Епископ Теофан Затворник привежда един много поучителен пример, който по-добре от всичко друго разяснява истината, че безропотно понасяните страдания на земята освобождават грешната душа от вечните мъки в отвъдния свят.

Някой си страдалец лежал тежко болен от дълги години и всичко търпял мъжествено. Когато тялото му започнало вече да гние, той не можел повече да понася тежките болки и ужасната смрад и извикал: "Господи! Не мога вече да търпя! Вземи ми душата!" Тозчас му се явил ангел Господен и  рекъл: " Господ чу твоята молитва. Но понеже но Неговия справедлив съд ти остава да страдаш още една година на земята, за да се очистиш напълно от греховете си, Той ти дава да си избереш едно от двете: или още една година да се помъчиш болен, или за три часа само да бъде занесена душата ти в ада."

Страдалецът помислил:  "Една цяла година още мъки на това легло! Туй е непоносимо! Не, по-добре в ада за три часа"...
Ангелът взел душата му, заключил я в ада и го оставил сам. С отлитането на Ангела изчезнала и последната светлинка от това страшно място на мъките.Страдалецът чувал само безнадеждните вопли на грешниците, измъчващи се във
вечния огън, виждал да се мяркат пред него злобните лица на демоните и като се почувствал сам и изоставен от всички, взел да вика отчаяно, но на неговите вопли отговорило само глухото ехо на адската бездна. Никой не му се притекъл на помощ, защото тук всеки грешник бил зает със собствените си мъки. Тъй този беден страдалец започнал сам да страда непоносимо. Минутите минавали като часове, часовете като дни, дните като години. На него му се струвало, че вече цели векове се мъчи в адската тъмница и той се отчаял, че някога ще се избави от това зловещо място. И започнал с всички сили да стене и реве...

Най-сетне над него се разляла тиха светлина и се явил Ангелът."Как се чувстваш братко тука?" - попитал той. А страдалецът в мъките си с горчивина отговорил: "Аз не мислех, че Ангел ще ме излъже." - "Как така?" - запитал Ангелът. А страдалецът продължил: "Ти ми обеща, че само след три часа ще ме вземеш от тук. А ето вече цели векове изминаха в тия мои мъки!"...
"Какви векове! - с кротка усмивка отговорил Ангелът. - Само един час е изминал, остават ти още два часа да стоиш тук." - "Още два часа ли!? - уплашено извикал страдалецът. - Изминал е само един час?! О, не мога да търпя вече! нямам сили! Ако има милост Божия за мене, моля те, вземи ме от
тука. По-добре на земята да страдам години и векове... Готов съм да страдам там даже до Второто пришествие, само ме изведи от тука!"

Ангелът тогава рекъл: "Добре. Бог допусна да се помъчиш в ада, за да видиш от какви страдания Той иска в Своята любов да те спаси чрез твоите временни болки, та като узнаеш това да не роптаеш в своите страдания."

При тия думи страдалецът отворил очи, събудил се пак в тялото си и от този ден със сладост започнал да понася своята тежка болест, която вече му се струвала нищожна и лека в сравнение с вечните мъки в ада.


Из "Смисълът на страданията"
Архимандрит Серафим

То мъката е за душата,дали тук,дали в ада????Понасяш ,понасяш и пак продължаваш,защото живота трябва да се ЖИВЕЕ

"То мъката е за душата,дали тук,дали в ада????"...

Голяма разлика има, скъпи Анонимко... дали тука или в ада.
От небето до земята е разликата.
Защото тук, когато човек страда има надежда за спасение и така или иначе, мъките му ще свършат, ако се помоли с вяра, но ако попадне в ада - там няма никаква надежда мъките му да свършат...
Така че никак, ама никак не е все едно къде са мъките на душата...
А душата страда поради собствените си грехове...
и поради нарушени взаимоотношения със своя Създател...

Много поучителна и интересна история!Благодаря ти,че те има!-Кати-Еднорогчето

доста поучителна,е исторята,според мен всеки сам решава,за свойте мъки,болести наказания.

Кате не само физическа красота притежаваш, но и духовна!
Страхотна комбинация!:)

Във всеки един миг от своя живот, във всяка една ситуация всеки прави своите избори... и съответно носи последствията от тях, защото изборът е свобода, а свободата е отговорност.
Затова в Библията е записан следният текст:
"Твоето поведение и твоите дела ти причиниха всичко това; Това е плодът на твоето нечестие; наистина горчиво е, наистина стигна до сърцето ти." - Еремия 4:18ст.
Бог да ни дава мъдрост, за да вземаме правилните решения в живота си и да благоденстваме и да успяваме.:)

И на мен ми направи много силно впечатление, че всички свидетелства за ада, на които съм попадала, казват, че там няма общуване, всички души са отделени, няма контакт, няма любов - от там е още по-страшно. Страшно е да си сам, особено когато се мъчиш и страдаш...
Търпение все не ни достига, а търпение и покорност са основните качества, които са ни необходими, за да се доближаваме до Господ и да оставаме в присъствието Му!
Благодаря, че ми напомни някои основи уроци и благословена вечер :)
(Това със смирението трябва да си напомням всеки ден, всеки миг, много е трудно... ;))

за да се смири човек и да бъде по-добър и по добърживот да заживее!:)
Благодаря ти!:)

Приятно ми е, че се отби при мен!
И си много права - примерите са много хубави и полезни, но май много не се замисляме над тях.
И трудничко ни смиряват...
Но виж, страданието като дойде, тогава щем-нещем се смиряваме...:(

И аз всеки ден си го повтарям, че то е много важно - това за смирението...
Че без смирение сме като "кимвал що дрънка..."
без звук, без глас...
Нека Бог да ни дава смирение и покорство.
Много ми е приятно, когато се отбиваш при мен!.:)

Наистина адът е страшно място и ние трябва да решим къде искаме да отидем след физическата си смърт сега, докато сме живи. Но за другото съм готова да поспоря. Ако Бог е Любов и Светлина, от Когото слиза всяко дадено добро и съвършен дар, как тогава ще смирява хората с болести и скърби? Докато Исус ходеше по земята изцеляваше всички болни. Не върна нито един, защото не е достатъчно смирен! Когато отиде при Него прокаженият и Му каза "Ако искаш, можеш да ме очистиш", Исус му отговори "Искам, бъди очистен". Апостол Павел казва, че не можем да се спасим с добри дела, а само с вяра в Исус и жертвата Му на кръста. В Евреи пише, че само с вяра можем да бъдем угодни на Бог. Вярата идва от слушане на Божието Слово. Да, вяра без дела е мъртва, но делата не ни спасяват. Колкото повече опознаваш Бог, толкова повече се смиряваш. Единственото място в Библията, в което пише, че Бог е позволил болести и скърби да изпитат вярата е в книгата Йов, но той беше отворил вратата на дявола със страха си. Когато сме болни или минаваме през тежки ситуации трябва да вярваме, че Бог иска да ни изцели и да ни помогне. Нали за това умря и възкръсна Исус!

беше на земята, не изцеляваше всички, и след Него останаха слепи, глухи и сакати. Дори подмина цяла област - "поради неверието им". Всъщност изцеляваше тези, които викаха към Него, докосваха се до дрехата Му, търсеха Го. Бог не дава болестите, това е запазена марка на сатана, но Бог ги допуска, когато се оттегли поради отворена вратичка за дяволът в нашият живот. А без смирение - Бог едва ли ще ни приближава към Себе Си, защото липсата на смирение е проява на гордост, нещо, което Той не понася :)))
Бог е Любов, но е и свят. Бог е светлина и именно поради това не търпи тъмнина, разпръсква я, но за да сме в присъствието Му трябва да отразяваме Бог - трябва да светим за света.
Всъщност поста на Славейчето иска да покаже, че каквото и да ни сполети тук, не трябва да се пускаме от Него и трябва да Му се доверим изцяло. Изборът е изцяло наш.
Хубав ден!

Съгласна съм с това. Въпросът беше, че болестите и скърбите не произхождат от Бог. И наистина Исус отговаряше "Иди си с мир! Твоята вяра те изцери (или направи цял, според преводите). Приятен ден!

Оптинският старец Амвросий казвал, че има две категории хора, които ще се спасят: тези, които грешат и са достатъчни силни да се покаят и онези, които са дотолкова слаби, че дори не могат да се покаят истински, но са готови търпеливо, смирено и с благодарност да носят цялата тежест от последствията на своите грехове; в своето смирение те са угодни на Бога. Според мнението на св.Игнатий Брянчанинов и предсказанията на Св.Отци, на нашето време е даден особен път за спасение, съответстващ състоянието на цялото човечество, а именно: ще се спасят ония, които 1.опазят вярата, 2.претърпят без ропот всички скърби и изкушения и 3. съзнавайки немощите си, се смирят.

В един от твоите коментари ти ми препоръча книгата на Архимандрит Серафим "Смисълът на страданията".
Вече даже я прочетох и публикувах малка част от нея тук - "1 час в ада".
Наистина е чудесна!
А също и много харесвам стиховете на Архимандрит Серафим - явно е бил много смирен Божи служител!