Да вярваш лесно
е в радост, над
теб кога се сипе
животворна благост,
кога съкровища от
небето препълват
всеки миг сърцето.
Когато дните се
стопяват като ято
и всеки миг в
синхрон, макар и
в немощ, пригласяш
с ангелите слято.

Да вярваш лесно е,
когато защитен си,
сърцето весело като е,
а не сломен си,
когато си далеч
от горските усои
и незастрашават
те ни беди, ни порои.
Тогава... лесно е да
вярваш, но какво се
случва със синаповото
зрънце, когато пътят
вие се в мъгла и
облаци мастилени
скупчват тъмнината
над твоята глава,
когато пътят като
бързей лъкатуши и из
канаристите места те
води с наранени
ходила и се гуши...

Когато...
не виждаш -
пътят пред тебе е скрит ...
Не чувстваш -
чувствата мираж са...
Не знаеш -
знанието е като бял лист...

Остава ти само едно -
зрънцето вяра - да се довериш...

Кажи, откровен със
себе си бъди - какво
се случва с него, когато
трябва да се бориш
тъй сърцато, а
мрачни исполини
дебнат те отвред
и макар и да си
изпълнен с вяра поет
надават ръст от
всеки куплет...

Какво се случва
с вярата тогава -
расте или се смалява?

Пепа Пенева

Да, лесно е да вярваш, когато си радостен, защитен, приютен...

Мисля, че в голяма част от творбите на пишещите, лирическият герой от творбата се отъждествява с авторовия Аз!
Теменужено-влюбена да е нощта ти!:)