Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.09.2006 20:34 - Имам ли сърце...?
Автор: slavei Категория: Изкуство   
Прочетен: 2168 Коментари: 5 Гласове:
0

Последна промяна: 21.11.2006 00:24

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
              
             Отмина първият учебен ден - прекрасен и вълнуващ. От утре започва сериозна работа...
             През този ден, видях много хубави неща, но и неща, който ме натъжиха и ме накараха да се замисля..
.            Видях,един усмихнат и многолюден град. Нима с всички тези хора сме били в един и същ град, години наред...в моя град!? В обикновените дни, като че ли не виждам такова многообразие от хора! Е, да разбира се, това не е обикновен ден, той е по-специален...
             Та, градът ни стана на този ден, многолюден и пъстроцветен.
             Прекрасни малки принцеси с красиви роклички и малки принцове, красиво облечени, изпъстряха улиците на града ни. Многоцветни балони, красиви, пъстроцветни букети, развълнувани и радостни детски сърчица, грейнали от задоволство очички от почерпката на мама или баба, засмяни личица...! Навсякъде глъч, шум, врява...! Кипи истински живот...! Прекрасно...! Но... ?
             Но, това се виждаше само на пръв поглед, когато се вгледах по - внимателно и заговорихме на тема "подготовка на децата за училище" , се видя и другото лице на действителността...
              Имаше родители с  тъжни, замислени лица. Като тъмни облаци, мислите засенчваха и прогонваха усмивките и радостта от лицата им. Бяха угрижени за утрешния ден...Това бяха тези хора, който по една или друга причина, са изгубили човека до себе си и са останали сами в живота и трябва да се справят сами, без ничия помощ с всички трудности и с превратностите му, включително и това, да подготвят децата си за новата учебна година, което не е толкова лесно за много хора, а за сам родител сигурно е още по -трудно,( не казвам, че за всички е така).
             Колко стаена болка се четеше по лицата им, колко несбъднати мечти и провалени планове за собствения им живот, колко безсънни нощи, колко изплакани сълзи... и въпроси, въпроси, въпроси...
             Отговорът на който, знае само...Бог.
             И тогава се запитах:
             Ще мога ли да помогна, имам ли любов в сърцето си да се моля, истински, но не за себе си, не за свойте си нужди и проблеми, не за хората, който обичам, но...за ближния, за страдащия...?
             Имам ли сърце за страдащия до мен човек...? В случая за всички деца, останали без родители или с един родител и за всички жени и мъже, изгубили своята половинка.
             Ще мога ли...?
             И нека Бог, който е силен и могъщ, и за Когото няма нищо невъзможно, (както ни казва, Книгата на Любовта - Библията), да ги благослови щедро и изобилно във всичко!!!
            Ще можем ли...?


Тагове:   сърце,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. sunflower - Ще можеш. :)
17.09.2006 20:54
И сърце имаш, и любов. :))) Просто имай Вяра ... дори ми се иска да кажа: Бъди сигурна. :)))
цитирай
2. ady - А защо не
17.09.2006 21:16
трябват само, много Вяра, Надежда и Любов.
цитирай
3. slavei - :)
17.09.2006 22:09
Благодаря ви, момичета за насърчителните думи!
sunflower, дано да е така, както казваш! :))

ady, съгласна съм с теб, трябва много вяра и любов, за да помагаме на хората около нас, когато са в нужда.
цитирай
4. ravia - Да, наистина...
18.09.2006 18:56
За Бог няма нищо невъзможно!!! От нас се иска да Му останем верни, да имаме меки сърца за болката на хората около нас и да откликваме с протегната ръка, а по-малко с думи....
цитирай
5. zl1a - ...
20.09.2006 17:57
Всеки има сърце вяра.. надежда и любов но не винаги ги виждаме! Винаги когато можем трябва да протегнем ръка на страдащия...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: slavei
Категория: Изкуство
Прочетен: 2357836
Постинги: 474
Коментари: 6454
Гласове: 28518
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031