И днес като отбрулен лист от Календара на Живота отмина и този ден.
Отплува към безкрая… Незабелязано… Неуловимо… В неизвестна за нас посока…
Неуловимо ли казах? Кое е това, което не успях да уловя? – Най-неуловимото на този свят е то – Времето…
Миг след миг, като издишан утринен дъх, то се изнизва като фин пясък през пръстите ни. Искаме или не – отлита. Не пита. И както в един миг сме били малки, невръстни деца, в следващия, като на филм, се виждаме пораснали младежи, завършващи, абитуриенти, пред прага на житейската пътека. Ако развихрим и дадем полет на въображението си, ще се видим щастливи млади хора, ако продължим по-смело и се понесем на крилете на мечтите си, пред нас ще се появят успешно реализирали се хора, с любим до себе си човек ... Към днешна дата ни (20-30-те) е трудно да се видим в преклонна възраст, но неуловимото време ще стори и това…
То – Времето – моят приятел, съюзник, враг…
Приятел, защото е винаги до мен – и в трудни и щастливи мигове. Съюзник, защото ми дарява силите на младостта, енергия и възможност да придобивам знания и да се развивам, за да постигна и осъществя целите и мечтите си и враг, защото невидимо, но сигурно, всекидневно, всеминутно и всесекундно ни приближава към края…
Въпросът, който като светкавица осветява и прорязва умът ми, е как ще използваме времето, подарено ни на тази земя?
Какъв избор ще направим?  Дали ще бъдем в хармония с него и като активни участници заедно ще изградим, като партньори, едно блестящо за нас бъдеще, или обезнадеждени от заобикалящата ни действителност, ще бъдем безучастни, странични наблюдатели и ще оставим времето да решава вместо нас.
Изборът е индивидуален. Ние като личности, надарени с ум, чувства, воля и съвест притежаваме свободна воля, която ни позволява да вземаме своите решения, да правим своите избори и носим и съответната отговорност, защото знае се, че свободата е отговорност.
Та мисълта ми беше за Времето. Всички знаем известната сентенция: “Времето е пари.”
Аз наистина считам, че времето е наш съюзник и днес – времето плюс младостта ни принадлежат и ако съумеем да ги оползотворим правилно, наистина ще получим много дивиденти. Обучавайки се, ние се образоваме и усъвършенстваме във всяка една област от нашия живот и това ни носи материални и финансови придобивки, повишава се и комфортът и стандартът на собственото ни жизнено равнище, което разбира се, в никакъв случай не е за подценяване, но какво и колко струва пропиляното и лишено от споделена любов или самота време? Какво и колко струва животът ни, ако имаме всички световни блага в изобилие, а не можем да ги споделим с любим човек, с приятели… Какво от това, че времето и нашия труд и талант са ни донесли много пари, а са ни отнели състрадателното и милостиво сърце и ние сме се превърнали в неподражаеми егоисти и алчни скъперници? Можем ли в такъв случай да бъдем истински щастливи и да живеем пълноценен и качествен живот? И дали не е по-добре във времето, което ни е подарено на тази земя, да потърсим и открием и други източници на щастие, освен парите?
А дали наистина времето е само пари?
Според мен, със сигурност не е… Ако потърсим и други източници, ще открием, че както в този свят не може да се живее без пари, така и животът е немислим и без любов, нежност, топлина…
Човекът, притежаващ любов, е богат… безмерно богат, а човекът, лишен от любов, е духовно беден и нещастен…
В заключение искам да кажа, че балансът, мярата между материалните и духовни ценности е златната среда, за да живее човек в хармония със себе си и с околните и да бъде приказно щастлив.

Пепа Пенева

Животът е материален наистина, но колкото по-малко ни е нужно, толкова по-близо сме до Бог!
Душата е богата с друго, за което само пари не са достатъчни...
Поздрав за теб!:)

Радва ме единомислието ни по темата!:)