Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.02.2012 12:20 - Тази нощ
Автор: slavei Категория: Изкуство   
Прочетен: 3505 Коментари: 1 Гласове:
5

Последна промяна: 24.02.2012 12:29


image

Наближаваше полунощ. Градът, покрит с нежен воал от мека тъмнина,  притихнал, спеше.

    Тя леко се привдигна от мястото, където се беше настанила удобно и  обходи с поглед стаята. Сърцето й се изпълни с радост и благодарност. Всичко си беше на мястото, там, където го беше поставила, любимо и познато....
Не й се спеше...
Съзнанието й неясно обхождаше незнайни кътчета, връщаше се и мигновено, като лятна вихрушка пак отлиташе нанякъде...

Отвори вратата на балкона и излезе. Нощният хлад обгърна цялото й тяло, като копринен сатен обгърна сетивата й, и тя потръпна.  Всяка частица от тялото й попиваше красотата на нощната омая...
Вдигна поглед към небето и нежно се усмихна. От красивото, нощно небе, премигвайки закачливо й се усмихваха безброй звезди. Посипваха я със звезден прах и нежно я приканваха да се отправи на звездно пътешествие.
Тя се замисли... Поканата й хареса. Щеше да бъде вълшебно изживяване, от онези красиви  мигове, които не се улавят често и не се забравят никога!
И полетя...

Беше прекрасно! Чувстваше се лека като перце, носена на крилете на любовта! Разбра - пътешествието бе започнало. Пътуваше през време-пространството и си мислеше, каква неподозирана сила се крие в мисълта - може да те накара да полетиш... да посетиш чудно, приказни места, да се чувстваш прекрасно.... беше невероятно...
И точно в този миг Някой прекъсна потока на мислите й. Пренасочи ги в друга посока - звездното пътешествие свърши преди още да е истински започнало...
Стресна се. За тези няколко секунди мисълта я беше пренесла далеч от тук, в един друг свят - по-чист, по-красив, без злоба, завист, огорчения... Времето се беше изнизало като фин пясък между пръстите й без тя да разбере.
Минаваше полунощ.

Огледа се. И едва сега видя, че в този среднощен час, когато почти всички блажено пътешестваха из страната на Морфей.... някой не спеше...
Една мисъл блесна като светкавица и проряза съзнанието й. Мисъл, която досега й се изплъзваше, едва сега успя да я улови и задържи.
Тази нощ има хора, мислеше си тя, които не могат да се насладят на красотата и очарованието й..., някой плаче..., някой е отчаян..., някой се измъчва... има хора, които тази нощ... страдат...
Тя не можеше, а и не искаше да си представи всички страдания, но знаеше - някой не ще посрещне  изгряващото утро, а друг щеше да  плаче неутешимо от раздялата....

Как до сега не се беше сетила за тези хора?!... Колко егоистично!...
Изпълнена ту с радост, ту със свойте проблеми, беше затворила очите и сърцето си. Не виждаше чуждата болка и страдание...
Сърцето й се сви в болезнен спазъм...Тя се задъха...
Тази нощ се случваха толкова много неща, а тя дори не подозираше за тях, защото в момента други бяха главни действащи лица. Натъжи се. Добре съзнаваше - животът следва своя естествен ход, неподвластен на никого и нищо.
- Какво да сторя, Господи? - безмълвният й вик отекна в нощта и достигна онези невидими светове, откъдето ангелите й изпращаха всяка нощ своя нежен благослов!

 След миг вече знаеше... можеше да помогне.. .малко, но можеше...
 Вдигна поглед към небето, притвори нежно клепачи и отправи безмълвна, гореща молитва от дълбините на сърцето си... с любов!

Пепа Пенева - slavei

 




Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

1. mariniki - прекрасно...
25.02.2012 19:44
вълнуващо четиво...
сърдечен поздрав, Пепи...
и щастлива вечер..
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: slavei
Категория: Изкуство
Прочетен: 2357993
Постинги: 474
Коментари: 6454
Гласове: 28518
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031