Искам да отделя една страничка на хората,които ме създадоха и направиха от мен човек.тези,които бяха до мен,когато бях болна,щастлива,нещастна.Подкрепяха ме и ми бяха опора,даваха ми съвети,но не натрапваха мнение,вярваха в мен и имах голяма свобода,защото оправдавах доверието им.Не ме предадоха или подведоха.Бяха най-добрите ми приятели,които ме напуснаха твърде рано.
Чак след,като ме напуснаха осъзнах,че съм пропуснала много моменти в,които можех да бъда с тях,колко пъти съм била забързана и не съм се сетила да им кажа,че ги обичам.Колко пъти съм изливала на тях гнева си причинен от някой друг,но...те винаги бяха до мен и ми прощаваха.
Научиха ме,че мога всичко да постигна стига да го искам и да съм постоянна в преследването на мечтите си.
Осъзнавам,че,когато изгубим някого,чак тогава осъзнаваме колко много е означавал той за нас.
Колко пъти са искали да разговаряме,но аз съм отлагала забързана в своя свят.
Сега и да искам-не мога.Мраморните плочи мълчат,а единствените им усмивки виждам в съня си,но рядко.
Прекланям се пред тях,благодаря им аз всичко.
Обичам ви!
Липсвате ми ужасно!
Времето няма да ви заличи!

ПОМЕН

Майко скъпа, да отслужим помен
сбрали сме се днес на твоя гроб.
Не един възкръснал светъл спомен
из живота ти безмълвно-скромен
ни заставя да сведеме лоб.

В скръб годините без теб отлитат,
и животът ни е тъй унил!
Ала мислите неволно скитат
в спомени за дни честити,
дето грее твоят образ мил!

Ето те — крило над нашта къща!
слънчев лъч над свиден бащин дом!
Твойта обич все ръце разгръща
неуморна сълзи да поглъща
и да сее сговор мълчешком!

Няма във устата ти проклятия.
Твоите очи са все добри!
Спор ли пламне сред сестри и братя,
злото гасне в твоите обятия,
и пак мир започва да цари!

А когато празник свят настъпи,
колко радост ти ще създадеш!
Със любов съкровищата скъпи,
дето са в душата ти прикътани,
ти на всички ни ще раздадеш!

Де си днес да ни сбереш отново
пак под твойто майчино крило
до сърцето всякога готово
да ни топли с благото си слово,
както туй е някога било!

Как ни беше ти необходима!
Колко тихо между нас живя —
все незабелязана, незрима,
но във обичта си несломима,
обич, що смъртта ти надживя!

На татко

Рано или късно знаей, ще си ида...
ще затворя тихо входната врата.
Няма да се спирам, за да не видя
сълзите по твоята страна.


Твоят дом без мен ще опустее,
къщата сърдито ще мълчи.
Вятърът без обич ще люлее,
розите и пресните треви.


Но за спомен аз ще ти оставя,
детството си, слънчевите дни.
Че със тях по-бавно остаряват,
тъжните ти бащини очи.

Всеки ден при теб ще се връщам,
за да топля бащино сърце.
И в най-безценната прегръдка,
ще ме галят твоите ръце.


Ще си ида, татко, ще си ида,
ще порасна,няма накъде.
Ала въздух пак чрез теб ще дишам,
все едно съм мъничко дете

http://www.youtube.com/watch?v=HpxGjC1LSGk

Позволи ми да го включа! Поздрави за теб!