Извайвай образа ми бледен,
като сияние да заблести
и гласът ми стичащо се меден
поезия божествена да замълви!

Оформяй, лъскай, не щади ме,
докато на Тебе заприличам,
със Себе Си красиво облечи ме,
сърцето ми да шепне:"Теб обичам!"

Погали ме с нежната Си длан -
погледът да заструи лъчист,
на Твоята любов да бъда основан -
оживотвори ме, за да бъда чист!

Изпълни ме с полъх нежен от Духа,
докосни душата замъртвяла, да
възкръсне пак от пепелта, криле
разперила към синева, птица бяла!

Докосни ме!

Пепа Пенева
10.08.2010

Нежно докосване на душата,съкровени мисли и желания...Красив символ.

Чистота и полет, красота, любов..всичко има в стиха ти...
Поздрави!

"Извайвай образа ми бледен,
като сияние да заблести
и гласът ми стичащо се меден
поезия божествена да замълви!"

Ще ти цитирам Учителя:
"Вярвайте в Божественото в себе си! Единственото реално нещо в човека е Божественото. То е вечно и неизменно. Който иска да се развива правилно, трябва да приеме съществуването на Божественото Начало в себе си като аксиома. С неговото съдействие можете да развиете дарбите и способностите си."
Поздравления за хубавия стих!:)))

Нека те изпълни Бог с нежното си присъствие!

Докосна ме нежния полъх на този светъл дух!
Бялата птица в мен разпери криле!
Бъди благословена за тази чистота извираща!

Поздрави за стиха!