Мислите си, че днес светът толкова забързано, задъхано върви напред, че не успявате да го настигнете..., че онтогенетичното развите на човека препуска не с дни, а с часове ...  
Мислите, че акселерацията днес и при млади, и при по-напреднали възрастово индивиди, е факт, който не може да се отрече...
Мислите, че напрежението ескалира с всяка изминала минута и всеки миг застрашава да изригне като действащ вулкан...
Мислите, че хармонията и добрите взаимоотношения днес са лукс, който много малко хора могат да си позволят ... 
Мислите, че стабилността във всяка област от човешкия живот е нарушена, че хората не се обичат, не си помагат, завиждат си, предават се, обсъждат се, осъждат се... и това създава бедни в духовно отношение личности, а оттам и бедни взаимоотношения, лишени от красотата на богатите взаимоотношения, преливащи от разбиране, уважение, състрадателност, милост..., обич... 
А този факт, пък,  ограбва дълбочината, мира и хармонията в междуличностното общуване, което само по себе си означава, че и самата личност е лишена от този толкова ценен, жизненонеобходим за нашето правилно развитие и пълноценно изграждане и усъвършенстване, Божии мир.

 Да, правилно мислите, светът прилича на бойно поле - войната е факт - всеки миг пада някой ранен от изстрелян точно в целта куршум, от ръката на добре обучен стрелец, друг страда, пронизан от мигновено изфучала като невидима смъртоносна сянка от засада стрела и нейният горчив връх безмилостно пронизва  плътта, а отровата като хищен звяр пълзи по вените и изтласква живота от тях, трети лежи смъртно ранен от отсровърха кама и се бори отчаяно за живота си, други някои пък в ръкопашен бой се опитват да докажат своето превъзходство един над друг... друг по друг начин,.....Резултатът е един - липса на мир, спокойствие, хармония...

Добрата новина, обаче е, че има изход от тази инфарктна, смъртоносна ситуация. Съветът, който ни носи изход от нея, е да имаме доверие на Бог, да принасяме всеки наш проблем, всяка наша трудност пред Него, и то не как да е, а с благодарение, и тогава самият Бог ни обещава, че ще имаме спокойствие, хармонията ще обладава душевните ни траектории, и мирът, този мир, който хората много трудно разбират, ще бъде наш постоянен спътник...

Не вярвате ли? Ех, проблемът се корени именно там - в съмнението, в неверието...
Ако повярвате със сърцето си на това обещание и го интериоризирате дълбоко в най-вътрешните си селения и не се усъмните, това слово-обещание ще оживее за вас и ще се случи чудото в живота ви!
Опитайте!

 "Не се безпокойте за нищо; но във всяко нещо, с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение; и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христа Исуса."

Филипяни 4:6-7

 

Пепа Пенева

"Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово Божие!"

Не ме изкушава!
Единствено хармонията има значение, но тя е постижима, когато чуваш Бога в себе си!
Колко ненужни битки!
Какво безумие!
А може би просто обърканост...Това е човешко! Но...другото не е!
Родени сме, за да живеем щастливи близо до природата!
И когато объркаме пътя...пак да успеем да го намерим!
Благодаря за чудесния постинг, мила!
Желая ти прохладна лятна нощ!
Прегръдка!:)

Чудесно допълнение е към темата!
Свежест и прохлада в днешния ден!:)

За обичта, за доверието и благодарността!
Все неща, с които забравяме да изпълним сърцата си!
А ТРЯБВА!!!