С всеки изминал ден все повече се разпространява злото в нашия живот. Под "зло", визирам - гнева, раздразнението, яда, огорчението, обидата...но акцента днес поставям върху завистта.
Защо заема централно място в живота ни, обсебва, обхваща ума, съзнанието ни. Подвластни сме на нея. Защо нямаме сила, смело да се противопоставим и да се освободим от това разрушително чувство? Какво да направим, да не е определящ и водещ фактор в  мисленето  и поведението ни.
Какво е завистта? - Това е разрушително и унищожаващо чувство, което води до деградиране на човешката личност. Проявлението на завистта, като част от нашият характер, говори за липса на сила, липса на духовна мощ, хора не познали духовната свобода, която ни прави свободни и независими, дава ни сили да се борим и да не обременяваме съзнанието си с такива негативни чувства.

Завистта се поражда от неудовлетворението, от недоволството, породено във някои аспекти от живота ни...
На първо място неудовлетворение от самите себе си. Нашите неуспехи, пропуски, "провали" в много отношения водят до известни липси...И когато ясно осъзнаем, че тези липси до голяма степен са в резултат на недостатъчно проявена борбеност от наша страна, тогава идва и неудовлетворението, породено от нашето бездействие. Недоволни сме от себе си в личен план, недоволни сме от професионалната си реализация, недоволни от постигнатото във финансов и материален аспект, недоволни от липса на любов...и ето... завистта , промъкнала се е незабелязано и е обхванала сърцето ни. Чрез завистта, поробваме тялото и душата си, вкарваме ги в една форма, която, меко казано ги деформира...отнемаме полета на душата - възможността да лети...да твори...Защото само свободната душа може да е истинска, да проявява себе си и да не завижда.
 За съжаление, завистта завладее ли сърцата ни, следва познат въпрос:
  " Защо аз нямам, а той има много"?,  "С какво е по-добър от мен"? - често задавани, недотам тактични и толерантни въпроси, продукт на нашето ограничено, шаблонно мислене.

Но трябва да приемем факта, че някои личности са по-талантливи в определена сфера,отколкото други и обратно. Защото няма хора, съвършени и хармонично развити във всяко едно отношение. Няма, такива хора, които да могат и да знаят всичко, както няма и такива, които да не могат и да не знаят нищо. Баланса във Вселената е факт.
Всеки си има дарба, добър е в определена посока и развива, усъвършенствува себе си в тази посока, друг се развива в друга с една, единствена цел,  да сме адекватни във времето в което живеем, да сме полезни един на друг, да се изграждаме като личности и да развиваме тези наши способности, които ни правят уникални, неповторими, истински.
Да вървим напред и да не завиждаме, защото по този начин разрушаваме всичко ценно и свято у себе си, преставаме да сме тези хармонични, спокойни и уравновесени личности, унищожаваме човешката си същност. И всичко това, поради недоволството, което изпитваме от състоянието, в което се намираме в момента и последвалата я завист.

Недоволството винаги води до бунт в сърцето и душата на човека. Недоволният човек е нещастен човек.Той не цени и не умее да се радва на това, което има.
Истински щастливият човек е свободен от всички негативни емоции, чувства и намерения, в това число и завистта. Той е доволен от това, което има и от сърце се радва на щастливите и прекрасни мигове със своите близки и любими същества, там на мястото, където е поставен да живее и работи, без значение в световноизвестен град с огромни мащаби или в малко населено градче.
Щом любовта и вярата са в сърцето на даден човек,  той наистина живее пълноценно и се наслаждава на всеки подарен му миг. Защото с безпределна яснота съзнава, че тези мигове наистина са ценни и не са безкрайни, а са строго определени и неминуемо един ден ще настъпи техният край. Както и с любимите ни хора. Няма да сме с тях безкрайно в този живот. Ще дойде време, ще се разделим. Така че, истински разумният, мъдър човек осъзнава тези истини и не си губи времето да разрушава и унищожава собствената си душа със злоба и завист, а използва всеки миг да обича, да се изгражда, да се усъвършенствува, за да достига по високи нива на духовно развитие... да е свободен...

Тайната да не завиждаме, я научаваме от следните редове, записани от ап. Павел в Библията, където четем следните много важни и истинни думи:
   " Научих се да съм доволен в каквото и състояние да се намеря. Зная и в оскъдност да живея, зная и в изобилие да живея. Във всяко нещо и във всички обстоятелства съм научил тайната и да съм сит, и да съм гладен, и да съм в изобилие, и да съм в оскъдност".
Какво смирение! Чуждо на нашето съвремие. Колко простички, точни, ясни, истинни думи. Написани толкова отдавна, а са толкова актуални и днес. Без красива фразеология, без сложна терминология...та да се чудим, какво е искал да каже автора или какво е посланието, което е оставил за нас.Той ни е показал тайната, стига ние да имаме очи да я видим и сърце да я разберем.

Тайната, да се научим да не завиждаме е да бъдем човеци - ДОВОЛНИ, в каквато и ситуация да се намираме, през каквито и трудности и изпитания да преминаваме.
Когато сме доволни и благодарни, тогава ще бъдем и свободни и ще се издигнем над ограниченията, шаблоните и пошлото в този свят. Тогава няма да сме завистливи, ще бъдем истински щастливи!!!

Така е.........Толкова си права, че въпреки че и на мен ми се въртят много такива мисли в главата, няма да добавя нищо сега...

Поздрави!!!:)

Свидетел съм, за съжаление...как някои хора около мен, непрекъснато недоволстват, критикуват, упрекват, обвиняват - всички тези чувства, които ражда завистта са техен начин на живот и като резултат - злобеят. Факт е, че някои от тях дори си признават, че вследствие на завистта, която изпитват, са се озлобили.
Но, казват, че обстоятелствата в живота им са ги направили такива и нямат сили да се преборят с тези пагубни чувства "завист-злоба".
Не съм съгласна с тях, но...всеки прави своя личен избор, как да живее живота си и кои да са приоритетите в живота му.
Факт е, но (пак казвам, за съжаление) има такива хора...

Поздрави !!!:))