Духовна поезия :: Жертвоготовната любов

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

19.10.2006 13:25 - Жертвоготовната любов

Автор: slavei Категория: Изкуство

Прочетен: 1037 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 23.08.2008 08:53

                 Живял някога един цар. Той бил много млад, когато станал цар. Въпреки своята младост, управлявал мъдро и справедливо царството си. И всички щели да бъдат доволни и щастливи, ако един ден съседния цар не решил да им обяви война. И така, двете царства започнали войната.
Един ден при царя дошли неговите съгледвачи и смутени и притеснени му докладвали, че от царството изтича ценна информация.
Между поданиците си царят имал предател! По закон, в такъв случай трябвало да се приложи наказание и то било следното - да се ударят 100 тояги на голо.
И царят наредил да се намери предателят, за да се изпълни своевременно наказанието.
Минало време. Един ден при царя отново влезли съгледвачите. Пристъпвали смутено от крак на крак и изглеждали не на шега уплашени. Не знаели от къде и как да започнат. Най-после проговорили и единият от тях промълвил: " Господарю, предателят в царството ти е...твоята майка!"
Царят онемял. Не проронил нито дума, тихо и безшумно, без да проговори се оттеглил в покоите си.
Вестта за предателството на царевата майка бързо се разнесла сред народът. Хората започнали да се питат дали царят ще изпълни тази тежка присъда върху своята майка? Те много добре знаели, както и царят, че тя няма да издържи това наказание - не е по силите и. Дали ще отмени заповедта...но тогава, това би означавало сам да потъпче собствената си царска дума, а от тук, да си навлече гнева и неодобрението на поданиците си.
Народът знаел, както и младият цар, че е в задънена улица. Какво ще направи...? Всички чакали да дойде деня на изпълнението на наказанието.
И този ден настъпил.
Царят - величествен, могъщ стоял на царският трон - тук той не бил "синът", а царят.
Когато влязла разтреперена и смутена неговата майка, народът зашумял. Очаквал с огромно напрежение и нетърпение какво ще се случи...какво ще стори царят...?
Дали ще я оправдае? - та това е предателство - мислели някои...
Дали ще я накаже? - та това е собствената му майка - мислели други...
Царят не оставил поданиците му да гадаят дълго, станал, отишъл до своята майка, свалил царската одежда, обърнал гърба си към палача и заповядал: "Удряй палачо, изпълни наказанието върху мен! Изпълни наказанието върху мен!"
Палачът се стъписал. Та, това е царят, как да го удари. Предателят е майката, а не царят!
Тогава мъдрият цар и любящ син отговорил:
   -Аз съм плът от нейната плът и кръв от нейната кръв. Като наказваш мен, все едно наказваш нея. Аз поемам нейната вина и наказанието върху себе си. Тя е моята собствена майка и аз я обичам, такава, каквато е, независимо от това, което е сторила! Удряй! Дългът е платен!

   Приятелю, ти който четеш тази вълнуваща история, никога не забравяй, че същото стори и Исус за теб. Пое твоята вина върху Себе си и като заплати със собствения Си живот цената за твоето освобождение, спаси безсмъртната ти душа!

Нагоре