Духовна поезия :: В търсене на щастливата "хрумка"

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

05.02.2012 22:52 - В търсене на щастливата "хрумка" - продължение...

Автор: slavei Категория: Изкуство

Прочетен: 1299 Коментари: 1 Гласове:

......
Продължих по-нататък, свила в малкото си юмруче, близо до сърцето, ценното съкровище, което открих. Обхождах вече смело лабиринта на моето съзнание.
В един от коридорите видях, че осветлението беше намалено, скоро не бях достигала явно дотам, и една част от него не беше осветена. И точно там, в най-слабо осветената част, видях паяжина (яснооо... скоро тук наистина не съм почиствала!) и там, скрито в нея, открих Разочарованието.
Вярно - стоеше тъжно, самичко, оклюмано..., но трябваше да го прогоня... не ми беше нужно...То беше деликатно, то беше капризно, търсещо своето си... искаше да чува само хубави неща... да не го разочароват...
Не, не, не! - определено не ми беше нужно - пречеше ми и... го
прогоних! Това обаче не беше всичко - малко по-нататък, в едно друго слабо осветено ъгълче, открих съвсееем мъничко Нерешителност!
Нали си спомняте? - онази, дето се прояви, когато бях
застанала пред вратата на Истината. Тогава се поколебах за миг... и ето - открих причината за това, нерешителността. Тя беше тук, скрита, чакаща... пречеща, за да поставя ново начало в живота си, за да направя първата, най-трудната крачка, за да стартирам нова инициатива...
Тя, нерешителността, пречи!... Прогоних и нея, защото искам да имам мощни и силни криле като на орлите, да бъда смела, а не нерешителна...

Не спрях дотук - продължих нататък - и не съжалявам, че го сторих, напротив, радвам се, защото в най-отдалеченото място, в най-най-крайния коридор, открих стаена, снишена, по ниска от тревата, но все още там - гордостта!
Като я видях, се ужасих!
Точно от нея не се нуждаех! Стоеше притихнала, но нащрек, като хищник, който очаква най-удобния момент, за да се нахвърли върху жертвата си.
Стоеше и чакаше, за да се изправи отново силна и горда - унищожителна!
На часа, не! на секундата я прогоних, защото много добре знам, че след проявлението на гордостта, идва и падението на човека. Неизбежно е! Духовен принцип е, а те са вечни и неотменими и фактически действащи днес и сега.

Какви неща открих?
За какво тръгнах на това пътешествие, май вече забравих..., а, да! - тръгнах да диря вдъхновението, а какво открих?!...
Но време е вече да се връщам от този мой обход. Някой ден отново ще продължа и ако открия нещо, което не ми е нужно и е безполезно, че даже и вредно... и животозастрашаващо, ще го прогоня... със сигурност...
Как ли?...
Съществува само един начин - със силата на прошката и Любовта!

Силата на Любовта

Ледените пръсти на тъгата
безмилостно се вкопчиха в душата.
Наметнаха воала на скръбта -
в болки и стенания,
измина се нощта.
Дълга нощ... Борба със тъмнина...
Най-сетне... Разсъмва се...
Ще свърши таз борба.
И да! Настана изгрева.
Денят донесе светлина.

Оттеглиха се бавно -
тъгата и скръбта.
Ледената хватка
неохотно пуснаха сега.
Отидоха си те
от нежната душа,
настана миг покой
след страшния двубой.

" Върви! Върви си веднага!
Не се завръщай никога, тъга!
Завинаги върви си от моята душа!"
" Не можеш ме прогони! -
ехидно се усмихна тя,
с уговорка и молба,
прогонена ще бъда само
със силата на Любовта!

Пепа Пенева

Нагоре