---

    Възкресението на Лазар.
Едва ли има човек, който да не познава този библейски текст. Той е един от най-силно въздействащите текстове в Библията, описващ едно чудо - възкресението на мъртвия от четири дни Лазар.

Четейки и размишлявайки върху този текст, можем да си извадим много поуки, но преди поуките възникват въпросите: "Защо Исус допусна да се случи всичко това, след като във Негова власт беше с изричане само на едно слово да привдигне Лазар от леглото и да го освободи от смъртоносната болест? Защо Исус не се отзова на повика за помощ на Марта, а дори и след като разбра, че Лазар е тежко болен, не само, че не тръгна за Витания (селището, където живееха Марта, Лазар и Мария), но и преседя още 2 дни на мястото, където беше.
Той не отиде при тях веднага... Исус се бавеше... Защо?!?
Безсърдечен ли беше? Безразлично ли Му беше какво ще се случи с Лазар, който отчаяно, с последни сили се бореше за живота си... и накрая умря...
А Исус продължаваше да се бави... Продължаваше да не идва... Отговор дори нямаше от Него...
Представяте ли си как се чувстваха двете сестри - Марта и Мария - напълно безпомощни, сломени, отчаяни... с огромна мъка и болка в сърцата, виждайки как техният любим брат губи битката със смъртта?

Познато ли ви е това състояние - на тревожно очакване, на тотално безсилие, на нахлуването в душите на тежки съмнения и догадки, които угасят и последните искрици вяра и надежда?
Познато ли ви е това състояние, когато ви се струва, че въпреки молитвите, които с вяра сте принесли пред благодатния Престол на Бог, Той се бави... и се бави... и се бави..., а ситуацията излиза извън контрол и ви сломява, а Той продължава да се бави...
В такива моменти имаме усещането, че прииждащи води нахлуват с необуздана сила и мощ в живота ни и застрашително се опитват да ни потопят в своя стихиен бяг...
Така се чувстваха и Марта и Мария. Напълно безсилни, безпомощни да овладеят ситуацията, а тя наистина беше неконтролируема... за тях...
Това, което им оставаше беше да вярват и да се доверят напълно на силата и мощта на Исус.

Понякога и в нашия живот настъпват ситуации, които са извън обсега на нашите възможности и ни обезсърчават, съкрушават ни...
Искам днес да Ви кажа, ако ви се струва, че проблемът, който стои пред вас е огромен... не се отчайвайте, въпреки това, защото Исус е в контрол на твоя и моя проблем, защото всичко е в Негова ръка и дишане, и живот, и всичко!
Бог напълно владее твоя проблем, ако за теб е като планина и не можеш да я преминеш, криле нямаш, за да прелетиш, то пред Него проблемът ти е като равно поле и Той е в състояние да го разреши в един миг само, но се бави, за да види, да изпита вярата в твоето и моето сърце.
Защото това от което се нуждаем и това, което ще спаси безценните ни и безсмъртни души е вяра в Исус Христос: "И чрез никой друг няма спасение, защото няма под небето друго име дадено между човеците чрез което трябва да се спасим." - Деяния на Апостолите 4:12 ст.
Бог и днес иска да вижда вяра в сърцата ни, и днес се бави, за да изпита вярата ни, защото тя е двигателят на нашия живот и защото без вярване е невъзможно да имаме пълноценен, качествен и щастлив живот, живот, угоден на Бога, от Когото произлизат всичките добри неща за нас.
Имаме ли тази вяра, чудесата ще съпътстват живота ни. Именно затова Исус изрече паметните думи към Марта: "Не рекох ли ти, че ако повярваш, ще видиш Божията слава?" - Йоан 11:40 ст.

Обещанието, което Исус даде на Марта е валидно и днес, защото това не е обещание, изречено от когото и да е, а е Божието спасително, животворно и чудодейно Слово.
И днес Бог върши чудеса, както и преди, защото Е непроменим и защото ни обича със същата любов, която видяхме на Голгота, защото Е същият вчера, днес и завинаги!
Нека да имаме жива, спасителна вяра в Името Исус, който показа своята сила и слава като възкреси Лазар от гроба.
Тя е своеобразен катализатор, който може да отключи Божиите вечни обещания, изречени и адресирани от Бог за нас, човеците, за да ни донесат бъдеще, мир и надежда!

Пожелавам на всички вас, приятели, днес денят ви да завърши с чудо!

Пепа Пенева - slavei

Вяра,чудо,кой ако не жената трябва да научи децата си да вярват в него!!!??? Изпитанието е това,което развива душата ни.Тя душата ни изпълнена с красотата на празника ни прави по добри!!!!

Думите ти винаги ме окриляват.

Честит празник!

Прав си, вярата наистина трябва да предадем на децата си и да ги научим да вярват в Бог, ако искаме те да са щастливи, да се развиват и да вървят успешно напред. Така ни поръчва и самият Бог - това е наша отговорност, на родителите, но не само жената трябва да учи децата да вярват, това е грижа и на бащата.
Разбирам те, какво имаш придвид - това, че майката прекарва повече време с децата си - и това е така... но ролята на бащата също трябава да е активна в изграждането на този процес.. и не само в този процес... във всичко...

Именно затова споделям моите мисли, надявайки се те да са от полза за някого...
Радвам се, че ти сподели това с мен!
Прегръдки!:)*

Лазаров ден

От дъхав зюмбюл и дребна иглика,
от здравец зелен и жълт минзухар,
венец си надипли мома-Лазарица.
В очи й приседнал небесен лазур.

Снага - самодивска. Коси - старо злато.
Усмивката - утро разпукнато в май...
Трендафил червен е обагрил устата.
А веждите - тънко усукан гайтан...

Сърцето и в светнала радост подпърхва.
Досущ, като птичка във пролетен ден.
Подел песента й ветрецът я лъхва,
игриво я праща на личен ерген...

Гласът й отправя молитва за здраве.
Богат берекет да полази рода.
Сърцето, обаче, за друго припява...
Към него... Към него лети песента...

И всичко във радостен ритъм пулсира.
Природа и хора... Та слънцето чак.
Гласът на камбана изпълва простора...
Хей, Лазаров ден е на нашия праг!

Людмила Билярска

Прегръдки и целувки за теб, миличка!
Знаеш ли... ще потърся и други стихове от тази авторката.
Много ми хареса стихът й!

Благодаря,Пепи! Дано и твоят ден завърши с чудо! Светли празници ти желая!

Любов и светлина да те съпътстват! Винаги! :)**

Бъди щастлива!

Много си мила!
Усмивки - пъстроцветни за теб!:)*