Мрачна, оловно натежала, тъмна, непрогледна нощ...
Нощ, в която силите на тъмнината властват...
Исус, сам, изоставен в Гетсимания се моли.

Той, дето роди капките роса
и на сияйната зора място показа.
Дето граници постави на гордите вълни
и с едничко слово водите усмири.
Той, дето Земята сътвори
и на нищо, ей така, просто "окачи"
в Гетсимания Той моли се за мен
на колене, смутен, смирен.
и в таз" безпощадна борба
потта Му на кръв заблестя.

Продължаваме нататък. Забързани, затичани хора нанякъде. Проследяваме ги и те ни отвеждат на един площад. Отново огромно множество, отново шум, възгласи и викове, примесени със стоманения звън на римските оръжия. Но сега и следа няма от възторжения плам по лицата им. Беше същото това множество, но сега те бяха разочаровани, гневни, яростни и виковете им носеха ледено-смразяващото послание на душите им: "Разпни го!"
Същите тези хора, които приветстваха Исус с "Осанна!", сега го предававаха на римските войници. И камшикът яростно плющеше в ръцете на стотника и се стоварваше с цялата ураганна ярост и мощ на смъртта, на тъмнината, върху кроткия Христос и изгаряше тялото Му безмилостно. Христос мълчеше и търпеливо понасяше огромната болка, а войникът не спираше, продължаваше безжалостно да нанася удар след удар... камшик след камшик...
"Възмутен извиках към него: "Спри, човече! Стига вече!"
И когато той очи към мен извърна, онемях, човекът - с камшикът - бях аз."



Ето го - Исус - пред нас, поел по нелекия път към Голгота. Всяка клетка е ранена. Всяка стъпка пробожда разкъсаното Му, кървящо тяло и Му причинява неимоверни страдания. При всяко движение острите шипове на трънения венец потъват дълбоко в челото Му и струйки кръв багрят лицето Му, примесени с горчиви сълзи. В този миг сърцето Му кърви... кърви... Но Той не спира... пристъпва бавно и полека, за да достигне апогея на своите страдания и да постави финалния акорд на този ужасен двубой и да възтържествува, отнемайки жилото на смъртта, да възтържествува над силите адови, над Сатана! Завинаги!
............

Пепа Пенева - slavei

Възмутен извиках към него: "Спри, човече! Стига вече!"
И когато той очи към мен извърна, онемях, човекът - с камшикът - бях аз."
Това бяхме и продължаваме да сме ние - всеки ден, всеки час Го разпъваме с беззаконията, с убийства, с лъжи, с безлюбие.
Авторска ли е статията?