Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.12.2009 19:50 - Сънят се превръща в реалност - 3 част
Автор: slavei Категория: Изкуство   
Прочетен: 1706 Коментари: 7 Гласове:
6

Последна промяна: 11.12.2009 23:51


                             image

Декември е...
Ася почти безшумно затвори вратата на офиса и превъртя ключа. Натисна бутона на асансьора и той с грохот потегли към нейния етаж.
Качи се в него и се замисли: "Кошмарът от съня й се превърна в реалност. За празниците шефа й направи "чудесен" подарък. Трябваше да напусне  работа. Странно, в съня си беше притеснена и разочарована от ситуацията, а сега, когато всичко беше действително и истинско не почувства нищо - нито разочарование, нито болка, нито чувство на загуба... Смутолевиха нещо като обяснения защо трябва да си тръгне, което тя не успя много-много да разбере. Разбирала ги нещата, имала много знания, била коректна и толерантна към колегите си, но не било добре да си изказва мнението, да дава идеи, че по този начин със своите знания, умения и безупречно поведение се превръща в неформален лидер и заплаха за прекия си ръководител, това последното, разбира се, не й го казаха директно, а с намеци... А той, естествено, не обича някой да знае и да може повече от него. Все пак е поставен да изпълнява ролята на шеф над офиса. Не й стана много ясно. Има ли нещо по-добро от креативен служител, който притежава професионални знания, умения да работи в екип и на всичкото отгоре нравствения закон да е заложен в основата на неговата същност?! "Явно има - помисли си тя. И това е ласкателството, лицемерието." А на Ася именно това й беше чуждо. Не умееше да ласкае - нито началника си, нито някой друг, не умееше да говори само неща, който те искаха да чуват. Тя говореше истината. Когато трябваше да поощри свой колега за негов успех не скъпеше похвалите си, когато трябваше да посочи грешка, правеше го деликатно. Беше себе си. Но явно това не се харесваше много-много, даже изобщо.

Размишляваше върху ситуацията и някой неща й се губеха  - не ги разбираше. Основното, обаче, което разбра, беше това - не беше удобна на някого. Досещаше се на кого, но не можеше да е съвсем сигурна. Услужлива и загрижена колежка й подсказа кой е говорил против нея и на кого не е удобна, но Ася и на нея вече не можеше да вярва, че в тази фирма на кого ли можеше да има доверие. По-голямо лицемерие не беше срещала досега в живота си. Всички усмихнати, любезни, но всички играеха роли.

Потисната от тектонични слоеве трудно можеше да открие истинската същност на колегите си. Променяха маските си една след друга. Още не свалили едната и другата беше автоматично сложена. Как да ги разпознаеш, как да се докоснеш до тях, как да откриеш зрънцето любов в душите им? Та те самите не се познаваха. От многото маски и многото роли бяха изгубили някъде истинската си същност.  Артисти, големи артисти! Е, то вярно, че животът е сцена, а ние сме актьори, ама чак дотакава степен да се вживееш, та да не можеш да излезеш от образа и да изгубиш истинската си същност - това вече преминава всяка норма на поведение и всяка форма на общуване.
Знаеше - ще говорят зад гърба й, беше сигурна в това, защото такава беше практиката в този офис, а може би не само в този офис... кой знае... - още колегата незатворил вратата след себе си и приказките по негов адрес плъзваха.
"Ужасно лицемерие!" - помисли си тя. Чудеше се сама на себе си, защо е била толкова заслепена, та не е усетила островърхото копие на лицемерието - едва когато се заби в нея го усети.

Не разбра кога е стигнала партера. Отвори вратата на асансьора и излезе навън.
Вдигна поглед и ахна от изненада...
Докъдето погледът й стигаше всичко беше забулено в пречистено бяло. Тази бяла пелена нахлу в душата й, обви я в чистота и спокойствие. Чувство на освобождение и радост нахлу в сърцето й.
Малки снежинки весело се боричкаха и в луда напредвара тичаха забързани към земята. Една от тях кацна на върха на чипото й носле, а други нежно я целуваха по миглите.

Ася сладко се усмихна и забързано тръгна към главната улица.
Навсякъде всичко беше побеляло. Сребристи гирлянди окичваха дърветата по главната. Цялата улица грееше от неонови светлини, примесени от закачливо премигващите коледни лампички по витрините на магазините. Хората се суетяха забързани нанякъде, сгушени в топлите яки на връхните си дрехи, а техни постоянни спътници бяха големи пакети в луксозни опаковки. Цареше небивало оживление. Атмосферата беше пропита с празничност, настроение, оживление, очакване...
Очакване за по-добри, щастливи дни...

Тя се усмихна с топла, истинска, сърдечна усмивка, такава, каквато беше и самата Ася и си помисли: "Господи, благодаря ти, че ми даваш винаги най-доброто, защото мислите, които имаш за мен, са за да ми дадеш бъдеще, мир и надежда. Благодаря, че животът продължава. Една врата затваряш, но ще отвориш много други! - с вяра изрече тя, отправяйки благодарствена молитва към своя Създател. Поставям ново начало в моя живот. Отварям нова страница. И знам, че най-доброто ми предстои!"

Тя влезе със светещо от искряща усмивка лице в магазина отсреща, купи красив кашмирен пуловер за своя любим, за да му поднесе поредната приятна изненада за рождествените празници и с надежда в сърцето и вяра в предстоящото, усмихнато бъдеще закрачи щастлива към дома.


Пепа Пенева - Slavei


"Защото аз зная мислите, които мисля за вас, казва Господ, мисля за мир, а не за зло, за да ви дам бъдеще и надежда." - Еремия 29:11ст.

image


Тагове:   реалност,


Гласувай:
6



Следващ постинг
Предишен постинг

1. mamas - Пак ме развълнува, Пепи...
09.12.2009 20:13
Обличаш мъдростта на Божието слово в интересни истории, стигащи до сърцето.
Благодаря ти!
цитирай
2. slavei - Благодаря, Славе!
09.12.2009 20:22
Ако знаеш ти колко често ме вълнуваш с твоите стихове, които честичко си препрочитам!:)
цитирай
3. cocolina - мъдри думи!
09.12.2009 20:57
Стоплиха и моето сърце, Пепи:)**********
цитирай
4. slavei - Целувки и за теб, Коколинче!:)*****
09.12.2009 21:00
Каква приятна изненада ми направи!
Благодаря ти, миличка!:)))*****
цитирай
5. tanuha06 - Благодаря, Пепи!
09.12.2009 21:57
Показваш страхотен начин за приемане на "нещата от живота". Това трябва да е нормалната реакция на всеки.
цитирай
6. slavei - Да, Таня!
09.12.2009 22:29
Лирическата героиня показва завидна сила на духа и мъдрост в екстремни ситуации...
Добър пример ми е и на мен!:)
Хубава вечер!:)
цитирай
7. priqtel12 - Толкова истина само в няколко думи си сложила, Пепа!
21.12.2009 21:53
"Господи, благодаря ти, че ми даваш винаги най-доброто, защото мислите, които имаш за мен, са за да ми дадеш бъдеще, мир и надежда. Благодаря, че животът продължава. Една врата затваряш, но ще отвориш много други! - с вяра изрече тя, отправяйки благодарствена молитва към своя Създател. Поставям ново начало в моя живот. Отварям нова страница. И знам, че най-доброто ми предстои!"

Постинг, носещ позитивизъм и вяра, точно като за предпразничните дни!
Благодаря!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: slavei
Категория: Изкуство
Прочетен: 2357839
Постинги: 474
Коментари: 6454
Гласове: 28518
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031