Парче метал...
ръбато...грубо...
без форма...блясък...красота
с ръжда покрито...
неугледно...
лежало, дълго във прахта.
Мина Майстор и видя го
хареса го, взема го
каквото беше неугледно...
грозно...сиво...непотребно.
"Прекрасен съд ще стане"- каза той.
"Ще бъде истински служител мой!".

Почисти тук, почисти там
изхвърли той - боклук голям.
Оформя...лъска...чисти
премахва  кал...ръжда,
докато съдът,  накрая  заблестя!

Излезе този съд - чист, красив
и беше истински щастлив.
Блестеше с дивна красота
непозната и за него до сега.
Сега на почит беше у дома
и светеше с неземна светлина!

Благодарен беше на
своя Майстор за това!

И избра - с любов
да служи на
хората в
света!

Real brain power on display. Tahkns for that answer!

1QRtOh <a href="http://aecseixlamjq.com/">aecseixlamjq</a>

SQkX6Q , [url=http://xozmodlonrca.com/]xozmodlonrca[/url], [link=http://oupcsmppstin.com/]oupcsmppstin[/link], http://xqkteurlkxri.com/

CDSHzV <a href="http://fgpfkhuzyisa.com/">fgpfkhuzyisa</a>

SD9k3R , [url=http://zgbdlmtvtcvs.com/]zgbdlmtvtcvs[/url], [link=http://begoghzvbkrr.com/]begoghzvbkrr[/link], http://vcthcugctdra.com/