Ние, човешките същества сме получили необикновен подарък - словата, възможността да разговаряме по-между си, да имаме взаимоотношения един с друг.
Човешките взаимоотношения - област, колкото приятна и интересна, толкова и сложна, и отговорна.
Общуването - това е начинът, чрез който ние изразяваме себе си, нашите чувства, емоции, желания, гледната си точка или всичко онова, което съдържа нашето сърце.Чрез взаимоотношенията си със хората излагаме на показ това съдържание пред по-голяма или по-малка група от хора. И тук  вече идва и нашата голяма отговорност от привилегията, която имаме с подаряването на речта. Защото носим отговорност за всяка изречена от нас дума.
Едни от най-прекрасните и ценни мигове в нашият  живот е времето, когато сме в компанията на човек, който ни разбира, подкрепя, цени, уважава...толкова е насърчително, окрилява ни разговора с подходящият човек, дава ни сили да продължим напред, да се борим, да гоним мечтите си...и това благодарение на способността да общуваме.
Не е тайна, че е изкуство, човек да умее да общува с хората. Да е в състояние да изрази себе си, скритото в сърцето и душата си, вълненията и преживяванията си без да нарани другия...човека до себе си...не става дума само за интимния партньор...
Защо тогава след като нашият Създател ни е сътворил хора мислещи сме способни да нараняваме хората, точно с този език, който ни е даден, за да се възхищаваме на творенията, на красивата природа, да се радваме на другите, покрай нас, да говорим и да ги подкрепяме в трудни  за тях моменти. Защото с един и същ език изговаряме красиви и възвишени слова, нежни и мили думи, отправяме сърдечни пожелания, изказваме дълбоко трогателни, вълнуващи наши откровения и в същото това време сме и лицемери, ласкатели, нагрубяваме, обиждаме, самовъзхваляваме се... за съжаление вършим всичко това. От устните ни излизат и добри думи и не до там добри думи.
Мисля, отговора се намира в Библията (между впрочем, в тази Мъдра Книга има отговори на много въпроси и слава Богу, че е така).
Каквото е съдържанието на нашето сърце, с каквото е изпълнено то, такова е и отношението ни към хората.

                  Или " От изобилието на сърцето, говори устата". 

сърцето:)

Устата е орган, който трудно се управлява, но това наистина зависи от позицията на сърцето, от неговия взор и неговите копнежи.
Не винаги може да бъдем съвършенни в говорене, всеки си има своите добри и лоши моменти, но е важно, че последната дума/избора/ винаги има сърцето. Но само този, който се е научил да различава гласа му и да се вслушва в него би могъл да управлява и устата си, си мисля аз. А този, който заглушава тихия глас на сърцето си, той ще бере лошите плодове, в които устата в миг на слабост го вкарва. А силният и смелият ще се наслаждава на добрите плодове, които се раждат в сърцето му.

Съгласна съм с теб. Не е лесно, човек да управлява езика си... т. е., говоренето си. Но, нали затова сме тук, на тази земя - да се учим, кое е добро и кое не е, кое ни ползва и кое ни вреди, да си вадим поуки и да се променяме към по-добро. И все повече и все по-успешно да контролираме " това буйно зло, пълно със смъртоносна отрова" - нашият език.
Дано все повече успяваме!!!:)

piccola, да...на сърцето:)

Човек може да прави нещо само, ако има желание за това. За целта той самия трябва да се набюдава и да действа в посоката, която е избрал за правилна. А насила хубост не става са казали хората.

Човек се променя само, ако желае...
И, ако е готов за промяна... въпрос на личен избор.