Постинг
30.09.2014 02:47 -
Синдромът на пеперудата
Автор: anibel
Категория: Поезия
Прочетен: 917 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 02.10.2014 02:35
Прочетен: 917 Коментари: 2 Гласове:
5
Последна промяна: 02.10.2014 02:35
"Доплака му се, но в очите му нямаше сълзи. Какъв е смисълът, да си идеално вакуумиран, ако си целият мокър отвътре!?"
Етгар Керет
Превързва тя рани. Душа вакуумира. В буркани затваря чувства от страх. Сълзите заключва. Усмивки рисува. Времето дави я в омагьосваща прах. Издухва паяжини от лавици в душата. Акуратно нарежда чифт нови лъжи. Претоплена съвест, бегла позната... намигва й скришно и малко горчи. Стените подпухват от влажни мълчания. Коминът задръстен е. Кашля... Бронхит. Закърпва тя утре с фалшиви признания. И витамини купува си... За апетит. А времето, времето... милва я телено, подмолно полира прозорците с бяс. Изпраща я залезът, отново със алено... лицето рисува... Без да гледа. В анфас.
Етгар Керет
Превързва тя рани. Душа вакуумира. В буркани затваря чувства от страх. Сълзите заключва. Усмивки рисува. Времето дави я в омагьосваща прах. Издухва паяжини от лавици в душата. Акуратно нарежда чифт нови лъжи. Претоплена съвест, бегла позната... намигва й скришно и малко горчи. Стените подпухват от влажни мълчания. Коминът задръстен е. Кашля... Бронхит. Закърпва тя утре с фалшиви признания. И витамини купува си... За апетит. А времето, времето... милва я телено, подмолно полира прозорците с бяс. Изпраща я залезът, отново със алено... лицето рисува... Без да гледа. В анфас.
