Духовна поезия :: СЪНЯТ или завистта няма почивен ден

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

07.12.2009 04:29 - СЪНЯТ или завистта няма почивен ден - 1 част

Автор: slavei Категория: Изкуство

Прочетен: 1587 Коментари: 7 Гласове:

Последна промяна: 11.12.2009 23:48

Телефонът пронизително иззвъня.
"Кой ли може да е?" - помисли си Анастасия. Не очакваше толкова ранно сутрешно обаждане. Родителите й знаеха, че е в отпуск за няколко дни и не биха я обезпокоили рано сутринта. Приятелките й, беше сигурна, бяха потънали в необятния свят на Морфей, така че едва ли някоя от тях би я удостоила с вниманието си по това време на деня. Очакваше да й се обадят не по-рано от три следобяд.
Тя се събуди много рано сутринта. Не искаше да се събужда. Искаше й се да заспи и да спи, да спи толкова дълго, докато болката премине, докато разочарованието се стопи като тънка, лятна мъгла сред проблясващи слънчеви лъчи... Болеше я... Много я болеше...
Мислите й, мъчителни и тежки, превзеха отново съзнанието й и тя се плъзна по тях, проследявайки тънката нишка, която ги свързваше и я върнаха към разигралите се преди няколко дни събития. Какво се случи и тя не разбра... Всичко започна повече от добре. След подаването на сивито си, още на третия ден, получи покана за интервю. Имейла я зарадва много. Фирмата беше прохождаща, но многообещаваща. Така поне се говореше. Изискванията бяха високи, но това не я притесняваше. Беше амбициозна, енергична, пълна с хъс и желание за работа. Вдъхновението беше нейн спътник и почти никога не я напускаше, знания имаше, идеи два пъти повече. Благодарение на постоянството и упоритостта си в университета бързо напредна и доби много знания. Известно време приложи част от тях на практика и дообогати знанията си, понатрупа опит, но заради заболяването на майка й се наложи да напусне предишната работа и да се погрижи за нея. Тя беше дъщеря-мечта. Не случайно майка й благодареше непрестанно на Бог, че я беше дарил с най-прекрасната дъщеря. Беше млада, много млада. Животът беше пред нея...

Телефонът продължаваше настоятелно да звъни... Младата жена хвърли невиждащ поглед към вибриращия пред нея джиесем... и като че ли едва сега го чу... Бавно съзнанието й се връщаше към действителността... , а в интерес на истината, тя, не беше много приятна. Мастиленосините мисли натежаваха и тя толкова се беше вглъбила в тях, че не усети догарящата цигара в ръката си... С отривисто движение загаси в кристалния пепелник пред себе си недопушения фас. И отново хвърли невярващ поглед на номера, който беше изписан на дисплея на телефона.
Беше Светла. "Чудно! За какво ли съм й потрябвала на Светлето по това време?!" - размишляваше учудено Ася. С известно нежелание вдигна телефона и дочу леко разтревожения глас на Светла:
- Добро утро, Ася! - изчурулика нежното й гласче в микрофона. - Как си, мила?
- Добре - опита се да прикрие истинското си състояние Ася, за да не тревожи своята приятелка.
- Първо, не ми звучиш добре и второ, не забравяй, че те познавам от детските ни години - без всякакво увъртане, директно изстреля Светла своето обвинение. - Знам добре, че истинската ти същност е наранена, но не знам от какво или от кого. От мен не можеш да скриеш... нещо става, дори и снощи на партито си пролича... Притесни ме, да знаеш, Ася, затова не се опитвай повече да криеш и ми кажи какво се е случило. Не може да е толкова неприятно, - продължаваше да настоява Светла.
Ася мълчеше. Не пророни нито дума.
- Ася, там ли си, защо мълчиш? - говореше тихо Светла. След миг мълчание, което като че се проточи безкрайно дълго, изрече твърдо и уверено:
- Направи ми едно силно кафе, след 10 минути съм при теб! - и без да дочака отговор, затвори телефона.
.....
На вратата се позвъни. Ася бавно стана и се отправи натам, оправяйки бледорозовия си сатенен халат, който нежно милваше кожата й. Отвори вратата. Пред нея стоеше Светла. Погледна Ася и преди да чуе нейното "Заповядай!", вече се намираше до кръглата махагонова маса, разположена красиво в центъра на стаята и с внимателно движение наливаше от гъстата, ароматна течност в красива тънкостенна порцеланова чаша, предварително подготвена за нея.
Тя беше млада, около 31 годишна, елегантна, добре сложена, с правилни черти и блестяща усмивка, която предразполагаше и омагьосваше. Беше красива. Красотата й беше двуизмерна - и физическа, и душевна. Бяха приятелки с Ася от детската градина именно поради тази причина. Допадаха си. Много.
- Е, ще ми кажеш ли? - започна направо Светла. - Знаеш, че ще те подкрепя. Каквото и да се е случило. Знаеш че заедно преживяваме и трудните си, и радостни мигове. Хайде, кажи, какво се случи?

Ася продължаваше да мълчи. Не защото не искаше да разкаже всичко на своята приятелка. Не, тя знаеше, че Светлето е истински приятел. Беше доказала приятелството си през годините. Ася не говореше, защото обидата я стягаше за гърлото като стоманени челюсти. Откакто това се случи, тя си задаваше въпроса: "Защо? Защо така се получи? Къде сгреших?" Ася погледна Светла й потисканите й досега мисли оживяха:
- Защо, Светле? - промълви тъжно. - Защо той ме оклевети? Защо не каза истината на шефа ми, а присвои дивиденти от мои успехи и приписа с лека ръка, без никакво угризение на съвестта някои свои грешки за мои ? Дали се чувства добре като знае, че не е говорил истината. Не, - продължи тя почти през сълзи, - не мога, наистина не мога да остана повече на работа там, а толкова си обичам работата! С такава любов и всеотдайност я работя.
- О, това ли било? - изрече малко по-спокойна вече Светлето. Явно беше, че не се е случило нещо непоправимо. "Е, щом не е непоправимо, всичко останало е поправимо", - заключи тя философски, успокоявайки забързания си от тревогата пулс. Вече почти започваше да разбира какво се е случило, макар Ася да говореше с недомлъвки и мислите й да бяха все още разпилени.
- Защото, мила моя, - изрече тя гласно - си способна и талантлива, защото имаш дарба, защото знаеш неща, които доста от твоите колеги все още не са усвоили и тепърва им предстои да изучават. Защото се самоусъвършенстваш и самовъзпитаваш и най-важното, защото, запомни добре, завистта няма почивен ден...

Следва продължение....

Пепа Пенева - Slavei

Нагоре

Гласувай:

Следващ постинг

Предишен постинг

СЪНЯТ - 2 част

"От Мен беше това"

Коментари

1. анонимен - завистта няма почивен ден
07.12.2009 13:01

най-лошото от цялата случка е,че приятелката много спокойно приема предателството си като нещо нормално.А това приятелство ли е......ето ни въпрос за размисъл.....

цитирай

2. slavei - Да, всеки текст поражда различни размисли...
07.12.2009 13:27

Зависи от нашия прочит, от нагласата ни, от емоционалното ни състояние в момента на прочитането! И още нещо, като прочетеш и продължението ще откриеш, че Светла не е предала приятелството им... :)
Приятно четен и безпроблемен ден!:))

цитирай

3. анонимен - С нетърпение
07.12.2009 14:41

очаквам продължението ! Прегръдка ....

цитирай

4. slavei - Анонимке 2! Вече го публикувах... поз заглавие " Сънят - продължение..." :)
07.12.2009 14:45

Кликни на "Следващ постинг" и ще се намериш точно при моята лирическа героиня и нейните преживявания...:)
Приятно четене!:)

цитирай

5. анонимен - най-лошото от цялата случка е, че ...
07.12.2009 20:02

анонимен написа:

Как се стига до това заключение, при зададен въпрос- "Защо той ме оклевети"
:)

цитирай

6. slavei - Въпросът беше редактиран след коментара на Анонимен1 :)
07.12.2009 20:10

анонимен написа:

Как се стига до това заключение, при зададен въпрос- "Защо той ме оклевети"
:)

Сори за объркването!
Грешката е моя!:(

цитирай

7. priqtel12 - Дааааа...така е "завистта няма почивен ден..."
21.12.2009 21:43

Жалко за такива хора!

цитирай

Търсене

За този блог

Автор: slavei
Категория: Изкуство
Прочетен: 2366136
Постинги: 474
Коментари: 6454

Гласове: 28519

Блог вълни

Архив

Календар

Април, 2024

П	В	С	Ч	П	С	Н
1	2	3	4	5	6	7
8	9	10	11	12	13	14
15	16	17	18	19	20	21
22	23	24	25	26	27	28
29	30

Блогрол

1. "ОТ МЕН БЕШЕ ТОВА!"
2. ВЕТИЛ - моята църква - гр. Ямбол
3. Библиотека
4. КАТАЛОГ НА МОЯ БЛОГ-1
5. КАТАЛОГ НА МОЯ БЛОГ-2
6. Банатска българка
7. Електронна библиотека
8. Животворните слова
9. Уникалният художник
10. Библията.com
11. Виртуална картичка
12. Аз бях Противник на Бог!...
13. Елате ми на гости!...
14. Християнски портал
15. Форум на Slavei
16. 365 ОБЕЩАНИЯ
17. Тук имам много приятели!
18. Авторско право
19. Билколечение
20. Читанка - моята библиотека
21. Клипчетата на Кара миааа...:))
22. Любим линк
23. Любим линк
24. Блог на психолог - полезно...
25. Клонинг
26. Мечтите приоритет на младостта ли са?
27. Мир-дълбок и всеобхватен
28. Късна пролет - билки
29. Клайдерман
30. Библиотека