Къде ли се е запилял мелатонинът ми тази нощ?...
И тъй като норадреналинът ми идва вповечко, мислите ми са се развихрили като торнадо.
Е, така и така ще бодърствам... ами да взема да си ги поподредя малко.
Да, хубаво като идея, ама лесна работа ли е да си вържеш мислите... Летят, пърхат през глава  една през друга... Ту се приближават и аха!... да ги уловя... и пак отлитат...

Толкова са непокорни понякога. Едни от тях ти се ще да ги укротиш, да са по тихи и спокойни, други ти се иска с удоволствие да ги изхвърлиш от съзнанието си завинаги, че само неприятности ти носят..., а да запазиш като скъпоценен камък само тези, които ти даряват спокойствие и те обливат със сребристосиня светлина... тези, които блещукат като запалени слънца и осветяват съзнанието ти, а тези, които изплуват от нищото (или както би ме поправил Фройд - от несъзнаваното) и непрекъснато се връщат в съзнанието ти, за да ти припомнят отдавна отминали емоционални спомени, тях направо би искал да ги вържеш със стоманени вериги. Не, не тези спомени, които са нюансирани в пъстроцветните багри на вдъхновяващата емоция. Всеки такъв спомен, наметнат с воалената наметка на красивата емоция, ти носи удоволствие от преживяното, а тези мисли, които са натоварени с негативистични определения и нагласи и всеки миг ти припомнят неприятни ситуации и мигове от твоя живот. Те са като прът в колелата на живота ти - спират твоето развитие, тласкат те  в обратна посока...

Ха, ето..., улових си една от моите среднощно-утринни росни немирници! Какво ли иска да ми каже?!?!...
Ооо,...да! предупреждаваме съвсем деликатно, че е време да се понеса във вихрен танц и да потъна във вълшебния свят на сънищата... Ето, още една, тя пък с какво ли послание е долетяла...?!
Понякога се случва до съзнанието да долети мисъл-провокатор или мисъл-дразнител. Ясно е какво послание носи тя, нали?
На теб случвало ли ти се е? И на мен ми се е случвало. А дали изобщо съществува някой на когото не му се е случвало да бъде атакуван от мисли-провокатори?
Ех, колко деликатно се изразих - мисли-провокатори. Могат само да се радват на моята деликатност... та те си направо мисли-отровители... мисли-убийци! Захранват с отрова, която по кръвоносната система се разнася до всяка част от тялото и бавно, постепенно разяждат душата, защото не може да има отровни мисли и душата да е пощадена от тях.

Да, знам, че никак, ама никак няма да им се понрави това определение, но те са си такива - разяждат, убиват душата на човек - унищожават всичко най-ценно в нея.
Хмм..., убиват, но ако им позволя, ако им дам живот. Облека ли ги в слово, писмено или устно, те ще оживеят и ще извършат своето дело, но добрата новина за мен и нерадостната за тях е, че няма да им дам живот. А какво представлява голата мисъл, без да е облечена, без да е формулирана, тя не може да достигне до ничие друго съзнание и постепепно угасва... умира.

Но пък всички мисли-убийци, например като непростителните мисли, като мислите, които водят до пълно отчаяние и депресия,  тези, които нарушават красотата във взаимоотношенията, мисли, които се приютяват в нечие съзнание и ограбват мира и спокойствието от сърцето, заслужават точно тава - да угаснат... за да няма противоречия, за да се запази вътрешната цялостност и радост в душата на човек - сигурен показател за неговата емоционална стабилност и хармония... 
Ето какви неща ми говорят(вместо уморено притихнали отдавна да спят) моите вече сутрешносънени-утринноросни мисли.
Дали и вие сте провели среднощно диалогична форма на общуване с вашите мисли-немирници?!

Благодаря, че ви има
значи съм ЖИВА!!!

Благодаря ти, че надникна и при моите немирни мисли, мила!
Хубав ден!:)

"Хмм..., убиват, но ако им позволя, ако им дам живот. Облека ли ги в слово, писмено или устно, те ще оживеят и ще извършат своето дело, но добрата новина за мен и нерадостната за тях е, че няма да им дам живот. А какво представлява голата мисъл, без да е облечена, без да е формулирана, тя не може да достигне до ничие друго съзнание и постепепно угасва... умира."

Отпочина ли си от щастливите преживявания, които ти предстояха?
Знам, че си много щастлива и радостна!
Съвсем за кратко те мярнах на гарата в Ямбол... но не успях да ти се обадя... бях вече в автобуса, точно същия ден като се прибираше от премиерата в София... Аз също пътувах... акоси спомняш ти бях споделила...
Но те видях, че беше много щастлива и ти се радвам искрено, и топло те прегръщам!
Ти си прекрасна!:)
И се надявам скоро да се видим!

Донесох няколко бройки от списанието, да видим кой го няма.
До скоро!

Ще се видим!
Спокойна нощ!