Под бремето на моя грях,
прегърбен от товара и от гняв,
под силата и тежестта -

Усмихнато утро
помаха с ръка,
с усмивка и изгрева

Лъч светлина...безпределна чистота...
нежно сияние, отмаляваща топлина
обгръща ме...

С изкривени от ужасната автомобилна катастрофа крака, тя пристъпваше несигурно към амвона, за да получи причастие. Държеше се здраво за всяка една от пейките и не позволяваше никой да я подкрепя. Очите й като, че ли казваха: " Да, това е...

  
Недей да спориш, забрави
и от гнева се откажи!

Нека имаме нежни, чувствителни,
състрадателни - Отключени сърца
за болката и страданието на хората до нас,

  Мирна и щастлива
Сред искрящи фойерверки и звезди,
сред шампанско и приятели добри