Как ли бихме се чувствали без Въображението?

Неслучайно Бог ни е оборудвал с него - то участва в основата на изграждането на жизнените планове на личността... във формата на копнежи и мечти...

Навлиза в един свят, който е независим от чувството на реалност и ни представя различни възможности от нашето непроявено битие - или представя пред нас възможното битие и, разбира се, не се интересува тази възможност реалистична ли е или - не... Тогава пък мисленето се включва активно и започва да изследва валидността на идеите и образите, които е сътворило въображението и то - мисленето решава реалистична ли е дадена идея или - не...

Например: Моето въображение се развихря и си казва:  - "Искам да съм на 25!", без да мисли дали тази негова импровизационна активност е реална. Това е работа, както написах, на мисленето - този най-висш когнитивен процес... И мисленето казва: "Нее, това е невъзможно! Онтогенетичното развитие на човека не е обратимо! Подай друга идея!" Въображението, нали е неуморимо, представя на вниманието на мисленето следващата идея, а то идеи - безчет... След като мисленето е дало зелена светлина на идеята (всъщност, това е мечтата на човека) въображението придава смисловообразуваща форма на волевите актове. Волята се включва, мобилизира целия си потенциал от енергия и работи активно, за да придаде виталност на идеите на въображението... И в крайна сметка, какво - ето ти - една идея, мечта, породила се във въбражението, в комбинация с мисленето и волевите актове, претворила се е в реалност,

 

а мечтанието слее ли 

се с реалността, щастие

по-голямо няма на света...

 

Не спирайте да мечтаете и да преследвате мечтите си!

 

Пепа Пенева

положителната енергия у нас, а тя винаги е съзидателна.
Поздрав
Валя

Тя дава енергия на въображението, а чрез него гостуваме в други измерения и овкусяваме реалността с чудеса!
Сърдечен поздрав!:)