........

Виолета тъжно я погледна и тежко въздъхна, отронвайки почти молитвено:
- Обещай ми - каза тя,-  че повече никога няма да говориш подобни неща срещу Създателя си. Обещай ми, че няма да хулиш. Защото дали приемаш или не, дали вярваш или не, твоето мнение никак, ама никак не променя истината - рече спокойно Виолета. - А тя е,  че съществуват духовни принципи и закони, създадени от Бог. Да те са сътворени в духовния свят, но рефлектират и във физическия. Дали този факт, защото това е факт,  ти харесва или не - не е важно, важно, че тези закони влияят и върху теб - продължи със спокоен и равен глас Виолета.
- Нищо не обещавам! - и днес чуваше Виолета ясно прокрадващата се гневна нотка в гласа на Дорето.
-Доре, Доре, не знаеш срещу кого риташ! - продължи все така спокойно Виолета. - И апостол Павел беше самонадеян, горд и непреклонен като теб, но Бог повали неговата гордост, свали го най-безцеремонно в прахта по пътя за Дамаск от коня му и го ослепи, като го попита: "Савле, Савле, защо Ме гониш? Мъчно ти е да риташ срещу остен!" Едва тогава апостол Павел осъзна своята заблуда. Защо трябва и в твоя живот да се случи нещо подобно? Защо трябва да достигнеш да границата на човешките си възможности, за да осъзнаеш, че си ограничен, зависим от Бога човек? Толкова ли е трудно да му се довериш? - попита Виолета с плаха нотка на надежда в гласа, че словата й са достигнали и са раздиплели поне мъничко непоклатимия ум на Дора. Но, уви! Надеждата й беше напразна. Всичко в Дорето, и гримасата, която направи, и нетърпящият възражения жест, и отрицателното поклащане на главата говореше, че сърцето и душата й бяха бронирани. Всяко слово, изречено от Виолета, се сблъскваше с тази непробиваема стена от гордост, отрицание и невъзприемчивост на Божиите истини и рикошираше обратно.

- С теб няма да се разберем! - отвърна Дорето леко раздразнена от приятно топлия и спокоен глас на Виолета. Вместо да я успокои, гласът и действаше дразнещо. И тя продължи. - Ние с теб сме на два противоположни полюса. Ти вървиш по един път, аз по друг. Нека всеки върви по своя път и ще видим кой докъде ще стигне! - отсече твърдо тя и погледна право в очите Виолета.
- Така да бъде, Доре! Изборът е твой! - изрече кротко, със смирение и с вече познатата топлина в гласа Виолета.
Дорето кимна утвърдително с глава, с което искаше да каже: "Да! така е! Аз направих своя избор!" и тръгна в обратна посока.
Младите жени се разделиха всяка, вървейки по своя път, заета със собствените си мисли. Те не знаеха какво е скрито в бъдещето им. Кой знае... може би пътищата им отново щяха да  се пресекат... Кой знае...

Потънала в мисли, Виолета не беше усетила кога денят се е стопил и уморено заспал под плаща на нощта.
В огнището догаряха последните остатъци от сухите цепеници.
- Кой знае... - като ехо отекнаха вече гласно изречените слова, сякаш току-що завършили диалога си двете жени, макар че оттогава бяха изминали почти близо 2 години. - Може би е настъпил моментът отново пътищата ни да се пресекат!

Сега Дорето се нуждаеше от помощ, от утешение, нуждаеше се от приятелско рамо, което да я подкрепи и да й вдъхне сили, за да извърви трудния път на страданието..
Виолета беше готова да й даде това приятелско рамо...  Достатъчно беше само Дорето да й позволи...  Малко я смущаваше това, но реши да опита....
Утре ще й се обади по телефона и ще разговаря с нея.
Взела това решение, Виолета стана от стола, взе любимата си Книга  и в полумрака на стаята, разцепен от светлината на пропукващите дърва в камината, тихо коленичи, отправяйки благодарствена и ходатайствена молитва към Оня, който Единствен беше в състояние да спаси душата на Дорето и да възстанови съвършено изгубеното й здраве...

Но много зависеше и от Дорето!
Първия път тя направи своя избор и той я доведе дотук!
Сега отново стоеше на кръстопът, отново трябваше да направи избор!
Какъв ли щеше да бъде той...?!?


"Сприятели се сега с Него и бъди в мир; От това ще дойде добро за тебе." - Йов 22:21ст.

Пепа Пенева - Slavei

Молитвата към Бога наистина има лечебна сила.Зная,че когато някой се моли за друг човек силата на молитвата е по-голяма,отколкото когато се моли за самия себе си..Така е,защото има силно,положително енергийно въздействие върху енергийното тяло на болния.Най-чистата енергия е Божествената енергия.За оздравителният процес на всеки организъм е от голямо значение вярата в оздравяването.Съществуват многобройни случаи на самоизлекуване след промяната на начина на живот и жизнената философия на индивида.Поздрави!:)))

молитвата към Бог променя молещия се и най-напред, веднага след като я е произнесъл в усамотение и съсредоточяване, облекчава душата му, а после получава отговор от Небето малко по-рано или малко по-късно, стига човек да бъде внимателен, наблюдателен и с приготвени да Го чуят и усетят сетива.
Приеми моите поздравления, божие славейче !
ЕСТИР

. !Това търси Бог от нас ,и в този разказ се откроява Виолета с твърдото си решение да не се скрие зад привидни извинения и лицемерие ,а да даде единственото решение за мир с Бог ,дава благата вест!! Има сила са изцеление и живот в Господ и тя именно това се опитва да даде !Често се чувстваме безсилни и пред здраво заключени врати ,когато хората не откликват на любовтта и призива от Господ ,но тогава разбираме ,че нашата сила не е в това да правим да расте ,а да сеем ,да сеем семенцето на благата вест и да не се грижим и чудим то как ще порасне !Бог е Този ,Който полива и прави дървото да дава изобилно плод! Той еТози ,Който е верен да довърши и усъвършенства започнатато ,а ние със смирението и кротостта на Виолета да сеем и сутрин и вечер !

Чудесен съвет! Дай боже да го последва и героинята!