Сърце без мечти... е като птица без криле...
Пепа Пенева

Бисерни сълзи излива тази сутрин небето
и обвива в топла прегръдка
бавно събуждащия се свят...
Роса небесна попива в клоните
на пъстроцветни украсените
тревички и растения...
попива и в ... душите...
утринната свежест, примесена с лек
хладно-освежаващ повей обгръща телата...
Леко потрепвайки, миглите надигат
натежали клепачи и пропускат тънък
слой светлина да ги обгърне,
устните се разтеглят в лека,
едва доловима топла усмивка,
покълнали семената избуяват...
семенцата... на тихите очаквания и
благодатни мигове...
душата се възражда за нов живот,
изпълнен с тихи надежди и крилати мечтания...
Мечтания... с тихи стъпки
навлизат в душата ти,
обгръщат я нежно,
като милувка от пеперудени криле,
насищят я с нежно-люляково ухание
и разтварят небесните двери за нея...
Кошничката с мечтания прелива...
Тя е за теб... с теб... в душата ти...
Като безценни съкровища са се
разположили удобно в нея...
мечтите.. и тихи, и смели, и нежни, и дръзки,
очаквайки само да се пресегнеш...
да ги докоснеш и... да им дадеш ... живот...

Сърце без мечти... е като птица без криле...

Ако има ЧОВЕК,
за човека -
непременно ще трябва мечта,
непременно красива,
защото...
без човека, какво е света?
...
Поздрави, Пепи!