" Мъдрецът мълчи, не говори за себе си и творчеството си" и "Глупакът постоянно крещи и се самовъзхвалява." - проф. Асен Карталов.
Диамант вълшебен е мъдростта. Благодарение на нея човек осъзнава истински стойностните неща в живота. Осъзнава своята ценност и значимост. Изследва и открива кой е, какви качества притежава, каква е неговата роля в този комерсиален, високотехнологизиран свят. Мъдрият човек добре разбира, че истинските хора са забележими, че мълчанието понякога говори по-високо и въздейства по-силно от безсмисленото и безцелно говорене. Мъдрият човек се ръководи от истината, закодирана в следния цитат: " По делата им ще ги познаете." Това е уникална мъдрост, стига да има уши някой да я чуе. По делата им, по това, което вършат, а не по красотата на езика и неговата завладяваща реторика, не по литературно обособения и художествено издържан изказ, а по външния израз на личността и по специално нейните действия и постъпки.
Когато те излъчват завладяващо благородство и чистота, съзираме сърцето и душата, наметнати с воалена наметка от красота, обич и хармония!

Дар небесен е мъдростта! Този, който я притежава е особено богат. Този безценен дар е привилегия на духовно извисените, морално чисти, смирените хора, защото: "А мъдростта е със смирените" - четем в Библията и още: "Наградата на смирението е богатство, слава и живот."
Какво ли бихме правили без мъдростта? Като златострунно сияние осветява и стопля душата ни. И не само собствената ни душа, но и на всеки, който се докосне до нея. Част от това галещо сияние "облъчва" душата и на нашия събеседник.
Тя, мъдростта, осветява тайнственити лабиринти на сърцето, озарява и най-мрачните и потайни кътчета и помага на своя притежател да открие истините... за себе си и за най-ценния подарък, който му е подарен - животът. Мъдрият човек не си губи ценно време и не го разпилява в излишества и нищожности, а използва всеки миг да се радва и да се наслаждава на скъпоценните мигове, които са му подарени. Той отваря сетивата си, за да улови, задържи и изживее щастливите мигове. А това си е цяло изкуство.

Изкуство

Скъпоценни мигове
разпиляваме,
а в шепи нищожностите
отброяваме.
Суета е! -
осъзнаваме,
колкото повече
съзряваме.
Помъдрели...?!
Кога сме помъдрели?
Щом изкуството
да отделим
нищожното от скъпоценното,
сме овладели.

Мъдрият човек притежава това изкуство - да отделя житото от плявата, нищожното от скъпоценното. Не търси щастието и щастливите мигове по трудно проходими, неизбродими пътеки, защото съзнава с пределна яснота, че то е съвсем-съвсем близо до и в него. Не пита:  "Дали ще бъда някога щастлив?", защото знае, че...

Не в цветно ложе под дъгата,
нито в танца необятен на вълната,
не във вълшебства, в чудеса -
щастието скрито е - в "малките неща!"

Личността, която притежава частица от небесната мъдрост знае, че щастлив е този човек, който е свободен..., чието сърце е свободно от завист, омраза, гордост, високомерие... Този човек, чието сърце прелива от любов, любов във всичките й проявления, особено и най-вече от онази "агапе" любов, безусловната, божествената. Такъв човек е щастлив, защото живее и твори на тази земя, но се стреми да се извиси над пошлото, рамкираното, ограниченото, стреми се да се извиси в морално отношение все по-нагоре и все по-нависоко... към звездите... Вярно! Той е раелист! Добре съзнава, че не е възчожно да улови светеща звезда, но поне ще бъде по-далече от калта на таз земя.

Безценен дар е мъдростта. Е, истина е - "който трупа мъдрост, трупа печал" но по-добре така, отколкото наивно разтворили криле да гравитираме около безплодната глупост.
Какво ли още знае и може мъдростта?
Тя умее да съхрани хармонията, да заапази баланса в междуличностните отношения - т.е. владее изкуството да общува. Този уникален дар -словата често пъти са неправилно и безмилостно използвани, благодарение на речевата форма на общуване. Езикът, това буйно зло, понякога възражда, друг път - "убива"... безмилостно...

С него

Имаме си ний едно
смъртоносно, буйно зло.
Веднъж казва, че обича
друг път от всичко се отрича
и...език се то... нарича.

С него ласкаем до небесата,
с него проклинаме в душата.
С него хвалим се безмерно,
с него говорим лицемерно.
С него убеждаваме вълшебно,
с него лъжем прекомерно.
С него възхваляваме приятел,
с него ставаме предател.
С него благославяме света,
с него влиза в нас греха.
С него в вярност се кълнем до века,
с него унижаваме Човека.
С него говорим за любов,
с него отпращаме човек, дошъл със тъжен зов.
С него клюките говорим,
с него и за святост даже спорим.
С него думи нежни тихичко редим,
и пак със него викаме, крещим.
С него вършим всичките злини,
с него пак твърдим, че сме добри.

Говорим думи ту добри, ту зли
тъй минават всичките ни дни.
А кой пред Страшний съд ще ни спаси...?

И...кажете вий сега
извира ли от белокаменна чешма
и сладка и горчивата вода?

Мъдрият човек знае, че след него остават добрите му дела, сътворени единствено от нравствения закон, изграден в душата му. А нравственият закон е законът на Любовта. И както често казвам, всичко останало - и прошката, и нежноста, и смирението, и мъдростта... са производни на Любовта!
А Бог е Любовта!


Пепа Пенева - Slavei

Като прочетох това,което си написала веднага ми изплува в ума:
Еремия 15:19
Затова, така казва Господ: Ако се върнеш от тоя си ум, тогава пак ще те възстановя, За да стоиш пред Мене; И ако отделиш скъпоценното от нищожното, Тогава ще те направя да бъдеш като Моите уста. Те нека се обърнат към тебе, Но ти не се обръщай към тях.

Прекрасни слова редиш и със затаен дъх те чета!
Бъди все така прекрасна и вдъхновяваща!

Не зная аз колко съм вдъхновяваща, но твоите слова ме вдъхновиха! Подари ми криле, миличка!
Невероятна си! Наистина!
Нека Бог да благославя всичките намерения, действия, постъпки на теб и на прекрасното нежно цвете, което Той ти е подарил!
Радвам се, че ви познавам!:)))

Невероятна си

... и топли... и гали... и окрилява...:)
Ти си невероятна!
Благодаря ти!

"За да научиш повече за пътя пред теб, питай тези които се връщат."
Тази китайска поговорка показва що е мъдрост,но мъдрите хора са малко на тоя свят.Устремени в амбициите си да се надпреварваме с времето,не виждаме мъдреците.А те затова са мъдреци,не напомнят за себе си,те са хора като всички нас,трябват сърце и душа,за да ги познаеш.......

"А те затова са мъдреци,не напомнят за себе си,те са хора като всички нас,трябват сърце и душа,за да ги познаеш......."
Мъдра си, Анонимке и имаш "вътрешно зрение"...:)

Какво по-добро нещо бихме си пожелали?????
Та нали мъдрият и обичащ човек е готов да раздаде сърцето си на всеки нуждаещ се!!! Та нали мъдрият и обичащ човек е готов да дари всичко ценно от душата си, защото знае, че това няма да го направи по-беден, няма да го ощети, а напротив- ще го направи БОГАТ и ЩАСТЛИВ!!!

Прекрасен постинг! Поздрави и прегръдки!

Много добре написано !Поздравления.Надявам се хората да проумеят ,че с любов към всицко се жинее по- лесно.

мъдростта е небесен дар.Който го притежава, знае колко преходно е всичко и колко излишно е излишното говорене.Поздрави!:)))

Извини ме, че не ти отговорих досега, но отсътвах от нета за два дни! :(
Приятна вечер!

И аз се надявам на това, но... нали знаеш... всяко нещо с времето си... ;)

... и сърдечно ти благодаря, че ме навести!
Приятно ми е с теб!:)

[URL=http://img268.imageshack.us/i/86901427.png/][IMG]http://img268.imageshack.us/img268/2931/86901427.th.png[/IMG][/URL]

Аз благодаря на Бог, че ме срещна с теб!
http://gifzona.com/i/positive/002.gif