Душата ми в душата ти се вглежда,
потъва във кристален океан.
Съзира приказна надежда,
открила своя образ там.

Душата ти със мантия обгърна
от чиста обич, неродена страст
и с плаха нежност моята прегърна -
вълшебен свят откри за нас.

Откри ни цялата Вселена
пламъчно-блестяща, преродена.
Трептящо своето сърце
поднесе ми във дар, със двете си ръце.

Душата ми във твоята почива,
открила своя пристан там.
Безмълвно тихо и щастливо
сляха се в кристален миг

половини две на едно сърце
ням свидетел призовали -
избродираното от любов, небе...

Пепа Пенева

Отново прочетох нещо прекрасно при теб, Пепи!
Благодаря ти!

Радвам се, че ти хареса написаното!
Слънчево да е в душата ти!:)

Много хубав образ! И цялата изповед е така вълнуваща и чиста, и докосваща!
Поздравления, Slavei, и лека, светла вечер! :)

Светъл лъч да шепти на душата ти
нежен шепот и бели мечти...

Радвам се, че намина!:)

"Душата ми във твоята почива,
открила своя пристан там."

Поздравления, Slavei!:)))

Теменужено-нежна да е нощта ти!:)

докосна сърцето ми Миличка.
,,половини две на едно сърце
ням свидетел призовали-
избродираното от любов небе...
Невероятно нежно и истинско.Сърдечен поздрав мила.

с топлите си слова, Мимка!
Много си мила!
Благодаря ти!