Ти любов Си и лъчиста светлина.
Ти ярката Си утринна звезда
обвила нежно моята душа.
Ти въздух утринен Си -
слънчево дихание...
нежност... перлена...
сбъднато мечтание...
Извор Си бълбукащ Ти
от святост, чистота...
Кладенец кристален
с най-уханната вода,
дето уморено присядам
на брега с освежаваща въздишка,
молитвено отронила се от гръдта,
нозете си потапям в пенливата
вода, разливаща струи
живителни на святост,
благодат... на Любовта...
Ти поток планински Си с
любовен ритъм,  докосващ моята душа ...
Ти гълъбов стон Си сред
залязваща в самота сълза......
Ти сияние Си златозарно за моето сърце...
Ти, Който, света държиш с мощ
Божествена във двете си ръце,
Създателю Всевечни, и
на прекрасната земя, и
безграничното небе...
Ти Бог Чудесен Си на моето сърце...
Благодаря Ти, че Те има и
за мен умря, Христе!

Пепа Пенева - slavei

Прекрасна си!

Поздравления, приятелко!

Радвам се, че намина!
Благодаря ти!

Благодаря, приятелю!

Поздравления за хубавото стихотворение!:)))

Съгласявам се с теб едно към едно...
И те прегръщам топличко!:))**

"...и нозете си потапям в пенливата
вода, разливаща по тялото струите
живителни на святост,
благодат... на Любовта..."

Дълъг е пътя, мила!
И имаме нужда от тази сила!
За да продължим по светлата диря!
Любовта - сияние, е нашата божествена надежда
за същността и смисъла на чудото живот!
Чудесна си!
Благодаря ти!:)

...стопляш и вдъхновяваш...
Сърдечно те прегръщам!:))**

и осъзнато всеотдайно, изпълнено с любов и благодарност.
Чудно е как Създателят на ВСИЧКО живее и в сърцата ни, когато Го допуснем.
Амин!
Бъди благословена, Пепа! :**

Сестричке, прекрасно е, НЕКА БОГ ДА ТЕ БЛАГОСЛОВИ!

Благодаря ти, alexiev63!
Трогна ме...