...............
Оказва се, че, за да се създаде чувство за малоценност в един индивид основните причини за това са продължителната зависимост(надявам се не емоционална), продължителната подчиненост, усещането за безпомощност, безсилие, чувството, че другите са по-способни, по-знаещи, по-можещи, по-силни, по-по-по...
Всъщност се оказва, че чувството за малоценност не е патологично състояние, а се явява вид катализатор за по-нататъшно развитите на индивида или тогава се появява желание да се развиваме, за да компенсираме това чувство, да го преодолеем като развием в нас качества, които ще обусловят постигането на добри резултати и които ще допринесат до напредване и добър успех в различни области от живота ни.
И тук всъщност открих, четейки, тънката граница между така необходимия стремеж към компенсация и свръхкомпенсацията, т.е. вместо да компенсира индивидът това чувство за малоценност с някакво личностово изграждане и развитие, е твърде възможно да се получи свръхкомпенсация.
Е, именно, тази свръхкомпенсация може да доведе, според Адлер, до развиване на друг комплекс и това е комплекса за превъзходство.
Какво всъщност се случва при развитие на този комплекс?
При него се получава хиперболизиране на силата и способностите на личността. Това всъщност надминава нормалните граници за преодоляване на чувството на малоценност и се изражда в комплекс за превъзходство...
Какви са симптомите за този комплекс за превъзходство ли...?
Детето или индивидът е егоцентричен (невъзможност да погледне на дадена ситуация от друга гледна точка, освен от своята), още... той е високомерен, суетен, саркастичен, заядлив, нетактичен...
Такъв индивид запазва своята самооценка само ако потиска или унижава някой друг с арогантното си и грубо, подигравателно отношение. Той няма стремеж да върви нагоре, "да се развива, а се чувства добре и значим само ако другият потъне", нещо като вица: "Не е важно на мен да ми е добре, по-важно е на Вуте да му е зле."

Е, приятели, случайно да навлизат в перипространството и в екстраперсоналното ви пространство подобен тип хора? В моето - да! Няма как - срещам ги!

Не им се сърдете! Те правят всичко това, защото чувството им за малоценност, което не е патология, а двигател за развитието, се е "изродило" в комплекс за превъзходство.
Твърде е възможно самите те да не го осъзнават, но вие, като психолози(всеки едни човек е философ и психолог, и двете взети заедно), съм сигурна - сте разчели завидно добре психичните процеси, които стоят и диктуват поведенческите им прояви.
Не им се сърдете, ако ви позволят, им помогнете! :)

П.П.

Трудно позволяват да им се помогне. Човек опитва, опитва, докато се измори и се откаже...
Хубав ден, мила!

Не мисля,че всеки човек е психолог и философ.И психолозите,и философите се обучават в университетите,за да станат специалисти,да придобият правоспособности за практикуване.Поздрави!:)))

...който не позволи, явно не му е дошло времето и ще трябва да понаучи още някой и друг урок...
Нали знаеш "за всяко нещо под небето има време и срок за всяка работа"...
Хубава вечер ти желая!

Радвам се ако се забелязва...
Иве, поне нашият професор казва, че има два вида психолози - едните квартални, а другите академични...:)))
Радвам се, че се отби!:)

Искрено ти се възхищавам за старателността,Славейче...
Професорът ви има странна класификация за психолозите,той самият психолог ли е?Поздрави!:)))

Но доста е трудно да стигнеш до тях.....

от този натиск около мене сигурно и аз ще развия този синдром!
Много добре го каза! Ние сме си и психолози! И знаеш ли , стремя се към равновесие! Ако човек е много свит , изкам да повдигна духът му ! Защото не е честно да го тъпчат! А когато някой е много високомерен ставам непоносима и аз!
Нещо като огледало !За всеки съм различна , каквото покаже той!
Трудно ми е да премълча и да не отразя насрещния удар! На това му викам сприхавост!
Поздрав за теб!