Продължение на темата, озаглавена "Казана дума - хвърлен камък"

          Скоро срещнах моя позната. И познайте..? Вместо да се зарадваме на срещата си и да използваме подарените ни ценни мигове заедно, преди дори още да сме се попитали, как сме, се започна с информацията. Оказа се , че събеседничката ми е "богата" на "информация",(информация, разбирай клюки).
          Започна с думите: "знаеш ли, че... приятелката ми ме предаде...  знаеш ли, че... съседката ми е голяма клюкарка... знаеш ли, че... свекърва ми е... знаеш ли, че...на колежката ми и се случи..., ама тя си го заслужаваше, защото е лош човек...
         Все информация, която злепоставяше всеки един от тези хора пред останалите.Уронваше техният престиж, хвърляше сянка върху името им. И защо...? Защото има хора, който много обичат да се занимават с чуждите неща, да разпространяват клюки и да вредят на хората, точно, както клюкарят Патрик.
         Побързах да прекъсна разговора. Макар и за толкова кратко време  в моето съзнание бяха нахлули отрицателни емоции. Те не ми бяха необходими, не ме ползваха, не ми помагаха да вървя напред и нагоре, напротив пречеха ми... и това не е ситуация, случила се само на мен, това за съжаление е всекидневие...и то жалко всекидневие.
        Каква наслада изпитват хората, който обичат да клюкарстват?
        Каква потребност задоволяват?
        Защо им е нужно?
        На тези въпроси отговор нямам.
        А след това ми се сърдят, че избягвам компанията им. ДА !Предпочитам компанията на положително мислещите, добронамерените, приветливи, усмихнати, откритите, честни хора - истинските хора. Ценя общуването с тях. От тях струи светлина, чистота, толерантност. След общуване с такива хора се чувствам добре, изпълнена с енергия, оптимизъм и благодарност, че съм срещнала и имам възможност да общувам с толкова истински хора.
       Срещата с такива хора винаги ми носи положителен заряд.
       Та, тръгвайки си се замислих: защо толкова ненавист в сърцата, толкова злоба, защо говорим по адрес на хората, защо гледаме да унижим другия, а да изтъкнем себе си като по-добър, по-знаещ, по-можещ, по-умен... защо злобеем срещу смелите, защо завиждаме на успелите, на тези, който са положили много труд, старание, постоянство и са били възнаградени за положените усилия. Защо гледаме да съсипем, да унищожим авторитета на човека до нас (колега, приятел, съсед... хората ,с който общуваме всеки ден)
        Защо не можем да се зарадваме на техните успехи, умения, способности? Защо не търсим да открием зрънцето любов, защото във всеки от нас е посято това зрънце, а с лекота откриваме недостатъците и клюкарстваме ли, клюкарстваме... (е, не всички, разбира се).
        На всички тези въпроси открих един-единствен отговор. Според мен това е така, защото липсва любовта в сърцата ни, онази Божествената.
Затова изпитваме всички тези отрицателни емоции, затова те ни владеят и затова вършим нещо толкова недостойно, каквото е клюкарстването.
        За себе си това открих. Друго обяснение нямам, ако вие имате...

Как ти звучи?
Това е моето нмение за хора като тези. Нямат собствени интереси, цели, затова си бутат носа и само гледат да навредят. Интелигентният човек хвърля усилие за да се самоусъвършенства, а не да гледа в канчето на другия...

Поздрави

клюкарстват са в повечето случаи празни хора. Повърхностни и не мислещи, живеещи като пиявици от всичко това, което се случва на хората около тях. Те се наслаждават да ги злепоставят и така се изтъкват, мислейки се за себеправедни. Аз също избягвам срещите с такива хора, защото ограбват мира в сърцето ми. Именно тази Божествена любов е всичко от което се нуждаем, а те я нямат :(

Хората са различни видове съдове - едни се изпълват с любов, други със злоба, трети - с това да се бъркат в чужди работи. Всеки си прави своя избор с какво да се изпълва и в зависимост от това, което има, това и дава. А зависта идва от факта, че нямаш, а другия примерно има това, което ти нямаш. Да, ако другия се е потрудил, за да има, то той ще има повече, а този, който остава празен, няма да има с какво да се похвали и затова, ще наваксва със злословене, мръсотии и т.н. Но всеки в даден момент получава според това което е дал. Така, че за да имаме трябва да се научим и да даваме. Но даваме, ако имаме какво..., ако сме събирали, а не сме разпилявали така да се каже, ако сме търсили трудния начин - да бъдем осъзнати хора, а не да вървим по ръба и да търсим лекото и мекото на живота, т.е. да бъдем несмислени.

дано да намаляват тези, който гледат в "канчето на другия"!

ravia,чудесно ще е, ако тази любов се ражда в повече сърца!:)

zvezdichka, хареса ми това със съдовете...:)
и това"Но всеки в даден момент получава според това, което е дал". Права си, идва време, когато всеки получава отплата за постъпките си!

твърде много свободно време използвано не по предназначение:(

така е, piccola...разпиляно време...жалко, но въпрос на личен избор...