Днес почувствах нежния, гальовен полъх на пролетта...
Подариха ми първите кокичета...
Крехки, мънички, уязвими, а толкова нежност, чистота и съвършенство струи от тях!
Топло усещане, красиво очакване, нежен полъх на свежест, уханен аромат проникна и обгърна душата ми. Тя летеше и пърхаше като лекокрила пеперуда, наслаждаваше се и попиваше..., попиваше тази чистота и това съвършенство, с което в този миг уханните цветенца я обгръщаха...
Притихнала и омагьосана, съзерцавах тази крехка, бяла, уязвима нежност и си мислех:
" Колко са красиви, колко много свежест и очарование носят със себе си и колко много красота ни даряват! "

Но в същото време виждах колко са уязвими, нужно беше едно невнимателно движение на ръката ми и ще се прекършат, затова ги държах толкова внимателно в и ги пазех, дори от себе си, за да не ги нараня, а да ги запазя за по-дълго време и да им се радвам...,толкова бяха крехки и нежни...
Веднага направих аналогия с нас, човешките същества...
Точно като тези уханни кокичета ние сме красиви създания, защото сме най-великото творение, Венецът на Божиите творения и точно по същия начин, както аз внимавах да не нараня някое от кокичетата, а да го запазя, нашият Създател се грижи за нас - с много любов и нежност и винаги бди над нас и там... в Ръката на Всемогъщия, " под сянката на Всевишния" сме на сигурно и защитено място, но продължавах мойте размисли аз, отделени от Него сме точно толкова малки, крехки и уязвими, колкото ми изглеждаха в този момент тези първи предвестници на пролетта...

Та мисълта ми беше за пролетта - сезон очакван и любим за толкова много хора...
Днес усетих нейния нежен полъх..., нетърпението й да възцари своето господство над Земята...  Да я облече във вълшебно красиви багри и звуци...
Да ни подари цялото си многообразие от прелест, очарование и великолепие, такива, каквито тя носи със себе си...
Да почувстваме възкръсването на цялата природа за нов живот и възраждането на очакванията и надеждите, в сърцата на хората, за по-добри и красиви дни...
За по-добър и красив живот...

Пепа Пенева

"Небесата разказват славата Божия, И просторът известява делото на ръцете Му." - Псалми 19:1ст.

10 Кажете между народите: Господ царува; А и при това вселената е утвърдена та да не може да се поклати. Той ще съди племената с правота.
11 Нека се веселят небесата и нека се радва земята. Нека бучи морето и всичко що има в него.
12 Нека се развеселят полетата и всичко, което е на тях: Тогава ще пеят от радост всичките дървета и гората
13 Пред Господа, защото Той иде, Защото иде да съди земята; Ще съди света с правда, И племената във верността Си.

твоят полъх изпълни душата ми с нежност...
благодаря ти, за това прекрасно
усещане...

Наскоро при Тили четох за кокичето - едно стихотворение на Христо Фотев, ще го споделя и тук: http://tili.blog.bg/drugi/2012/02/08/ot-dnes.898056



ХРИСТО ФОТЕВ

Не си ти по-могъща от кокичето,
от кратката му сребърна съдба.
В коя треньорска школа се научи то
на воля - и класическа борба.

Ах, във мига, когато ние хората
повярваме завинаги в снега
и в ужаса - повярваме на твоята
арктична диктатура... Във мига,

в нощта на алкохола и цигарите
едно внезапно, атлетично "не"
се вдига и взривява тротоарите
с трогателно-зелени рамене.

И ти си победена... Как научи то
най-крехкото - класическа борба?
Не си ти по-могъща от кокичето -
сестричето ми нежно по съдба.

http://moiataazbuca.blogspot.com/ xaresvam poeziata

кокичетаааа...
Волни птичета.

Запази дълго това пролетно усещане!

поздрав за теб с Числа 6:24, 25, 26ст.
24 Господ да те благослови и да те опази!
25 Господ да осияе с лицето Си над тебе и да ти покаже милост!
26 Господ да издигне лицето Си над тебе и да ти даде мир!

изпълниха с нежно-люляково ухание....
Благодаря ти...

Хубава вечер!

Предполагам, че е нещо интересно и с удоволствие ще го видя, стига да мога да го отворя...
Ще опитам отново...

Вървят през света
пораснали вече момичета
с огън и плам
с тъга и болка обкичени
а ухаят душите им...
ухаят кокичено...

мисля да го направя ... наистина...
толкова е хубаво
душата ти да ухае кокичено...

Прегръдка!