Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.12.2009 16:02 - Скъпоценната огърлица
Автор: slavei Категория: Други   
Прочетен: 2268 Коментари: 10 Гласове:
4

Последна промяна: 04.12.2009 12:35





Питам се, съществува ли човек, който да не е търсил отговори на въпросите, свързани с "нещата от живота" или така наречените - екзистенциални въпроси. Въпроси, свързани с битието на човека. Дори в този миг, потъвайки във вълшебния свят на изречените мисли, безброй въпроси под формата на летящи птици, изникват, като гъбки след тих летен дъжд, в съзнанието ми. Трудно ми е да ги уловя. Като пърхащо ято са. Те, моите мисли бегълци, ми раждат един въпрос и почти успоредно с него, преди даже още да съм открила отговора на първия, раждат втори... трети... десети... безброй...
Лесно им е на тях! Напират в ума ми и всяка една желае да я освободя от този своеобразен затвор - моето съзнание - и да я пусна волна да полети. Да! Но на мен не ми е толкова лесно да им даря живот, не защото не искам, а защото екзистенциалният характер на въпросите ме затруднява често пъти да открия верния отговор, та лесна работа ли е, например, да откриеш отговор на въпроса: "Защо живея на света?" или "Какво е съдържанието на моето сърце?" и защото освобождаването на мислите е голяма отговорност.

Оживотворявайки моите мисли, аз ще ги пусна да летят, ще ги направя крилати... ще ги сътворя... Прекрасно е това чувство! Прекрасно е да бъдеш творец, да бъдеш създател, но и много-много отговорно. Та нали тази моя крилата мисъл ще полети и ще бъде приютена в нечие друго съзнание, ще свие там топло гнезденце и ще извърши своята си работа. Именно затова е отговорност, защото тя няма да угасне, но ще продължи да живее, натоварена с определен емоционален заряд. И това е по-важното, какъв заряд носят нашите мисли? Отговорността се състои в това - какво ще сътвори тази мисъл, долетявайки до своя нов читател - радост, надежда, вдъхновение или ще убие и светулчицата надежда останала да трепти, неугасена от бурите в живота му?
Дали ще носи в себе си заряда на истината, или приоритетно ще дава път на лъжата, на   измамата? Каквито мисли раждаме, такива сме самите ние, с това препълваме сърцата и душата си! А с каквото са пълни сърцата и душите ни, с това ще препълваме и вселената, в която живеем!

Но оставям моите мисли на спокойствие и се втурвам на пътешествие. Да! Ще се гмурна из белоснежните листи, за да изследвам тяхното съдържание...
Доволна съм от това необикновено пътешествие. Оказа се невероятно приключение за мен, в което открих доста безценни камъчета. Открих сапфири, диаманти, блестящи перлички, изумруди, яспис, оникс... и си сътворих искряща скъпоценна огърлица. Този прелестен, ярко греещ наниз приютих топло в душата си. Ето едно бисерче, което открих, пътешествайки... "Всичко на този свят е суета на суетите..."

"Всичко е суета на суетите" - извиква Проповедникът или Еклисиаст. Всичко е временно, тленно, нетрайно, преходно. Всичко на този свят се ражда, за да умре. Всичко освен Любовта! Дори човекът - венецът на Божието творение, не прави изключение, разбира се, умира физически... Днес е тук - силен, мощен, велик - утре и сянката му не можеш да откриеш. Точно както нежно разлистената тревичка прецъфтява и днес я има, утре - не, същото е и с човека. Преходен. Уязвим. Тленен. Несъвършен, а понякога живее като че е Бог, като че ли е безсмъртен... и Вечността му принадлежи...

Освен красиво бисерче си открих и мъничка перла. Разнасяше своето перлено очарование и ме спечели. Взех си я. Ето я: "Примиряването е сила, а не слабост..." - проф. Карталов. Моралната сила на човека не е в неговото агресивно поведение и високомерно отношение. Силата на човека е в смирението.
Бих могла да изброявам още много безценни съкровища, които открих... Нали си спомняте? Сътворих си блестяща скъпоценна огърлица с изумрудени отблясъци и нежно перлено очарование, но един от тези тюркоазено наситени изумруди, ме впечатли. И той е следният...



Следва продължение...



Пепа Пенева - Slavei



Тагове:   перла,   Бисер,


Гласувай:
4



1. анонимен - Трябва да имаш очи и сърце за да видиш ...
03.12.2009 16:13
Трябва да имаш очи и сърце за да видиш "камъчетата"
цитирай
2. slavei - Скъпи ми, Анонимко...
03.12.2009 16:18
Ти определо имаш отворени сетива, за да виждаш и откриваш камъчетата!
Благодаря ти, че потърси с мен...:)
цитирай
3. zizana - Примиряването е сила, а не слабост. ...
03.12.2009 17:02
Примиряването е сила, а не слабост..."
Дали наистина е така? .... Много ми се иска! Искам да е така, защото всеки път, когато избера да се примиря с някаква ситуация, оставам с един такъв горчив вкус в устата, както, когато си потъпкам достойнството. И страшно много искам да повярвам, че да се примириш, не означава да се предадеш!!
Чакаме продължението! ;)))
цитирай
4. slavei - Сила е, zizana, сила е...
03.12.2009 17:37
Само силният човек може да приеме, че ситуацията, в която се намира е най-добрата за него, въпреки че той не я вижда като такава, че тя го учи на нещо, че го изгражда, шлайфа го, ... само смирения човек може да приеме, че съществува воля, която е над неговата и това е Божията воля и тя определя нещата в живота му...
Само смиреният човек може напълно да се довери на някой друг да управлява съдбата му и този някой е Бог, съгласявайки се, доброволно с това ръковдство...
Не е лесно това... вярно е...
АЗ-ът не позволява. Той обича да заема централното място и цялото внимание.Ттой не обича да се подчинява и не обича да го управляват, затова остава горчивият вкус в устата...
Много дълга и обширна тема!:)
А продължението го пиша сега!:))
цитирай
5. анонимен - къде са.....
03.12.2009 17:52
безценните камъчета са заровени в калта и трябва духовна сила,за да ги изровиш и да ги покажеш на света.Не всеки ще ги извади,но всеки ще им се зарадва и ще ги гледа с алчни очи!
цитирай
6. slavei - Благодаря ти, мила! Страхотен коментар!:)
03.12.2009 17:54
анонимен написа:
безценните камъчета са заровени в калта и трябва духовна сила,за да ги изровиш и да ги покажеш на света.Не всеки ще ги извади,но всеки ще им се зарадва и ще ги гледа с алчни очи!


Чудесно допълнение към темата!
Радвам се, че го сподели с нас!:))
цитирай
7. priqtel12 - Чудесна е твоята огърлица, Пепа, въобще не се съмнявам в това.
04.12.2009 21:53
А мислите ти несъмнено са дар за човека, до когото стигнат ....

Поздрави!
цитирай
8. slavei - Безкрайно много ти благодаря за добрите думи, Иве!
05.12.2009 21:53
priqtel12 написа:
А мислите ти несъмнено са дар за човека, до когото стигнат ....

Поздрави!


Няма как да не се почувствам щастлива...:)
И благодарна, че имам приятел като теб!
Хубава вечер!
цитирай
9. priqtel12 - Аз също благодаря за това!
06.12.2009 18:02
Хубава вечер!
цитирай
10. slavei - :)
06.12.2009 20:26
:)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: slavei
Категория: Изкуство
Прочетен: 2358018
Постинги: 474
Коментари: 6454
Гласове: 28518
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031