Бездушно ръцете си простира.
В прегръдка огнедишаща замира,
сломен от ледено дихание
задъхва се светът от болка и стенание...

Боли от самота...
От безразличие..., студенина...
А суетното сърце
не може обич да даде.

Питаш се във този час:
" Какво да сторя? Мога
ли със нещо аз,  с болка
нечия да се преборя? "

Не заключвай дверите сърдечни -
оттам са изворите вечни.
В ритъма на любовта сърцето да тупти
със огнен пламък да гори.

Забързаният устрем на
дните си поспри!
Едничък миг вълшебен улови!
Със приятел поседни!

С блага дума утеши!
С ангелско крило нежно погали!
Със надежда сърцето препълни!
На изгубилия вяра, увереност вдъхни,

от изгубилия смелост,
страха отдалечи...
На страдащия нестихващата
болка в душата утихни...

Понякога дори не говори,
с нежност кадифена погали,
изстрадала душа стопли...
Слънчева усмивка подари...

Наранения не отминавай ти -
криле му дай да полети...
С обречения просто... помълчи...
Каквото можеш ти дари,

като светулка мъничко да е дори,
само не заключвай своето сърце,
че какво ли може да даде
едно заключено сърце?

Пепа Пенева

Поздрави за чудесния стих!
Много, много ми хареса!:)))

Чудесен стих !

Радвам се, че ти хареса стиха!:)

Благодаря ти!

"Не заключвай дверите сърдечни -
оттам са изворите вечни.
...............................................
...какво ли може да даде
едно заключено сърце?"

* * *

Да, ако всеки отключи сърцето си, Любовта към ближния ще е къде-къде повече...
Благодаря - за вълнуващите размисли, които пробуждаш в нас!

за подарената слънчева усмивка...
хубав стих...сърдечен поздрав
за теб...