, както го правеше Данаил три пъти на ден, както го правеше Ездра, както се молеше Исус... няма ли да започнем борбата с поднебесните... а това става само чрез молитвите ни...
Те са благоуханната миризма пред Господа:
Виж какво ни казва Откровение:

"И когато взе книгата, четирите живи същества и двадесетте и четири старци паднаха пред Агнето, като всеки държеше арфа и златни чаши пълни с темян, които са молитвите на светиите." - Откровение 5:8

Да, трябва да благодарим, защото Бог ни съветва:

"За всичко благодарете, защото това е Божията воля за вас в Христа Исуса." - Солунци 5:18 ст.,
Толково е важно благодарението, това е волята на Бог за нас,

но

" НЕПРЕСТАННО СЕ МОЛЕТЕ" - Солунци 5:17ст.

Руми, мислиш ли, че напразно ни е дадено това послание - "Непрестанно се молете", защо Бог не ни каза само - За всичко ми благодарете и това ви е достатъчно- Защото не е достатъчно и той много добре Го знае - дори и ние да не го съзнаваме ясно, Той го знае и виж какво ни казва, защо е нужно да се молим:

Лука 21:36
"Но бдете всякога, и МОЛЕТЕ се, за да сполучите да избегнете всичко, което предстои да стане, и да стоите пред Човешкия Син."

Много важна причина, за да се молим, нали?:)

А ето как се смиряваха, защото молитвата е и смирение, Божиите люде и се молеха пред своя Бог! И бог отговаряше на молитвите им всеки ден!
Чудесен пример за нас днешните християни!

Битие 25:21
И молеше се Исаак на Господа за жена си, защото беше бездетна; Господ го послуша и жена му Ревека зачна.

Изход 8:31
И Господ стори според както Моисей се молеше; той махна рояците мухи от Фараона, от слугите му и от людете му; не остана ни една.

Ездра 10:1
А като се молеше Ездра и се изповядваше с плач, паднал пред Божия дом...

Даниил 6:11
Тогава ония човеци се събраха и намериха, че Даниил отправяше просба и се молеше пред своя Бог.

Матей 8:5
А когато влезе в Капернаум, един стотник дойде при Него и Му се молеше, казвайки:

Марк 7:26
(Жената бе елинка, родом сирофиникианка). И молеше Му се да изгони беса от дъщеря й.

Лука 5:16
А Той се оттегляше в пустините и се молеше.

Лука 3:21
И когато се кръстиха всичките люде, като се кръсти и Исус и се молеше, отвори се небето,

Лука 9:29
И като се молеше, видът на лицето Му се измени и облеклото Му стана бяло и бляскаво.

Лука 9:18
И когато Той се молеше насаме, и учениците бяха с Него, попита ги, казвайки: Според както казва народът, Кой съм Аз?

Деяния 10:2
Той беше благочестив и се боеше от Бога с целия си дом, раздаваше много милостини на людете, и непрестанно се молеше на Бога.

Йов 42:10
И Господ преобърна плена на Иова, когато той се помоли за приятелите си;

цитирай
12. compassion - Бях сигурна, че така ще ми отговориш
18.10.2009 13:31
Мила slavei,
Не съм в блога (и конкретно при теб) дошла, за да създавам раздори. Аз търся хармония в отношенията с хората. Виждам, че което не е любов, не е омраза, а всъщност е вик за любов. Имам разбиране за всички, защото самата аз съм минала през голямо страдание. Бях много непокорна и виках срещу Бога: "Защо аз, Господи? Не мога повече, Господи..." и се обливах ежедневно в сълзи, самосъжалявайки се. Не знам много цитати от Библията наизуст и не обичам да ми се цитират. Светото писание е за да го следваме, да живеем според учението, а не да се крием зад него. Уважавам хората, които мислят и говорят със свои думи, а цитатите използват рядко само ако някой се нуждае да знае точно как е казано в книгата на книгите.
Да, да се молим за другите е най-благодатната молитва. Егото е позволило веднъж да не е на първо място, отстъпило е пред съчувствието и любовта към другите. Това състояние е кратко, но ни позволява да отворим широк канал за общуване и ако повече хора се молят едновременно за същото, чудеса стават. Енергията се координира и насочва така, че и невярващите започват да чувстват "нещо" в себе си. (защото Бог е във всички нас).
Мила, позволи си да говориш от сърцето си. Остави клишетата, заучените фрази и цитатите. Докато ги четеш или казваш наизуст, ти внимаваш за думите и не чувстваш нищо. Душата ти мълчи. Моли се със свои думи, благодарейки за себе си и за човечеството. Отвори най-тайното си кътче отвътре и искрено, просто и с вяра говори САМО със свои думи и сигурна съм, ще усетиш огромната разлика веднага. Повярвай ми и опитай. Ще останеш изумена от резултата и ще ме запомниш за цял живот с този разговор.
цитирай
13. slavei - Румка!:)*
18.10.2009 14:01
Благодаря ти за този разговор!
Ако с нещо, дори и с най-малкото, съм те обидила или нарушила вътрешния мир, моля те, да ми простиш!
Няма да ти пиша повече по тази тема.
Имам само една-единствена молба към теб!
Разбира се, можеш дори да не и обърнеш внимание! И тя е - опитай... поне малко... да опознаеш Личността, Богочовека Исус Христос!
Струва си...
Прегръщам те топло и с цялата обич, която Той вложи в сърцето ми към теб!:)**
цитирай
14. ivesa - Славейче,зная,Исус е Божествено същество...
19.10.2009 21:23
И аз го приемам за свой Бог,но това не оспорва и другото ми предположение...Поздрави,мила!:)))
цитирай
15. compassion - С нищо не си ме обидила, slavei
23.10.2009 22:03
Аз с Христос съм започнала опознаването на Божесвеното и то в детайли от различни източници. Но не спрях там. Жадна съм за многообразието на Вселената и обичам Бог във всичките му проявления.
Имай твоя мир, slavei !
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: slavei
Категория: Изкуство
Прочетен: 2357762
Постинги: 474
Коментари: 6454
Гласове: 28518
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031